Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-П. П“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 697/10.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 524/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 139/05.03.2021 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия, за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., по реда на чл. 183 ЗЗД.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открита съдебно заседание, чрез адв. Н. Г., по допуснатите правни въпроси, заявява: съобразно § 1, т. 58 от ЗЕ средството за техническо измерване е всяко техническо средство, което може да измерва самостоятелно или свързано едно в друго, в който смисъл е и чл. 5, ал. 2 ПИКЕЕ. Законодателят не прави разлика за това дали електроенергията може да бъде замерена с едно средство за техническо измерване или с няколко. Важно е да се установи реална доставка на електроенергия, така, че няма пречка да намери приложение нормата на чл. 5, ал. 2 ПИКЕЕ. В евентуалност, цената следва да се търси по реда на чл. 183 ЗЗД, с оглед общото правило, заложено в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Насрещната страна К. Н. В., чрез адвокат К. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, в периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Те са приложими и, когато специалните правила са отменени. Така, след отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

По касационните оплаквания:

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В. В окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Н. В. не дължи на “Енерго-П. П“ АД сумата от 7016,11 лв., начислена като корекция за времето от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], местност “Лазур“, кл. № [ЕГН]. Осъдил “Енерго-П. П“ АД да заплати на К. Н. В. сторените по делото разноски.

За постанови този резултат, въззивният съд установил, че длъжностни лица на “Енерго-П. М“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на К. В., при която са установени показания в регистър 1.8.3 (т. нар. скрит регистър) от 040791 кВтч. Електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ), като при осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ била констатирана намеса в тарифната схема на електромера, като действително преминалата ел. енергия в тарифа Т 3, преминала през т. нар. скрит регистър била в размер на 40791 кВтч. Прието е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Енерго-П. П АД начислило допълнително количество електроенергия в размер на 40791 кВтч. Издадена била фактура за сумата от 7016,11 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Според констативен протокол № 1005329/06.07.2015 г. електромерът бил монтиран в обекта на абоната с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. В протокола не фигурирали показания за т. нар. скрит регистър. Съдът приел, че средството за търговско измерване (СТИ) е било в метрологична годност; електрическата енергия, натрупана в скрития регистър /1.8.3/ е размер на 40791 кВтч, същата е преминала през измервателната система на средството за търговско измерване.

Съдът заключил, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър не са били нулеви по следните съображения: Представеният по делото констативен протокол, в който е отразено, че електромерът е монтиран с нулеви показатели на дневна и нощна тарифи, не носи подписа на абоната, поради което констатациите не го обвързват. Дори и констатациите да са обвързващи, то е налице техническа възможност показателите да бъдат манипулирани преди процесната проверка, защото достъп до софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните пароли. Така е възможно да се извърши начисляване без потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от него ел. енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел. енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните стойности. Според съда, изложеният извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл, този „скрит“ регистър не се използва по техническото му предназначение и така създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел. енергия. Освен това, съдът е посочил, че за да се манипулира електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални технически и компютърни познания, които средният потребител не притежава.

Въззивната инстанция е изяснила, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (в редакцията им след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Преди това, в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.)., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г.), поради което съдът е приел, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър (чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55). Съдът е посочил, че в отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Направил е заключение, че да се приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Към релевантния по спора момент, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Според съда, този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство; хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби. В евентуалност въззивният съд е изложил и следните съображения - дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от доставчика в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите. По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в невизуализиран регистър въззивната инстанция е приела, че принципите на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата енергия. В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата ел. енергия, в случая, доставчикът претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ (невизуализиран) регистър енергия. Ищецът не се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД (Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР).

Съдът е посочил още, че в чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ отм. и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) електромерът трябва да има показващо устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа. Въззивната инстанция е направила извод, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел. енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка. Съдът е продължил - ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел. енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба липсва към момента на проверката, поради което дружеството - ответник няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Съставът на Варненския окръжен съд е изследвал всички относими доказателства по делото, обсъдил е доводите на страните, извършил е прецизен правен анализ и точно, ясно, подробно и задълбочено е изложил съображенията си.

Правилно, също така съдилищата – и първостепенния, и въззивния, са приели, че в конкретния случая, съобразно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, е неприложима, като доводите в обратен смисъл, вкл. и в касационната инстанция, са неоснователни.

Основателни са касационните оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон.

Необосновано въззивният съд е приел, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър не са били нулеви, поради това, че е налице техническа възможност показателите да бъдат манипулирани преди установената проверка, като достъп до софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните пароли. Житейски оправдано е да се приеме, че новите, неизползвани, измерителни уреди, са с нулеви показатели. В заключението на вещото лице е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. По делото няма преки доказателства уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран, както и, че преди последващия монтаж, регистърът да не е бил проверен и изчистен.

Неправилно въззивният съд се е позовал на липса на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед предвиждането на условия и ред за корекция в Общи условия.

В противоречие с дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор от настоящия състав на ВКС, в обжалваното решение не е съобразена относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнат на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200 ЗЗД, за разлика от претенция, основана на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. При иск с правно осн. чл. 200 ЗЗД за дължимост на изцяло или частично доставена електроенергия, доставчикът следва да уточни какво количество и за какъв период е доставил електроенергия на потребителя, съответно каква част от нея е останала неплатена от последния. Доставчикът, ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. За установяване на посочените обстоятелства са нужни комплексни специални знания, поради което съдът трябва да допусне комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ.

По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 697/10.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 524/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: