Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.
Касаторът „М”ООД моли да бъде отменено решение №1151/20.05.2013г. по адм. д.№3039/2012г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА №161202694/04.06.2012г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „М”ООД против РА №161202694/04.06.2012г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е начислен данък върху добавената стойност 4478,85лв с лихви за периода м.11.2007г. на основание чл.86 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДДС, тъй като не е доказано доставката на услуга пренос на глас по Интернет да е с място на изпълнение извън територията на страната и е прието, че мястото на изпълнение на услугите е на територията на страната.
В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод, че в РА законосъобразно са определени данъчните задължения на ревизираното лице. Правилно съдът се е позовал на чл.116 ал.1 ДОПК, за да приеме, че ревизираното лице е следвало да представи всички приложения към договора, за да се определи предмета на доставката на услуги, а не само основния договор, според който и двете страни предоставят телекомуникационни услуги една на друга, без да е ясно в какво се изразяват те. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл.21 ал.3 т.1 ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на фактурираните услуги е извън територията на страната по двете фактури, с получател „Е”ООД, по които е начислен ДДС в РА. Получателят е с регистрация в Словения - член на ЕС от 1.01.2004г., със седалище в Б. В. острови, които по чл.6 §1 б.”д” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно Общата система на ДДС са изключени от териториалния обхват на Директивата, макар, че са част от митническата територия на Общността.
По чл.21 ал.3 т.1 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва икономическата си дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия: т.1 получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът. В случая не е доказано установяване извън територията на Общността, предвид регистрацията на получателя в Словения и факта, че банковата му сметка е в Латвия. Не е доказано да има обект където и да било, от който извършва дейността си, поради което съдът и органите по приходите като са приели, че не е доказано изпълнение на условията по чл.21 ал.3 ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на спорните доставки е извън територията на страната, поради което е неприложим чл.86 ал.3 ЗДДС, а се дължи данък на основание чл.21 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗДДС.
Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно не е обсъждан договора между него и „А”ООД, регистрирано в Словения със същият номер и адрес като „Е”ООД – Словения. В РА е начислен ДДС върху стойността на доставките на услуги по фактури, издадени на „Е”ООД – Словения и няма констатации за отношенията на ревизираното лице с „А”ООД – Словения, нито са обсъждани фактури, издавани, на последното дружество.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК за 95,73лв, тъй като останалите 313лв от дължимото по делото възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №1151/20.05.2013г. по адм. д.№3039/2012г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА
„М”ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП-Пловдив още 95,73лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.