Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] против решение от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело №2497/2014 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което жалбата му против решение № Ж-390/13г. от 06.02.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, е отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и процесуален закон, тъй като не е взето предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие условията на чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), а размерът на санкцията е неправилно определен при съобразяване на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено или евентуално да се намали размера на наложената санкция.

Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Ответната страна - И. П. З., чрез дъщеря си и законен представител С. И. З., оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на [община] против решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която е установено нарушение при обработване на личните данни на И. З., е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.

Аргументирано е и заключението, че административният акт в тази част съответства и на материалноправните изисквания на закона. Правилно е преценено, че личните данни на З. са обработени от [община] без да са налице някое от условията на чл. 4, ал.1 от закона. Установено е, че длъжностни лица на [община] са публикували на сайта на общината уведомление по §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, във връзка с образувано административно производство по премахване на незаконен строеж, изграден от И. З., както и два броя констативни акта, в които са посочени единен граждански номер и адрес на З.. Поради това правилно е преценено, че публикуването на личните данни на З. от [община] е направено в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД - изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на И. З. от неправомерен достъп и разпространение при обработването им.

Възражението, че данните са обработени на основание чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД, е неоснователно. Съгласно цитирания текст администраторът на лични данни има право да обработва личните данни, но само, когато обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В случая по делото е установено, че личните данни на И. П. З. са публикувани на интернет страницата на [община] без да бъдат анонимизирани, като не са предприети необходимите технически и организационни мерки за защитата им от страна на [община]. Това се потвърждава и от жалбоподателя в касационната жалба, където признава, че на интернет страницата на [община] е имало публикувани личните данни на И. З., като същите не са обезличени. В административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства от страна на [община], които да установяват, че общината е предприела всички мерки за защита личните данни на лицето. Доказано е, че такива са били взети едва след подаване на жалбата от И. З. до КЗЛД. Ето защо предпоставките на чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД не са осъществени и личните данни на З. се обработени без да е налице основание за това. Като достига до заключение за наличие на нарушение при обработване на личните данни на З. и по тези съображения отхвърля жалбата на [община] против акта на комисията в тази част, съставът на Административен съд София - град постановява решение, което в тази част кореспондира със закона.

В частта, в която е отхвърлена жалбата на [община] против акта на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на общината е наложена имуществената санкция от 2600 лв., решението на съда е незаконосъобразно.

Размерът на санкцията е определен от комисията, без да са съобразени тежестта на нарушението и при отчитане на отегчаващи обстоятелства, каквито не са установени. С оглед тежестта на нарушението и обстоятелството, че личните данни на З. са свалени от сайта на [община], веднага след уведомяването за допуснатото нарушение, съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер от 500 лв. (чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД). По този начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на лицето, извършило нарушение.

Възражението за необоснованост на съдебния акт е основателно в частта относно размера на имуществената санкция. В тази част изводите на административния орган не се възприемат от настоящия съдебен състав изцяло, като не се споделя изводът, че санкционирането на жалбоподателя със сумата от 2600 лева отговаря на тежестта на нарушението, като в конкретния случай не са отчетени и последващите предприети действия и поведението на администратора. В останалата част изводите на съдебния състав съответстват на събраните доказателства.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане, анализ и преценка на събраните по делото доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани.

По тези съображения решението на административния съд в частта, в която е прието, че от страна на [община] е допуснато нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД и жалбата на общината против административния акт в тази част е отхвърлена, решението на съда е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В частта, в която е отхвърлена жалбата против административния акт в частта относно санкцията, решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друг акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която е наложена имуществена санкция за сумата над 500 лв. да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че както жалбоподателя, така и ответника Комисия за защита на личните данни са представлявани, съответно от адвокат и от юрисконсулт, всяка от страните следва да заплати на другата по 300.00 лв. адвокатско и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а Комисията за защита на личните данни следва да заплати на жалбоподателя и сумата 150.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6148 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 2497/2014 г. на Административен съд София - град в частта, в която жалбата на [община] против решение № Ж390/13г./06.02.2014 г. на Комисия за защита на личните данни е отхвърлена в частта относно размера на наложената имуществена санкция за размера на 500 /петстотин/ до 2600 /две хиляди и шестотин/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение на Комисията за защита на личните данни № Ж390/13г./06.02.2014 в частта му, с която е наложена имуществена санкция на [община] за размера над 500 /петстотин/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Административен съд София - град в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА [община] да заплати на Комисия за защита на личните данни, [населено място], [улица], сумата 300.00 (триста) лева възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, [населено място], да заплати на [община], [населено място], пл. „Вл. Т.” № 1 сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: