Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. В. А., чрез процесуалния си представител адв. А., срещу решение № 999 от 05.11.2014 г. по адм. дело № 844/2014 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 1020/25.07.2014г. на зам. директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – С., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – зам. директорът на ОДМВР - С., чрез процесуалния му представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционния акт да бъде оставен в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед № 1020/25.07.2014г. на зам. директора на ОДМВР - С., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, с която на Б. В. А. – началник група „Пътен контрол“ в сектор „Престъпления по пътищата“ при ОДМВР - С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за това, че не упражнява контрол над подчинен служител – Д. В. Т., полицейски инспектор в група „Пътен контрол“ в сектор...