ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2739

гр. София, 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. Ч. касационно гражданско дело № 20258003101533 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. К. и А. М. К., срещу определение № 4790 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3864/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. М. К. и А. М. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 825 от 04.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1127/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1803 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4457/2023 г. по описа на IV г. о. на ВКС. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 84 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 266/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, за отхвърляне на предявените от настоящите жалбоподатели срещу Й. А. Х. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба от 17.12.2018 г., обективиран в нот. акт № ***, ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус С. Ж. с рег. № *** на Нотариалната камара.

С частната жалба се повтарят подробните съображения от молбата за отмяна, че в хода на производството пред трите съдебни инстанции са извършени груби процесуални нарушения, тъй като последното на практика е протекло без участието на жалбоподателите, които са били лишени от възможността да защитят правата си и да представят доказателства от значение за изхода на спора. Твърди се, че в резултат на грубото нарушаване на съдопроизводствените правила, делото е останало непопълнено с доказателствен материал и постановеното решение се основава единствено на твърденията на ответницата и на двама заинтересовани от изхода на спора свидетели. Излагат се и съображения, че в производството по делото, ищците макар и формално да са имали упълномощен представител, не са участвали поради допуснатите от съда груби процесуални нарушения – не била разпределена правилно доказателствената тежест, не им е било указано какво издирва съда чрез допуснатите на ответната страна свидетели, не били обсъдени възраженията им, съответно не били допуснати относими към спора доказателства. Искането е за отмяна на обжалваното определение и допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество.

Ответната страна Й. А. Х. не взема становище по жалбата в предоставения срок за отговор.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба вх. № 5181 от 15.07.2024 г., подадена от Д. М. К. и А. М. К., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 825 от 04.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1127/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 84 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 266/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия.

С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е констатирал, че в молбата за отмяна се поддържа основанието на чл. 303, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради допуснати груби процесуални нарушения при разглеждане на делото, които не са отстранени от въззивния съд въпреки изрично наведените от ищците оплаквания в този смисъл. Съобразил е изложените от молителите доводи за производството пред въззивния съд, а именно – че са били призовани по телефона, вместо чрез съобщение до процесуалния им представител; че не им е бил връчен препис от отговора на въззиваемата страна и определението по чл. 267 ГПК, че съдът не е уважил искането им за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК; че въззивното решение било постановено на осмия ден след откритото съдебно заседание и в него не били обсъдени доводите и възраженията им. Посочил е, че в останалата си част молбата съдържа оплаквания и доводи за допуснати от първата и от въззивната инстанция процесуални нарушения, довели до неправилност и необоснованост на постановените съдебни решения, както и оплаквания за неправилност на постановеното от ВКС в производството по чл. 288 ГПК определение за недопускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства предходният състав на ВКС е обосновал извод, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в който смисъл е съобразил разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК. Изложил е съображения, че общото между отменителните основания, групирани в посоченото основание е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса, респ. не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. При тези мотиви е застъпил становище, че в конкретния случай молителите не навеждат надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – да са били лишени от участие в делото до приключване на устните състезания във въззивното производство, поради нарушения на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие; да не са били надлежно представлявани поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие или да не са могли да участват лично и/или чрез представител за заседание, за което са били призовани, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят. Предвид изложеното е оставил молбата за отмяна без разглеждане поради отсъствието на твърдения, очертаващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

С т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката за съответствие на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е изцяло в правомощията на ВКС. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно. По аналогичен начин въпросът за допустимостта е решен в т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.

Следователно в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК ВКС извършва преценка за допустимостта на молбата за отмяна, а именно дали същата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, т. е. дали е налице точно и мотивирано изложение на основанията, поради които се иска отмяна. Преценява се дали са наведени от молителя факти и дали те могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съобразяването на относимостта на тези факти към изчерпателните основания за отмяна е въпрос по допустимостта на молбата за отмяна, а не въпрос по съществото на същата. В случая в молбата за отмяна са наведени фактически твърдения, но те не обосновават релевантност към никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В частност не е налице съответствие и с фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Соченото основание предполага твърдение за осъществено конкретно нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието /лично или чрез представител/ на страната в извършването на съдопроизводствените действия.

Изложените от молителите обстоятелства, че макар и страната да е била представлявана от адвокат, това не означава, че съдът е предоставил възможност за активно участие, поради което на практика не е участвала в делото, не могат да обосноват приложно поле на соченото отменително основание. Самите молители не отричат участието си в процеса чрез упълномощен адвокат. С останалите си твърдения на практика обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Тези твърдения и правни доводи биха могли да се квалифицират като основания за касиране по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като са в обхвата на преценката на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, но не и като фактически твърдения, които да се подведат под основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това изводът на състава, че подадената молба за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа твърдения, очертаващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4790 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3864/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________