Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. И. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 6130/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Е. П. представляван от И. Б. - началник на отдел „Правно обслужване” към О. Е. П. против решение № 277/01.04.2021 г. по адм. д. № 28/2021 г. на Административен съд - София област, с претенция за отмяната му като неправилно.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна – „Н. М. Г. – Инвест” ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв. Г., която оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като при постановяването на съдебния акт, съдът не е съобразил изменението на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, обявено с ДВ-к бр. 16/2021г..

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба срещу подлежащ на последващ контрол съдебен акт, е подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустимa. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „Н. М. Г. – Инвест” ЕАД, срещу мълчалив отказ на Кмета на О. Е. П. да извърши административна услуга и да издаде протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ за степен на завършеност на груб строеж - „Многофамилна жилищна сграда” със ЗП 400,7 кв. м и РЗП 2 802,10 кв. м,, находяща се в УПИ V – 133 за ЖС, кв. 152, по КРП на гр. Е. П. Този отказ, съдът е приел за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроцесуалните изисквания и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това съдът го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответен срок.

Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, правилни са изводите за незаконосъобразност на оспорения отказ. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти, както и приложимата правна уредба и е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт.

Оспореният мълчалив отказ е постановен в производство по извършване на административна услуга за издаване, на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, на протокол /удостоверение/ за степен на завършеност на строеж „Многофамилна жилищна сграда” със ЗП 400, 7 кв. м и РЗП 2 802, 10 кв. м, находяща се в УПИ V – 133 за ЖС, кв. 152, по КРП на гр. Е. П. По делото е установено, че сградата разполага с редовно издадени строителни книжа и документи. Установено е също така, че заявителят - ответник в настоящата инстанция, е собственик на имота и на сградата, построена в него.

При тези данни правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, тъй като същият противоречи на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата има за цел да очертае предмета на прехвърлителни сделки по отношение на сграда, завършена на етап груб строеж, удостоверено с протокол на общинската администрация. Процесната жилищна сграда отговаря на тези условия, тъй като е завършена на етап груб строеж и собственикът има правото да поиска издаване на такъв протокол за завършеност на сградата, за извършване на прехвърлителна сделка.

Не се споделят твърденията в касационната жалба, обосноваващи постановяването на мълчаливия отказ, поради неплатена такса по заявлението за издаване на исканото удостоверение. В случай, че действително е била налице подобна нередовност, административният орган е следвало да даде указания за отстраняването й, а не директно да постановява отказ. Отделно от посоченото, по преписката се съдържат доказателства за заплащане на дължимата такса.

Неоснователни са и изложените аргументи за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд, със съдържанието на чл. 181 ЗУТ, в редакция ДВ, брой 16 от 2021 г. Както към момента на подаване на заявлението - 11.12.2020г., така и към момента на постановяване на оспорения отказ, в сила е била редакцията на разпоредбата на чл. 181 ЗУТ, обнародвана с ДВ, бр. 65 от 2003 г. Съобразявайки се с чл. 142 АПК и с чл. 14, ал. 1 ЗНА, както и с обстоятелството, че на новата редакция на разпоредбата на чл. 181 ЗУТ не е придадено обратно действие, административният съд е приложил относимия към процесния случай закон - видно от § 87 ПЗР ЗИД ЗУТ, до одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж и Наредбата по чл. 168, ал. 3, същото се констатира по досегашния ред.

Затова, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане - в отговора по касационната жалба, на „Н. М. Г. – Инвест” ЕАД, следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 900 лева, надлежно доказани като реално заплатени, поради което и на основание чл. 221 ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/01.04.2021 г. по адм. д. № 28/2021 г. на Административен съд - София област.

ОСЪЖДА О. Е. П. да заплати на „Н. М. Г. – Инвест” ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова