Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 108 от 22.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д.№ 11032 от 2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.06.2019 г. на Софийски РС в частта, с която отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Д. Х.-С. иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден В. Н. Р., в качеството му на управител на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], бл.. .. да преустанови действията, с които създава пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сградата в режим на етажна собственост, като включи апартамент №. .. в системата за ползване на асансьора и активира три броя електронни чипа за задвижване на асансьора.

В касационната жалба, подадена от Г. Д. С. и Д. Х.-С. се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – характера на правото на собственост като абсолютно право, това, че нормите на ЗУЕС не отменят чл. 109 ЗС, за нарушение на чл. 6, ал.1 ЗУЕС, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неприлагане нормата на чл. 183 ГПК в цялото й съдържание, тъй като СГС не е изключил копие от документ – протокол от общото събрание на етажната собственост от 10.03.2011г., за който е поискано и постановено задължение за представяне на оригинала, но той не е представен. Твърди се необсъждане на доводите във въззивната жалба. По същество, пълномощникът на касаторите пледира за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за да се съобрази резултата от разрешения преюдициален спор за законосъобразността на решението от 10.03.2011г., висящността на който е била известна на СГС, но делото не е било спряно.

Ответникът оспорва жалбата. По същество не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

Ищците притежават апартамент №. .. на седмия етаж. Те и ответника са етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица], бл.. ... Ответникът е избран на председател на управителния съвет на ЕС през 2014 г., видно от протокол от 20.11.2014 г. По делото е представен протокол от общото събрание на ЕС от 10.03.2011 г., по т.9 от който е взето решение в срок до три месеца, етажните собственици да погасят задълженията си към етажната собственост, като в случай на отказ, да се деактивират чиповете за ползване на асансьора на длъжниците. Ищците са ползвали три чипа, които са деаткивирани поради неплащане на задължения за ремонт на покрива на етажната собственост. Отказът на ищците да платят задълженията към ЕС са свързани с това, че не е удовлетворено искането им да прегледат фактурите и другите документи, които установяват задълженията. На 17.11.2016 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е присъствал ищеца, видно от представеният протокол. В протокола е отразено, че той е поискал разглеждане на въпроса за деаткивиране на чиповете. Етажните собственици с решение на мнозинството /гласували са всички присъстващи без ищеца/ са отказали да опростят или разсрочат задълженията на ищците, поради което и да деактивират чиповете.

РС е приел, че асансьора е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и че всеки от етажните собственици може да ползва общите части по предназначение /чл. 5, ал.1 ЗУЕС/, но реда за това се определя от Правилник за вътрешния ред – чл. 6, ал.1 т.15 ЗУЕС и решения на ОС на ЕС, включително и тези по чл. 11, т.10 б. „и“ ЗУЕС - за ползване на общите части, които етажните собственици са задължени да изпълняват, съгласно чл. 6, ал.1 т.8 ЗУЕС. Съдът се е позовал на решението на ОС на ЕС от 10.03.2011г. и установеното безспорно, че ищците имат задължения към етажната собственост за ремонт на покрива в размер на 290 лв., които отказват да изпълнят. Отхвърлен е иска, тъй като действията на ответника не са неоснователни, а са в изпълнение на решение на общото събрание на ЕС, което не е отменено по надлежния ред - чрез иск по чл. 40 ЗУЕС. РС е обсъдил и доводът за нищожност на решението на ОС на ЕС, като е приел, че по отношение на тези решения не се прилагат правилата за сделките, а за отмяната им независимо от порока е приложим чл. 40 ЗУЕС. Неотменените решения от съда по този ред са задължителни за етажните собственици

Въззивният съд е удовлетворил искането на ищеца за представяне оригинала на решението от 10.03.2011г. на основание чл. 183 ГПК. Няма данни да е получено съобщение от ответника за това разпореждане. Копието от протокола на общото събрание не е изключен от доказателствения материал. По същество съдът е възприел същите правни изводи като тези на РС.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка допустимостта на обжалваното решение по иска по чл. 109 ЗС. Искът е предявен от етажни собственици против етажен собственик, изпълняващ функциите на управител. Действието, от което ищците търсят защита и го квалифицират като неоснователно, произтича от решение на ОС на ЕС. Така преюдициален е въпроса дали действията на управителя са в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост. Когато има такова решение и то не е отменено, искът по чл. 109 ЗС е недопустим, тъй като защитата на етажните собственици срещу незаконосъобразните, включително и нищожните решения на общото събрание на етажната собственост се реализира само по предвидения в чл. 40 ЗУЕС специален ред - чрез предявяване на иск за отмяна на решението в 30-дневен срок от получаването му. В този смисъл са Решение № 24 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., на ВКС, II г. о., Решение № 116 от 3.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ВКС, II г. о., Определение № 16967 от 03.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 9022/2018 г. на СГС, не допуснато до касация с Определение № 25 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4119/2018 г., на ВКС, II г. о. и Определение № 23937 от 15.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 12522/2019 г. на Софийски градски съд., не допуснато до касация с Определение № 16 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о. и Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. относно характера на решенията на общото събрание на етажната собственост.

Настоящата инстанция констатира, че на 20.03.2019 г. е била подадена молба пред Софийски РС по чл. 40 ЗУЕС от ищците С. за отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост от 10.03.2011г. По тази искова молба е образувано гр. д.№ 17518/2019 г. на СРС. На 10.09.2019 г. е постановено определение по чл. 140 ГПК. Производството пред въззивната инстанция е висящо с подаване на възивната жалба на 22.08.2019 г. Въззивната инстанция е следвало да изиска информация за движението на делото по чл. 40 ЗУЕС и тъй като спорът по него е преюдициален по отношение на настоящия спор, е следвало да спре въззивното производство по чл. 109 ЗС до приключване на производството по чл. 40 ЗУЕС с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите към ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. №8/2013 г. на ОСГТК е разяснено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В този случай съдът е длъжен да спре делото по обусловения спор независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. При наличието на обуславящо дело е без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело, спорна съдебна администрация) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело). Актът по обуславящото дело следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК. Висящият процес по обуславящото дело е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за развитието на процеса по обусловеното дело. Затова със задължителна съдебна практика - ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Като такова следва да се обезсили обжалваното решение на СГС. ВКС, като касационна инстанция не може да приема нови доказателства. Затова за съобразяване на резултата от иска по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС от 10.03.2011г. и от разрешаване на спора по гр. д.№ 17518/2019 г. на Софийски РС, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Съобразно резултата и на основание чл. 294, ал..2 ГПК, въззивната инстанция следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр. д.№ 11032 от 2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.06.2019 г. на Софийски РС в частта, с която отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Д. Х.-С. иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден В. Н. Р., в качеството му на управител на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], бл.. .. да преустанови действията, с които създава пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сградата в режим на етажна собственост, като включи апартамент №. .. в системата за ползване на асансьора и активира три броя електронни чипа за задвижване на асансьора и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: