Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба и по частна жалба на Д. М. Й., гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. 298А, ет. 1, ап. 1 срещу решение №1789 от 15.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №8837/2012 г.

С обжалваното решение съдът оставил без разглеждане жалбата на Йорданов срещу решение на комисия, назначена със заповед №РК-36-324 от 01.06.2011 г. на Ректора на Медицинския университет, гр. С., по протокол от 02.05.2012 г. и прекратил съдебното производство в тази му част, отхвърлил жалбата на Йорданов срещу решение на комисията, с което не е допуснат до участие в разпределянето на наградите за летния семестър на 2011/2012 учебна година по проекта „Студентски стипендии и награди 2010-2012“, съфнансирана от Европейския социален фонд по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г.

Касационният жалбоподател - Д. М. Й., счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 11, ал. 2 от Инструкцията за реда и условията за предоставяне на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди 2010 – 2012“, съфинансиран от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г. (Инструкцията) като приел, че представения от касатора сертификат за преминат курс не отговаря на нормативните изисквания. Съдът не отчел, че комисията превишила правата си като забранила участието на студенти само със сертификат за участие в курс. Не отчел, че решението за промяна на изискванията е взето пет дни преди крайния срок за прием на документите. Не отчел, че в точка 14 на указанията за кандидатстване изрично е записано, че „При възможност студентът прилага доказателство за разработката – ксерокопие, снимки, плакати, скици, записи и т. н., в зависимост от спецификата на разработката“. Сочи, че по делото не е установено дали и кога касаторът е запознат с Инструкцията и промяната на изискванията за кандидатстване. Сочи също, че по делото не е представен протокол с решение на комисията за недопускане на касатора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата на Йорданов. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Г. К., Адвокатска колегия, гр. С..

Ответникът по касационната жалба – Комисия, одобряваща достъпа на кандидати до процедура за участие в разпределение на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди“, счита същата за неоснователна. Съдът правилно възприел и анализирал фактическата обстановка по правния спор. Въз основа на това извел правилни и законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че касаторът не отговаря на предварително заложените изисквания, защото е представил само сертификат, но липсват доказателства за активното му участие в мероприятието. Моли съда да остави в сила решението в частта, с която жалбата на Йорданов е отхвърлена. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. И. С., Адвокатска колегия, гр. В. Т..

Частният жалбоподател - Д. М. Й., счита решението в частта, с която съдебното производство е прекратено за незаконосъобразно. Решението на комисията носи белезите на общ административен акт, тъй като с него се формира волеизявление на колективен административен орган в кръга на неговата компетентност за изпълнение на вменени от закона функции и задължения, с което се засягат права и законни интереси на частния жалбоподател. Едностранната промяна на правилата от комисията нарушава правата и законните интереси на Йорданов. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдебното производство. Частният жалбоподател се представлява от адв. Г. К., Адвокатска колегия, гр. С..

Ответникът по частната жалба – комисията, счита решението в прекратителната му част за законосъобразно. Съдът правилно приел, че това решение няма белезите нито на общ, нито на индивидуален административен акт. С него не се формира волеизявление на административен орган в кръга на правомощията му за изпълнение на вменени от закон функции и задължения, с което се засягат права и законни интереси на частния жалбоподател. Моли съда да остави в сила решението в прекратителната част. Ответникът се представлява от адв. И. С., Адвокатска колегия, гр.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Не се установяват заявените отменителни основания. Съдът е изяснил релевантните за оспорените актове факти. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и обосновано. Мотивираните изводи за недопустимост и неоснователност на съответните оспорвания, диспозирани в оставяне без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и отхвърляне на основание чл. 172, ал. 2 АПК са в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните правни регламенти.

Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими – подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211 и 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната и частната жалба са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Редът и правилата за предоставяне на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди 2010 – 2012“, съфинансиран от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г., са указани в Инструкцията, публикувана на официалната страница на Министерството на образованието и науката.

2. На 01.06.2011 г. ректорът на Медицинския университет издал заповед №РК-36-324, с която назначил комисия, която да изработи и одобри критериите за присъждане на наградите на кандидатстващите студенти, както и да валидира класирането за стипендии и награди по проекта на студентите от Медицинския университет.

3. На 02.05.2012 г. комисията взела решение в процедурата по класиране за получаване на стипендии и награди за учебната 2011/2012 г. да вземат участие само студенти, представили документ, който потвърждава участието им с доклад, разработка или презентация на конференция, семинар или друго подобно събитие и студенти, част от екип, осъществяващ някакъв проект като се посочи точното наименование на проекта. Комисията взела решение кандидатите за награди, които са приложили само сертификат за участие в конкретна проява, да не бъдат допуснати до участие в процедурата за класиране.

4. Д. Й. към датата на подаване на документи за участие в конкурс, бил студент, първи курс, редовна форма на обучение, в Медицинския университет, факултет по обществено здраве, специалност „Акушерка“.

5. Йорданов попълнил формуляр в електронен вариант, с генериран от системата №3074721, и го подал на 06.05.2012 г. Към формуляра приложил уверение №250 от 07.05.2012 г. за успеха от предходния семестър и сертификат №042 от 01.12.2011 г., удостоверяващ, че е преминал 16 часа курс по традиционни акушерски умения.

6. На 16.05.2012 г. получил от системата на Министерството на образованието и науката съобщение за отказ поради необработване на документите от висшето училище.

7. На 18.05.2012 г. Йорданов подал възражение, вх. №3646, до ректора на Медицинския университет относно недопускането му до класиране.

8. На 31.05.2012 г. подал заявление, вх. №3838, за достъп до обществена информация до ректора на Медицинския университет, с искане да му бъде предоставен достъп до решенията на комисията.

9. На 06.06.2012 г., с писмо, изх. №ВК-233, ректорът уведомил Йорданов и още няколко други заявители, че представените от тях документи доказват присъствие, не и активно участие в проведените мероприятия, каквото било изискването на Инструкцията.

10. С писмо, изх. №2877 от 03.07.2012 г., ректорът на Медицинския университет уведомил Йорданов за причините за недопускането му до участие в класирането. По делото няма доказателства за дата на връчване на Йорданов на писмото на ректора.

11. На 30.08.2012 г. Йорданов оспорил в съда решението на комисията от 02.05.2012 г., и решението на комисията, с което не е допуснат до участие в процедурата.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че решението на комисията, обективирано в протокол от 02.05.2012 г. не е нито индивидуален, нито общ административен акт, с него не се формира волеизявление на административен орган в кръга на правомощията му за изпълнение на вменени от закона функции и задължения, с което да се засягат права и законни интереси на Йорданов. С решението комисията нито е променила изискванията, регламентирани в Инструкцията, нито е променила начина на удостоверяване на изпълнението на тези изисквания. Изискванията са посочени в чл. 11, ал. 1 Инструкцията, а в чл. 8, ал. 2 от същата е посочен начина, по който те се удостоверяват. В точка 14 от указанията по прилагане на Инструкцията изрично е посочено, че кандидатите за награди вписват във формуляра вида на документа, удостверяващ участието им в научни, изследователски или практически разработки или художествено-творчески дейности и го прилагат към формуляра като при възможност прилага доказателство за разработката. Изрично било указано, че изискването е въведено с цел бъдещи проверки от одита и Европейската комисия. Въз основа на това съдът приел, че жалбата срещу решението от 02.05.2012 г. е недопустима и прекратил съдебното производство.

По отношение на жалбата срещу решението на комисията, с което Йорданов не е допуснат до процедурата, съдът приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. Представеният от Йорданов сертификат не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 Инструкцията, както и на точка 14 от указанията, поради което решението на комисията е в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Изводите на съда за недопустимост на съдебното производство и за законосъобразност на решението на комисията са правилни. По касационната жалба:

При така установените по делото факти, с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание и в съответствие с разпоредбата на чл. 218 АПК спора по делото е за приложението на материалния закон.

