Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1899 от 20.08.2014 г. по адм. дело №2466/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, Х състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/16.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 773 от 29.06.2012 г. на Директор на Дирекция “О.” – [населено място] / сега Дирекция “ОДОП”/ при ЦУ на НАП,в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 5803,51 лв., отказан данъчен кредит за 166757,05 лв., за обжалваните лихви в частта по ЗДДС в размер на 25175,22 лв. и в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 83378,63 лв. с прилежащи лихви в размер на 7153,61лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, което е довело до съществено нарушаване правото на защита на ревизираното лице. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително и тези в хода на ревизията се обосновава категоричният извод за доказано осъществяване на процесните доставки на СМР по фактурите, издадени от [фирма] и от [фирма]. Счита, че незаконосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР със стойностите по процесните фактури и в нарушение на закона е определен корпоративен данък за 2008 г. Твърди, че изводът на съда за законосъобразност на РА относно доначисления ДДС за данъчен период м. 06.2006 г. и относно лихвите за забава за данъчен период м.05 и 07.2008 г. е неправилен и необоснован. Иска...