Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 478 от 11.12.2020 г. по касационната жалба на И. С. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 544 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 1094 /2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.12.2018 г., поправено с решение от 11.02.2019 г. по гр. д. № 11929 /2016 г., на Варненски районен съд, в частта по исковете на И. С. И. по чл.31,ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД за проверка на неговата допустимост.

Останалата част от въззивното решение не е допусната до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба С. В. С. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

И. С. И. е предявила срещу С. В. С. няколко обективно и субективно съединени иска: 1) иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата 15.9 % ид. части от жилищна сграда с идентификатор. ........., в [населено място], за периода от 07.09.2011 г. до 07.09.2016 г. и 2) иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 853.18 лева като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с начална дата 02.10.2013 г. до 05.10.2016 г.; 3) иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 9 000 лева като обезщетение за ползване на 1 /2 идеална част от гараж с идентификатор. ............, находящ се в [населено място] за периода от 07.09.2011 г. до 07.09.2016 г. и 4) иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане сумата в размер на 853.18 лева, претендирана като обезщетение за забава върху месечните главници с начална дата от 02.10.2013 г. до 05.10.2016 г..

Първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искове, като ги е отхвърлил за целите предявени размери.

И. И. е обжалвала първоинстанционното решение (въззивната жалба е приложена в гр. д. № 544 /2019 г. на Варненски окръжен съд). С нея тя е поискала от въззивния съд уважаването на нейния иск по чл.31,ал.2 ЗС за жилищната сграда за сумата 5 012.16 лева и съответното на тази сума уважаване на нейния иск за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД (стр.5) и е поискала уважаването на нейния иск по чл.31,ал.2 ЗС за гаража за сумата 4 534.27 лева и съответното на тази сума уважаване на нейния иск за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД (стр.6). Формулирала е и съответни петитуми: за осъждане на С. С. за сумите 5 012.16 лева и 475.29 лева изтекли лихви (стр.6) и 4 534.27 лева и 435.79 лева изтекли лихви (стр.7).

Въззивният съд се е произнесъл за целия размер на исковете.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият състав намира, че произнасянето на въззивния съд по тези части от размерите на исковете, за които не е подадена въззивна жалба, е недопустимо.

Тези части са за следните разлики по всеки отделен иск:

1) над сумата 5 012.16 лева до сумата 9 000 лева по иска по чл.31,ал.2 ЗС за жилищната сграда;

2) над сумата 475.29 лева до сумата 853.18 лева по иска по чл.86 ЗЗД, изтекли лихви върху иска по чл.31,ал.2 ЗС за жилищната сграда;

3) над сумата 4 534.27 лева до сумата 9 000 лева по иска по чл.31,ал.2 ЗС за гаража;

4) над сумата 435.79 лева до сумата 853.18 лева по иска по чл.86 ЗЗД, изтекли лихви върху иска по чл.31,ал.2 ЗС за гаража.

Тъй като срещу първоинстанционното решение за тези размери не е подадена въззивна жалба, за тези части първоинстанционното решение е влязло в сила. Като се е произнесъл по тези размери на исковете при проверка на неговата правилност, въпреки наличието на процесуална пречка за това, въззивният съд е нарушил диспозитивното начало, установено с разпоредбата на чл.6 ГПК и на правомощията си, установени с разпоредбата на чл.269,предл.2 ГПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до недопустимост на посочените части от въззивното решение.

При тези изводи и на основание чл.293,ал.4 ГПК настоящият състав следва да обезсили недопустимото въззивно решение и да прекрати производството по делото в посочените части – за посочените размери на исковете.

По разноските: С оглед изхода от спора (допускане на касационно обжалване на част от въззивното решение и уважаване на част от въззивната жалба) искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно съгласно списъка за разноски за сумите 30 лева – държавна такса за допускане на касационно обжалване и 219.07 лева за разглеждане на част от касационната жалба и за сумата 300 лева за процесуално представителство, съответна на допуснатата и уважена част от касационната жалба, от сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство и платежни документи. Други суми не са посочени в представения от жалбоподателката списък на разноски.

Процесуалният представител на С. С. иска да бъде осъдена жалбоподателката И. И. да му заплати адвокатско възнаграждение за предоставената на С. С. безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,ал.2 ЗЗД в размер на 2 000 лева – по 500 лева за защита по четири иска с минимален размер по 500 лева. С оглед изхода от касационното производство (основателност на касационната жалба на И. И. в частта, в която по жалбата е допуснато касационно обжалване и липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част) е основателно искането за присъждане на разноски за частта от въззивното решение по исковете по чл.31,ал.2 ЗС и по исковете по чл.86 ЗЗД (които са с цена по-ниска от 500 лева), за която не е допуснато касационно обжалване. Определеният съгласно чл.7,ал.2,т.2 и т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за защитата по тези искове е 1 371.73 лева. Тъй като не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание на ВКС съгласно чл.9,ал.3 от Наредбата следва да бъдат присъдени 3 /4 от този размер – 1 028.80 лева. Адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 544 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 1094 /2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.12.2018 г., поправено с решение от 11.02.2019 г. по гр. д. № 11929 /2016 г., на Варненски районен съд, в частта по исковете на И. С. И. срещу С. В. С., както следва, за разликите 1) над сумата 5 012.16 лева до сумата 9 000 лева по иска по чл.31,ал.2 ЗС за жилищната сграда; 2) над сумата 475.29 лева до сумата 853.18 лева по иска по чл.86 ЗЗД, изтекли лихви върху иска по чл.31,ал.2 ЗС за жилищната сграда; 3) над сумата 4 534.27 лева до сумата 9 000 лева по иска по чл.31,ал.2 ЗС за гаража и 4) над сумата 435.79 лева до сумата 853.18 лева по иска по чл.86 ЗЗД, изтекли лихви върху иска по чл.31,ал.2 ЗС за гаража. Прекратява производството по делото в обезсилените части.

Осъжда С. В. С. да заплати на И. С. И. сумата 549.07 лева (петстотин четиридесет и девет лева и седем ст.) разноски в касационното производство.

Осъжда И. С. И. да заплати на адвокат И. К. от адвокатска колегия – В., процесуален представител на С. В. С., на основание чл.38,ал.2 от ЗЗД сумата 1 028.80 лева (хиляда двадесет и осем лева и 80 ст.) разноски за процесуално представителство на С. В. С. в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.