Предметът на делото налага съдът да посочи следното:

Оспореният пред първоинстанционния съд акт е постановен в производство по усвояване на средства, съфинансирани от Европейския социален фонд и националния бюджет по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, приоритетна ос 4 „Подобряване на достъпа до образование и обучение“, в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. Изпълнението на оперативната програма е уредено в Регламент (ЕО) №1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1784/1999 (Регламент (ЕО) №1081/2006), Регламент (ЕО) №1089/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1260/1999 (Регламент (ЕО) №1089/2006) и Регламент (ЕО) №1828/2006 на Комисията от 08.12.2006 г. относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие (Регламент (ЕО) №1828/2006).

В съответствие с чл. 59, §1 Регламент (ЕО) №1083/2006 са определени органите на програмата. Управляващ програмата орган е Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ на Министерството на труда и социалната политика. В съответствие с чл. 59, §2 Регламент (ЕО) №1083/2006 Министерството на образованието е определено за междинно звено. Междинното звено, с оглед на чл. 61 във вр. с чл. 59, §2 Регламент (ЕО) №1083/2006, отговаря за управлението и изпълнението на оперативната програма в съответствие с принципа за стабилно финансово управление. В този контекст междинното звено трябва да гарантира, че операциите са избрани за финансиране в съответствие с критериите, приложими за оперативната програма и че са в съответствие с приложимите общностни и национални правила.

В изпълнение на тази си компетентност междинното звено – Министерството на образованието и науката, създало условия и ред за предоставяне на стипендии и награди. Те са обективирани в Инструкция за реда и условията за предоставяне на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди 2010 – 2012“, издадена от министъра на образованието, младежта и науката. По своя характер Инструкцията е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове.

Съгласно чл. 9 от Инструкцията висшите училища формират екипи по организацията за предоставянето на стипендиите и наградите. Точно това е направил ректорът на Медицинския университет със своята заповед №РК-36-324 от 01.06.2011 г. Правомощията на този екип се извличат от чл. 10 Инструкцията. Макар и формулирани твърде специфично – чрез принципа на класиране на кандидатствалите студенти, правомощията на екипа са да извърши проверка на подадените документи, да прецени, кои от кандидатите не отговарят на изискванията и да ги отстрани от участие в класирането, както и да извърши подреждане на кандидатите по низходящ ред в зависимост от успеха.

Видно от изложеното именно комисията, формирана със заповедта на ректора от 01.06.2011 г., е компетентна да прецени отговарят ли кандидатите на визираните в Инструкцията изисквания за допускане до участие в класирането. С оглед на това правилен е извода на съда, че оспореният отказ на комисията е постановен от компетентен орган. Видно от заповедта на ректора, той възложил на комисията функции, които релевантният нормативен акт не им възлага. Ректорът възложил на комисията „да изработи и одобри критерии за присъждане на наградите на кандидатствалите студенти“. Това правомощие Инструкцията не предоставя на комисията. Напротив. И. И.а определя критериите за достъп до участие в класирането. Тази незаконосъобразност на заповедта на ректора за създаване на комисията в конкретния случай не е съществена и не се е отразила на законосъобразността на оспорения акт, тъй като фактически в своята работа комисията е приложила критериите, определени с Инструкцията, а не е създала свои собствени, различни от определените в нормативния акт критерии.

Но вярно е, както твърди касаторът, че по делото не е представен постановения от комисията отказ. Тоест, по делото не е представен оспорения административен акт. Безспорно е, че цялата процедура по подаване на документите, по тяхното обработване, по отказване и допускане до участие в класирането се извършва чрез нарочно създадена електронна страница на Министерството на образованието и науката -

https://eurostipendii.mon.bg/?m=1

. Всеки кандидат за участие в проекта има идентификационен личен номер и получава лична парола за достъп до регистрацията си, чрез която следи статуса на подадения формуляр за кандидатстване за награда. Но тази електронна система на обработка на документите не означава, че отказът не може да бъде обективиран на хартиен носител и представен по делото. Самата електронна система за кандидатстване изисква от кандидата да разпечата попълнения формуляр, да го подпише и именно на разпечатания и подписан екземпляр служител на висшето училище верифицира посочения от студента успех, след което потвърждава формуляра в системата. Следователно няма, а и не може да има, технически пречки да се представи на съда оспорения акт. Няма никакво значение, че той вероятно ще представлява разпечатана електронна страница от електронната папка, съдържаща документите на касатора, и няма да носи формално подпис на комисията. Подписът на комисията, ако се оспорва авторството, може да се установи чрез съответната софтуерна програма и достъпа, който комисията има до нея.

Оспореното решение на комисията, с което на Йорданов е отказан достъп до участие в класирането е предмет на съдебното производство, проведено от съда по реда на чл. 145 и сл. АПК. Основно задължение на съда е, ако оспореният акт не е представен по делото с жалбата или с административната преписка, да го изиска от органа, защото без акта съдът не може да извърши контрол за неговата законосъобразност. По твърдения на страните, било то и непротиворечиви, съдът не може да извършва проверката си по чл. 168, ал. 1 АПК. В случая, независимо че в съдебно заседание са присъствали и двете страни по спора, и не са оспорили съществуването, съдържанието и авторството на оспорения акт, е следвало съдът да укаже на ответника да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като пряко засяга доказването в съдебното производство, но касационната инстанция не може да отмени обжалваното решение на основание допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът не е релевирал такова отменително основание. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Единствено за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

Независимо от липсата по делото на оспорения акт, с оглед на неоспорено от касатора и от ответника негово авторство и съдържание, касационният съд дължи проверка на обжалваното съдебно решение на релевираното отменително основание – съответствие с материалния закон. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът приел, че оспореният отказ не само е издаден от компетентен орган, но е и законосъобразен. Този негов извод е правилен.

От доказателствата по делото – приложен от ответника график за провеждане на кампанията, л. 33, е видно, че кампанията стартирала на 02.04.2012 г. Преди стартиране на кампанията министърът на образованието, младежта и науката, със своя заповед №РД-09-282 от 16.03.2012 г., изменил Инструкцията в съответствие с препоръките на Съвета за наблюдение на проекта, включващ представители на Съвета на ректорите, представители на Националното представителство на студентските съвети и представители на работодателските организации. Изменението на Инструкцията касае нивото, на което следва да се извършва класирането – факултет, от съответното висше училище, в рамките на определените за него награди. Следователно релевантната нормативната уредба не е била променяна в хода на процедурата. Промяна е извършена преди стартирането на кампанията.

За да е законосъобразен отказа на комисията е необходимо основанието, на което касаторът не е допуснат да е съответно на релевантните материалноправни норми. Нормата, която определя кои студенти се класират за награди е чл. 11, ал. 1 Инструкцията. Нормата гласи: „За награди се класират студенти, участвали в научни, изследователски или практически разработки или участие в художествено-творчески дейности“. Касаторът представил сертификат за преминат курс по традиционни акушерски умения. Безспорно е, че курса по традиционни акушерски умения не е „участие в художествено-творчески дейности“. Участието в курс по умения обаче не е и участие в „научни, изследователски или практически разработки“. Курсът по традиционни умения не е разработка. Издателят на нормативния акт не е дал легални дефиниции на употребеното понятие „разработка“. Поради това и по аргумент от чл. 37, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисълът на употребеното понятие следва да бъде изведен от смисъла, който думата има в общоупотребимия български език. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, стр. 819, „разработка“ означава разработване, а глаголната форма на думата означава „работя нещо за първи път неработено или занемарено“. Тоест видно е от общоупотребимия смисъл на думата, че става въпрос не просто за участие чрез присъствие в лекция, курс, семинар или друга форма на обучение, а за активно, приносно, участие в научна, изследователска или практическа разработка.

Това тълкуване на думата „разработка“ съответства и на целта на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, приоритетна ос 4 „Подобряване на достъпа до образование и обучение“, 4.2. „Децата и младежта в образованието и обществото“ - „да се насърчат младите хора да развият творческия си потенциал“. Именно творческият потенциал на студента се проявява чрез участието му в различни разработки и за това комисията, като приела, че представения от касатора сертификат не удостоверява исканото от нормата участие в разработка постановил акта си в съответствие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд, като приел, че именно това е съдържанието на релевантната правна норма и че оспореният акт съответства на това съдържание правилно тълкувал и приложил материалния закон. Това прави довода на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон неоснователен.

По частната жалба:

За да постанови обжалваното решение в прекратителната му част съдът приел, че оспореното решение на комисията от 02.05.2012 г. няма белезите на административен акт – нито индивидуален, нито общ. Този извод на съда е законосъобразен.

Видно от изложеното досежно касационната жалба чл. 11, ал. 1 Инструкцията е нормата, която установява изискванията към студентите, които се класират за награди. Решението на комисията от 02.05.2012 г. не представлява нищо друго освен повторение на нормата на чл. 11, ал. 1 Инструкцията. Решението сочи, че в класирането могат да „участват само студенти, които са представили документ, потвърждаващ тяхното участие с доклад, разработка или презентация на конференция, семинар или друго подобно събитие, студенти, участващи в научни разработки, като в депозирания документ се упоменава точно разработката, в която студентът има участие, както и студенти, които са част от екипа, осъществяващ някакъв проект и се упоменава точното название на проекта.“ Видно е, че с оспореното решение от 02.05.2012 г., както обосновано приел съдът, комисията не е променила изискванията на Инструкцията, в т. ч. и начина на удостоверяване на изпълнението на тези изисквания. Тя не е забранила, както твърди касаторът, достъпа на студенти, които нямат участие в разработки, до участие в класирането.

Единственото, което комисията сторила със своето решение, е че обявила предварително и недвусмислено как тълкува разпоредбата на чл. 11, ал. 1 Инструкцията. Това нейно решение е само едно становище, разбиране, което комисията има за правната норма. То не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а на съдебен контрол при проверка законосъобразността на индивидуалния административен акт, постановен на основание тази правна норма. Точно законосъобразността на това разбиране на комисията е предмет на проверката, която първоинстанционният съд направил за съответствието на оспореното решение на комисията, с което касаторът не е допуснат до участие в класирането – това е именно проверката за съответствие с материалноправните разпоредби, която съдът, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 4 АПК извършил.

От гореизложеното е видно, че извода на съда досежно характера на оспореното решение на комисията от 02.05.2012 г. е правилен. Това решение не е акт, който самостоятелно засяга права или законни интереси на касатора или създава за него задължения, за да е допустимо оспорването му по съдебен ред. Това прави частната жалба неоснователна.

Видно от изложеното твърдяната от касатора неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, в частта, с която жалбата му е отхвърлена, и незаконосъобразност, в частта, с която жалбата му е оставена без разглеждане, са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон и правилно приел, че решението на комисията от 02.05.2012 г., не е подлежащ на оспорване акт, което прави съдебното производство в тази част недопустимо. Поради това касационният съд следва да остави в сила обжалваното решение.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Медицинския университет – София, юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие № 71256 от 04.03.2013 г., са в размер на 150, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1789 от 15.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №8837/2012 г.

ОСЪЖДА

Д. М. Й., гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. 298А, ет. 1, ап. 1 да заплати на Медицински университет -София, гр. С., бул. „Акад. Ив. Евст. Гешов“ №15 150, 00 (сто и петдесет) лева разноски.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.