Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Б. срещу решение № 2051 от 04.12.2012 г. по адм. дело № 1511/2012 г. на Административен съд - гр. Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Бургаският административен съд е отменил решение № КПК-73 от 19.06.2012 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 87 от 27.04.2012 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО ( гр. Б.

), с което Д. Ж. М. от гр. Б. е задължена да възстанови парично обезщетение за бременност и раждане в размер на 4200 лв. главница и изтекли лихви в размер на 3586,98 лв., недобросъвестно получено от нея за времето от 26.03.2008 г. до 07.07.2008 г., през което е работила и получавала трудово възнаграждение от "Медкорект" ЕООД, гр. Б.. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото няма данни за недобросъвестно получено от Д. Ж. М. парично обезщетение за бременност и раждане, защото през процесния период не е съществувала правна норма като тази по чл. 46, ал. 3 КСО и поради това у Македонова е липсвало знание за наличието на каквито и да било правнозначими факти, явяващи се пречка за получаването на това обезщетение. Решението е правилно.

Правото на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение възниква при осъществяването на сложния фактически състав, определен от законодателя в хипотезата на чл. 48а КСО като съвкупност от три елемента ( юридически факти ) - настъпил социален риск ( бременност или раждане

) по отношение на осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, което има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.

Това субективно право може да бъде прекратено, погасено или променено само въз основа на осъществен правопрекратяващ, правопогасяващ или правопроменящ юридически факт, определен от законодателя в хипотезата на правна норма. Такава правна норма е чл. 46, ал. 3 КСО, според която парично обезщетение за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Тя обаче е приета с § 6, т. 14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. ( обн., ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.

) и според § 12 от същите преходни и заключителни разпоредби влиза в сила от 01.01.2010 г. До тази дата - 01.01.2010 г. - упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите на бременност и раждане, е ирелевантно за правото по чл. 48а КСО обстоятелство и не прави изплатеното през такъв период парично обезщетение за бременност и раждане неоснователно и още по-малко недобросъвестно получено от бременната или родилата жена. Само нормативен акт може да определи конкретно обстоятелство ( събитие или явление

) за правопораждащ, правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ юридически факт. Изложените от директора на РУСО мотиви в отмененото решение № КПК-73 от 19.06.2012 г. не са тълкуване на чл. 48а КСО, а регулаторна оценка (

на осигурителното отношение при бременност и раждане

) като етап на нормотворческата дейност, с каквото правомощие директорът на РУСО не е овластен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от прокурора при Върховната административна прокуратура становище, че процесният случай е идентичен като този по адм. дело № 10696/2012 г. Налице е съществена разлика в двата случая.

В случая по адм. дело № 10696/2012 г. осигурителното правоотношение е само едно. Майката получава обезщетение за бременност и раждане по него без да е преустановила трудовата си дейност, за която се осигурява. Следователно при нея не са настъпили последиците, за които състоянието на бременност и раждане се счита за социален риск и поради това подлежи на осигуряване - загуба или намаляване на работоспособността и чрез нея загуба на доходите от неосъществената трудова дейност. Жалбоподателката по адм. дело № 10696/2012 г. въобще не е преустановявала упражняваната от нея трудова дейност като собственик и управител на търговско дружество.

Обратно - в настоящия случай Д. Ж. М. е задължително осигурено лице на две основания (

за трудова дейност по основен трудов договор и за трудова дейност по допълнителен трудов договор

) и поради това при нея осигурителните правоотношения са две - основно, по основния трудов договор и допълнително, по допълнителния трудов договор. Състоянието на бременност и раждане при нея обаче е причинило неработоспособност и поради това по основното трудово правоотношение тя е получила отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда, през времето на който е получавала паричното обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО. Но това парично обезщетение й се следва по силата на изричната повеля на чл. 163, ал. 10, изр. 1-во КТ именно защото е в отпуск по ал. 1. Не се спори по делото, че Д. Ж. М. наистина е преустановила трудовата си дейност по основното си трудово правоотношение поради отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ, надлежно разрешен от работодателя "Л. Н. Б." АД, а щом като тя е прекратила трудовата си дейност поради бременност и раждане, при нея този социален риск и правопораждащ юридически факт (

по-точно елемент от правопораждащия фактически състав по чл. 48а КСО

) е осъществен, защото в резултат на бременността и раждането тя е лишена от възможността да полага труд и да получава за този труд възнаграждение от "Л. Н. Б." АД. Майката - самоосигуряващо се лице по адм. дело № 10696/2012 г. не е преустановявала трудовата си дейност и не е губила доходите си от тази трудова дейност, следователно при нея не е осъществена последицата на социалния риск, което означава че не е осъществен този юридически факт като първи елемент от фактическия състав по чл. 48а КСО и при нея право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО не е възникнало, т. е. тя е получила обезщетение при невъзникнало право на обезщетение.

Д. Ж. М. е продължила да полага труд по допълнителното за нея трудово правоотношение - това с "Медкорект" ЕООД. Но по това допълнително трудово правоотношение тя има второ осигурително правоотношение. Ако бе ползвала отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ по това трудово правоотношение, несъмнено щеше да получава обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО по обусловеното от него второ осигурително правоотношение. Тя обаче не е ползвала отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ и не е получавала допълнително обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО. Управителят на "Медкорект" ЕООД е декларирал, че трудовата й дейност по време на бременността и след раждането фактически се е изразявала в консултации по проблеми на трудовата медицина и то от порядъка на няколко часа месечно - от ведомостите на л. 30 - 34 вкл. от делото на Бургаския административен съд се вижда, че за процесния период от 26.03.2008 г. до 07.07.2008 г. Д. Ж. М. е получила 368,81 лв. трудово възнаграждение, което е равнозначно на липсващ доход от трудова дейност, т. е. налице е практическа липса на доходи от трудова дейност, която липса се дължи на бременността и раждането. В случая по адм. дело № 10696/2012 г. доходите на майката - самоосигуряващо се лице не са преустановявани. При Д. Ж. М. социалният риск (

загуба на доходите от трудова дейност поради състояние на бременност и след раждане

) е настъпил и при наличието на останалите елементи от фактическия състав по чл. 48а КСО тя е придобила право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО. Затова при нея трябва впоследствие да е осъществен нормативно определен факт

, който да прекратява, да погасява или да заличава възникналото право на обезщетение и въпреки това тя да е продължила да получава обезщетение за бременност и раждане. Такъв правопрекратяващ или правопогасяващ юридически факт при Д. Ж. М. обаче не е възникнал (

защо - виж по-горе в първата част на тези мотиви

), поради което тя е получавала обезщетение за бременност и раждане на правно основание и добросъвестно. Обратно - майката - самоосигуряващо се лице в случая по адм. дело № 10696/2012 г. не е загубила доходите си от трудова дейност поради бременността й и раждането и затова при нея този социален риск - загуба на доходи от трудова дейност поради бременност и раждане - не е възникнал и тя не е придобила право на обезщетение по чл. 48а КСО, респ. по чл. 50, ал. 1 КСО.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2051 от 04.12.2012 г. по адм. дело № 1511/2012 г. на Административен съд - гр. Б..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Г./п/ Г. Ч.

А.Е.