Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. против решение № 334 от 17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 350/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № 106/ 11.03.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на И. Н. Н. на основание чл.107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – получена най – ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността и общината е осъдена да заплати на Нинова сумата 1000.00 лв. разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като оценяването на служителката е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Прави и евентуално искане разноските да бъдат присъдени в размер на минимално установения. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в частта относно отмяната на административния акт и за частична основателност в частта за разноските.

След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 44, ал.1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината е орган по назначаването на държавните служители в общинската администрация, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание.

Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура.

Заключението на първоинстанцонния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените.

С. Н. е оценявана за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., през който заема длъжността „началник сектор „Земеделие и гори” до 31.05.2012 г. и длъжността „главен експерт” в същия сектор от 01.06.2012 г. (заповед № 106/ 30.05.2012 г. за преназначаване на служителката). Следователно същата следва да бъде оценявана за длъжността „главен експерт”, която заема по-дълго време през съответната година – чл. 7, ал.1 от НУРОИСДА. В този смисъл представените формуляри за оценка формално съответстват на изискванията на чл. 7, ал.1 от наредбата.

Както първоинстанционният съд правилно приема, не са изпълнени обаче останалите изисквания за оценяване изпълнение на длъжността, включени в наредбата. Посоченият по–горе период на оценяване е определен в нарушение на § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, който предвижда, че оценката за изпълнение на длъжността за 2012 г. обхваща периода от 1 декември 2011 г. (началото на периода е определено съгласно отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), действала до 01.07.2012 г.) до 31 декември 2012 г. Междината среща също е проведена извън срока, посочен в §3, ал. 2 от ПЗР на наредбата.

Изводът на първоинстанционния съд за нарушения при изготвяне на работния план следва да бъдат споделен, но по различни от изложените съображения. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен по реда на чл. 9 от наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА работният план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, като „изготвяне на предложения до общинския съвет”, „организиране и разпределение на работата”, „изготвяне на документация за провеждане на тръжни процедури и участие в комисии”, чието изпълнение или неизпълнение фактически не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал.1 от НУРОИСДА).

Изводът на съдебния състав за провеждане на атестирането в противоречие с изискванията на наредбата също следва да бъде споделен. В допълнение към изложените от съда съображения следва да се посочи, че оценката на служителката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителката компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общи и декларативни изводи за това, че служителката „често представя документи с допуснати грешки”, „изготвя документи с невярно съдържание”, „интерпретира субективно съдържанието на документите, с които работи”, „често предоставя услуги със закъснение или с незадоволително качество”. Допуснатите нарушения на чл. 14, ал.1, чл. 15 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, тричленният състав постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба.

Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени.

Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Представената по присъда не може да обоснове извод за спазване на процедурата по атестиране, тъй като не се обхваща от критериите и показателите за оценяване на изпълнението на длъжността за разглеждания период, а е не е свързана с основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички представени доказателства, както и на доводите на страните. Правилно е преценено, че представената по делото присъда е ирелевантна за правния спор, тъй като не се обхваща от посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводът на касатора, че не са обсъдени всички относими доказателства е неоснователен.

В частта за разноските касационната жалба също е неоснователна.

Присъдените на Нинова разноски са определени съобразно изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от страната в първоинстанционното производство, представени с жалбата, до приключване на устните състезания (с молбата от 11.06.2013 г. е направено единствено уточнение и то в полза на ответника). Възражение за прекомерност за разноските по реда на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не е направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което не е налице основание за намаляване на разноските.

Възражението за прекомерност за заплатения от Нинова адвокатски хонорар от 17.06.2013 г., не следва да бъде взето предвид (независимо че е обсъдено от съда), тъй като не е депозирано своевременно, до приключване на устните състезания на 27.05.2013 г. (искане в този смисъл не е направено от представителя на административния орган в проведеното на 27.05.2013 г. съдебно заседание, нито в представените становище и допълнителни писмени бележки от 04.06.2013 г.). Представената от пълномощника на жалбоподателката молба от 11.06.2013 г. не може да бъде основание на ответника да бъде предоставен срок за възражения (разпореждането на съда от 11.06.2013 г. в този смисъл е неправилно), тъй като не представлява ново искане, а само уточнение на вече направеното.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд – Плевен е поставено в съответствие с материалния закон, представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски община П. следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски по делото в касационното производство.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 334 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА

община П., гр. П., пл. „Възраждане” № 2 да заплати на И. Н. Н. от гр. П. сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ М. М.

М.М.