Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], комплекс „П.“, ет. [номер], офис [номер], представлявано от управителя И. М. Т., подадена от пълномощника адвокат С. Р, против заповед № 24 от 16.02.2016 г. на министъра на труда и социалната политика на Р. Б, издадена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 4 (нова – ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ), с която е прекратена регистрацията на [фирма] с удостоверение № 35/27.12.2012 г. за регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателовият повереник излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон (чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/), представляващо основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Поддържа, че заповедта е издадена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ, а като фактическо основание е посочено наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 81а, ал. 1 от същия закон, издадено преди датата на регистрацията, което тогава не е било регламентирано като юридически факт, който има за последица прекратяване на регистрацията. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена и да му се присъдят сторените деловодни разноски.
Ответникът - министърът на труда и социалната политика на Р. Б, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт П. П, в писмен отговор по изложени в него подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед оспорва жалбата и възвежда искания тя да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Аргументира теза, че с прекратяване на регистрацията на жалбоподателя за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа на основание на разпоредба, влязла в сила след издаване на удостоверението за регистрация, не се придава обратно действие на закона, тъй като юридическият факт е настъпил и е висящ към момента на приемането на новата разпоредба, но не е завършил действието си, предвид което завареното правоотношение следва да продължи да се регулира от създадения нов режим.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, приема следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателят [фирма] е регистриран по ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа съгласно удостоверение за регистрация № 35/27.12.2012 г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика. С наказателно постановление № 20-2002473/30.11.2012 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], на [фирма] в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /ДР на КТ/) на основание чл. 85, ал. 4 от ЗНЗ във връзка с чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 107р, ал. 7 от КТ във връзка с чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА). В мотивите на наказателното постановление е изложено, че нарушението се изразява в това, че дружеството осъществява дейност по осигуряване на временна работа без регистрация за такава дейност. Наказателното постановление е потвърдено с решение № 299 от 29.10.2013 г. по КАНД № 260/2013 г. на Административен съд - Сливен.
С писмо изх. № 16010903/10.02.2016 г. (вх. № 10-00-501/10.02.2016 г. в МТСП, Агенция по заетостта), изпратено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, е изпратено влязлото в сила наказателно постановление заедно с потвърдилото го съдебно решение. Със заповед № 24/16.02.2016 г., издадена от министъра на труда и социалната политика, която е предмет на оспорване в настоящото производство, на основание чл. 74м, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на [фирма] с удостоверение № 35/27.12.2012 г. за регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. В мотивната част на заповедта е посочено, че към момента на подаване на документите за регистрация на дружеството не е налице влязло в сила наказателно постановление по чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, с което не са нарушени изискванията на чл. 74е от ЗНЗ за регистрация, но с изменение на ЗНЗ (ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) е създадена нова точка 4 на чл. 74м, ал. 1, според която регистрацията се прекратява при влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, издадено преди регистрацията за извършване на дейността.
Така издадената заповед е материално незаконосъобразна. След като към датата на регистрацията на [фирма] като предприятие, осигуряващо временна работа, не е съществувала санкционната по характера си разпоредба на т. 4 от ал. 1 на чл. 74м от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА), то към тази дата наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, издадено преди датата на регистрацията, не е било регламентирано като юридически факт, който да има за последица прекратяване на регистрацията. Отнемането на едно придобито субективно материално право (в случая „за извършване на дейност като предприятие, осигуряващо временна работа“) и забраната занапред да се извършва определена дейност или занятие, каквото всъщност е наредено с процесната заповед, по своето естество е вид юридическа санкция. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а според ал. 3 на същия член, не може да се придава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
Новото правило на т. 4 от ал. 1 на чл. 74м от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) обаче е материалноправно и има действие за в бъдеще, доколкото изрично не му е предадена обратна сила. Това означава, че то не може да намери приложение относно правоотношения и юридически факти, настъпили преди влизането му в сила. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административните актове следва да се преценява според материалния закон, действал към момента на издаването им - арг. чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Само с него, не и с бъдещ закон, правните субекти са могли и са били длъжни да съобразят поведението си. Настъпването или наличието на определени факти правните норми свързват с определени правни последици. Основен принцип в правото е, че правните последици от възникването на определен факт се регламентират от онази правна норма, която е била в сила към момента на неговото възникване. Само като изключение (и то с изрична разпоредба!) е предвидена възможност да бъдат придадени правни последици на минали факти, т. е. последващ във времето закон да регламентира правни последици от факти, който са възникнали преди неговото влизане в сила, но това изключение не е допустимо в случай на нововъвеждани санкции. Преценката на акта за регистрация по критерия закон, следващ издаването му, на който не е придадено изрично обратно действие, ще противоречи на чл. 14, ал. 1 от ЗНА и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като би се приложила различна мярка за едно и също едновременно поведение на равноправни субекти. Тези съображения обуславят извод, че новоприетата разпоредба на точка 4 от чл. 74м, ал. 1 от ЗНЗ е неприложима за процесния случай, тъй като не й е придадена обратна сила.
Както личи от ПЗР на ЗИДЗНЗ, обн. В ДВ, бр. 101/2015 г., на нито една от разпоредбите в него, вкл. и на приетата с § 45 нова т. 4 на чл. 74м, ал. 1 от ЗНЗ, не е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 от ЗНА, следователно действието на новата разпоредба е за в бъдеще. Министърът на труда и социалната политика, издавайки процесната заповед на основание материалноправната норма на чл. 74м, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ, по същество е придал обратно действие на закона, непредвидено в него, с което неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – чл. 74м, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА. Последващото въздигане на факт, с който в момента на настъпването му законът не е свързвал правни последици, в юридически такъв, и привързването към него на определени правни последици означава придаване на обратно действие на Закон за факти, осъществили се преди неговото приемане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на оспорената заповед, настоящият съдебен състав установи, че същата отговаря на останалите изисквания за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен да прекрати регистрацията на дружеството орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 1 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й, като при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и същата кореспондира с целта на закона да не се извършва описания тип посредническа дейност от лица, които нарушават изискванията за това. При установеното обаче по-горе противоречие с относими за казуса материалноправни разпоредби на проверявания индивидуален административен акт – основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК, несъществуването и на други отменителни основания по чл. 146 от АПК е ирелевантно за изхода на настоящия спор.
При този изход на спора ответниковата претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважавана, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК държавните такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат по делото следва да се възстановяват на подателя на жалбата от бюджета на органа, издал обжалвания административен акт. Жалбоподателят, който е бил представляван от адвокат в хода на съдебния процес, е извършил деловодни разноски за държавна такса – 50 лева и адвокатско възнаграждение – 762 лева, в размер общо на 812 лева, която сума следва да се присъди в негова полза, платима от Министерството на труда и социалната политика. Ответникът не е направил в хода на съдебното производство възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К.) във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 24 от 16.02.2016 г., издадена от министъра на труда и социалната политика на Р. Б.
ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика на Р. Б, адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], комплекс „П.“, ет. [номер], офис [номер], деловодни разноски, направени за производството пред настоящата инстанция, в размер на 812 (осемстотин и дванадесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.