Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл.132, ал. 2 т. 5 АПК.Образувано е по касационна жалба от манастир „Св. И. Р.” с. Г., чрез адв. Р. К., със съдебен адрес гр. С., пл. „Славейков” №11, ет. 1, офис №5 срещу Решение № 7125 от 18.11.2013 г. постановено по адм. дело №1196 по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена подадената жалба от манастир „Св. И. Р.” с. Г. против заповед №РД -46-51/23.07.2010 г. на кмета на район „Панчарево”, Столична община. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Сочи се, че при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като постанови друго по същество на спора с което да бъде отменена Заповед № РД-46-51/23.07.2010 г. на кмета на район „Панчарево”.

По касационната жалба е постъпил отговор от процесуалния представител на заинтересованите страни адв. С. З., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли съда да остави жалбата на манастир „Св. И. Р.” с. Г. без уважение.

Ответната страна - кметът на Столична община район „Панчарево”, представя писмено становище по жалбата и чрез процесуалния си представител юрк. К. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна - М. И. М., редовно призована, представлява се от адв. С. З..

Заинтересована страна - С. Б. М., редовно призован, представлява се от адв. С. З..

Заинтересована страна - М. Б. М. -Атанасова, редовно призована, явява се лично и с адв. С. З.. Представя писмена защита и по развитите съображения счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова моли Върховният административен съд да го остави в сила. В съдебно заседание, адв. С. З. заявява, че претендира присъждане на направените разноски по делото.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт, Заповед №РД-46-51/23.07.2010 г. на кмета на район „Панчарево” е издаден в противоречие с действащият ПНИ, утвърден със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. издадена от областния управител на област С.. Счита, че след като процесният имот 1453 е бил възстановен на манастир „С. И. Р.”, административният орган е бил длъжен да се съобрази с влезлия в сила ПНИ.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 7125 от 18.11.2013 г. постановено по адм. дело №1196 по описа на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на манастир „Св. И. Р.” с. Г. против заповед №РД-46-51/23.07.2010 г. на кмета на район „Панчарево” , Столична община. Първоинстанционният съд е приел производство по реда на § 62, ал.3 ПМС 456/1997 год., че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и процедурните правила от компетентния административен орган. Съдът е установил, че със заповед № РД- 46-51/23.07.2010 г. на кмета на район „Панчарево” на Столична община, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, на ползвателя Б. Г. М. е признато правото да придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот пл. № 1453, кад. лист № Г-10-7-А, местност "Терасите", землище на с. Г., район "Панчарево", Столична община и е възложено извършването на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в случая са изпълнени всички изискуеми материалноправни предпоставки за преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като с Разрешително № Б-86/22.10.1967 г. на наследодателя на заинтересованите страни е предоставено вечното безвъзмездно право на ползване, както и към момента на подадената от Б. Г. М. молба с вх. № 923/02.06.1992 год. е доказано, че е построил сграда върху предоставената му земя, в срок до 1 март 1991 год., съгл. §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ.

При така установените фактически обстоятелства по делото е приел, че са налице на изискванията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от наследниците на ползвателя Б. Г. М..

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни основания за отмяна.

Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, от които е безспорно установено, че заинтересованите страни по настоящото дело М. И. М., С. Б. М. и М. Б. М. – наследници на Б. Г. М. по удостоверение за наследници №4460 от 13.07.2011 г., който се легитимира като ползвател с Разрешително № Б-86/22.10.1967 год., издадено от директора на Районната дирекция по горите – София, което представлява официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно т.9 и т. 11 от Постановление №21/31.01.1963 г. на Министерски съвет, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване.

За да постанови обжалваното решение, предмет на настоящото производство, административният съд е установил, че са налице всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като приел, че реализирания в имота строеж непопада сред изброените в § 1в, ал. 3, ДР на ППЗСПЗЗ постройки, за които изрично е предвидено, че нямат характера на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, както и кога е построена сградата и в частност дали това е станало преди 01.03.1991 г., каквото е законовото изискване. За изясняване на горните обстоятелства първоинстанционният съд е назначил съдебно - техническа експертиза, съгласно която в процесния имот № 1453 е установено, че към момента на изготвянето на заключението на вещото лице съществуват ивични фундаменти които съответстват по размери в приложения по делото неодобрен проект на вилна сграда. От приложената скица на имота е установено, че в имота е съществувала паянтова жилищна постройка с форма и размери, съответстваща на сградата по представения проект. Съществувалата в имота постройка е била с жилищно предназначение, съгласно означението в кадастралния план /ПЖ/ и е била нанесена като завършено строителство. За безспорно установено, съдът е приел, че към 01.03.1991 г. сградата в имота е била построена изцяло на ниво покрив и до 2004 год. се ползвала по предназначение.

При тези данни съдът е достигнал до обоснования извод, че постройката не попада в изключението на § 1в, ал. 3, т. 4 от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно: незавършени строежи до покрива включително, поради което може да се приеме за сграда по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Ето защо правилно е приел за законосъобразна заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е признато право на ползвателя да придобие собствеността върху имота, тъй като са налице основанията за това.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност, поради издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, след издаване на заповедта за одобряване ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е преюдициално за производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В съответствие с § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ плана на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на ползвателите, с признато право да придобият собствеността върху ползвания имот; собствениците с възстановено право на собственост и собствениците, на които не е отнемано правото им на собственост, като се извършва преценка за отразените в регистъра на имотите данни за тяхната собственост, съобразно представените писмени доказателства за установено вече право на собственост, респективно право на придобиване на собствеността. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици.

В конкретният случай заявител на трансформацията е ползвателят /наследодател/ Б. Г. М., който е упражнил правото си на ползвател в указаните срокове от закона, но поради бездействието на административния орган по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, не е издадена заповед на комисията по § 62, ал. 2, преди издаването на заповедта за одобряване ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като ползвателят е упражнил правото си да заяви трансформация на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, издадената заповед за признаване на това право, след издаването на заповед № РД-15-330 от 02.11.2005 г. на областния управител на Област - София, обнародвана ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г. с което е одобрен планът на новообразуваните имоти за територията на местността „Терасите”, с Герман, Столична община, не обуславя извод за незаконосъобразност, поради погасено право на ползване.

По изложените съображения не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение е същото като правилно и законосъобразно следва да бъда оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Искането на адв. С. З., като процесуален представител на заинтересованите страни за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като не представени доказателства, че такива са направени, както и не е представен списък съгл. чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7125 от 18.11.2013 год. по адм. дело №1196/2013 год. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА

манастир „Св. И. Р.” с. Г., да заплати на Столична община район „Панчарево” сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ

без уважение искането на адв. С. З. за присъждане на направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

С.С.