Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет – В. против решение № 36 от 03.11.2014г., постановно по адм. д. № 323 по описа за 2014г. на Административен съд – Русе. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – кмет на [община] в писмено становище оспорва основателността на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Русе е обявил, по жалба на кмета на [община] с правно основание чл. 45, ал.8 ЗМСМА, нищожността на решение № 572 по Протокол № 43/30.07.2014 г. на Общински съвет - В., с което е отменена Заповед № 368/25.06.2014 г. на Кмета на [община], с решаващи мотиви за липса на компетентност на органа на местно самоуправление. В мотивите си съдът е приел, че съгласно разпоредбата на 43, ал.2 ЗМСМА материалната компетентност на общинския съвет да отмени акт на кмета на общината възниква само ако административният акт на кмета на общината противоречи решение на общинския съвет. В случай, че не е налице такова противоречие за общинския съвет не възниква правомощие да отмени акта на кмета на общината. /30.07.2014г.

Така постановеното решение е валидно и допустимо. Компетентността на аминистративния орган се определя най-общо като кръгът от въпроси, възложени от Закон за решаване на административния орган, както и средствата за решаване на тези въпроси. Компетентността, по правилото на чл. 21, ал.1 и пар.1 ДР на АПК, се възлага винаги от закона, а съобразно правилото на чл. 173 АПК липсата на компетентност винаги води до нищожност на административния акт / поради липса на орган/.

Неправилно административният съд е приел, че в хипотезата на чл. 45, ал.2 ЗМСМА липсата на противоречие между административните актове на кмета на общината и решение на общинския съвет води до липса на компетентност на органа на местно самоуправление да отменя актовете на кмета.

Съгласно чл. 45, ал.2 ЗМСМА общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, в 14-дневен срок от получаването им. В същия срок съветът може да оспорва незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд.

Законовата компетентност за отмяна на противоречащите на актовете на общинския съвет административни актове на кмета на общината е установена със закона. Основанието за отмяна – наличието на противоречие между актовене на кмета и тези на общинския съвет представлява материалноправно условие за упражняване на тази компетентност, Липсата на такова противоречие сочи не на липса на компетентност, а на липса на материалноправно основание за отмяна на административния акт - чл. 146, т.4 АПК. Като е установил липса на противоречие в по чл. 45, ал.2 ЗМСМА съдът е следвало не да обявява нищожност на решението на общинския съвет, а да отмени същото, тъй като не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т.4 АПК.Ето защо, като е обявил нищожност на решението на общинския съвет с мотив за липса на компетентност при изрична такава по силата на закона, а фактически - поради липса на основание по чл. 143, т.4 АПК, съдът е постановил решението си в противоречие със съдопроизвводствените правила. Предвид изложеното решението следва да се отмени. В мотивите към съдебното решение административният съд, в съответствие с чл. 169 АПК, е изложил съображения и по съществото на спора относно липсата на противоречие между акта на кмета на общината - Заповед № 368/25.06.2014 г. и решение на съвета № 258/28.02.2006 г. за създаване на търговско дружество. Същите се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е преценил, че липсва противоречие, даващо основание за отмяна на заповедта. Ако общинският съвет е считал заповедта за незаконосъобразна на някое от основанията по чл. 146 АПК, то е бил длъжен да предприеме оспорване по реда на чл. 145 АПК, вр. чл. 45, ал.2 предл. второ ЗМСМА, в рамките та което се осъществява контрол за законосъобразност на административния акт. С оглед изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 36 от 03.11.2014г., постановно по адм. д. № 323 по описа за 2014г. на Административен съд – Русе, катовместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 572 по Протокол № 43/30.07.2014 г. на Общински съвет - В., с което е отменена Заповед № 368/25.06.2014 г. на Кмета на [община],с която кметът на [община] оправомощил В. С. В. – служител в [община] на длъжност „Специалист – опазване и контрол на горски територии – общинска собственост”, притежаващ висше лесовъдско образование и който е вписан в Публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с правомощия да одобрява карнет – описи след като предварително са подписани от лицето, извършило маркирането на насажденията за сеч в горските територии – общинска собственост, както и за такива предоставени на общината за управление въз основа на договор. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: