Образувано е по касационна жалба на А. С. Т. и Д. Л. С., чрез адв.. Д като процесуален представител, против решение № 6130 от 16.10.2015 г., постановено по адм. дело № 11841/2013 г. по описа на Административен съд София – град в частта, в която е отменена заповед КД – 14 – 22 – 1705/01.11.2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – С. по оспорването на И. Б. Б.. Излагат се доводи за недопустимост на решението в обжалваната част като постановено по просрочена жалба, а евентуално - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за обезсилване или отмяната му в тази част.

Касационна жалба е подадена и от И. Б. Б., чрез адв.. М като процесуален представител, срещу същото решение в частта, в която оспорената заповед е отменена по жалбата на Д. Л. С. и А. С. Т..

Касационните жалбоподатели взаимно оспорват жалбите си в депозирани по делото отговори.

Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение като краен резултат.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен в оспорените от тях части.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед на началника на СГКК - С. за изменение на кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти на район В., Столична община, одобрен със заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като са регистрирани данни за собствениците на поземлен имот с идентификатор 68134.1973.995, както следва: за И. Б. Б. въз основа на договор за доброволна делба № 239 от 09.05.1996 г.; за Д. Л. С. въз основа на нотариални актове № 90/22.12.2011 г. и № 84/22.12.2011 г. за покупко - продажба и дарение общо за 3/12 ид. части от имота; за А. С. Т. въз основа на нотариални актове № 90/22.12.2011 г. и № 84/22.12.2011 г., съответно за покупко - продажба и дарение за 8/12 ид. части от имота. Заповедта е издадена на основание чл.51, ал.1, чл.11, ал.1 ЗКИР и чл.57, т.8 от Наредба №5/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Административният орган е приел, че по отношение на този имот съществуват конкуриращи се титули за собственост и затова е вписал в КР данните на всички лица съобразно представените актове. И. Б. Б. е оспорил административния акт в частта, в която е одобрено изменение в КР чрез регистриране на данни за Д. Л. С. и А. С. Т. като собственици на имота при посочените ид. части, а последните двама обжалват вписването на първия като негов собственик по силата на цитирания договор за доброволна делба.

За да обоснове извод за основателност на двете жалби, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена предвидената в чл. 53 и чл. 54 (в относимите им редакции, ДВ, бр. 29/2006 г.) ЗКИР процедура, предвиждаща съставяне на акт за непълноти и грешки. Посочил е, че по делото по несъмнен начин е установено наличието на спор за материално право между тримата жалбоподатели по отношение на имот с идентификатор 68134.1973.995, поради което административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр.2 ЗКИР за отстраняването им след решаване на спора по съдебен ред.

Разгледана по същество, първата касационна жалба е основателна.

Обжалваното решение в частта, в която е отменена заповедта относно вписването на данни в КР за А. С. Т. и Д. Л. С. е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Административният съд се е произнесъл по допустима жалба на И. Б., подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. От данните по делото се установява, че съобщение за издадената заповед същият е получил на 13.11.2013 г. Оспорването е подадено по пощата на 25.11.2013 г. видно от представените разписка за приета пратка и известие за доставяне. Доказателствата, удостоверяващи начина и датата на подаване на оспорването опровергават твърдението на административния орган, съдържащо се в писмо изх. № 11-6507-22-10-2534/10.02.2014 г., за внасянето му в деловодството на СГКК "на ръка". Следователно, жалбата е депозирана в преклузивния 14 - дневен срок съгласно чл.149, ал.1 АПК във вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР и правилно е приета от съда за подлежаща за разглеждане по същество. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение в тази част е неоснователен.

От фактическа страна е установено, че административното производство по изменението на КР за ПИ с идентификатор 68134.1973.995 е започнало със заявление вх. № 94-34777/14.06.2013 г. от Д. С.. Установено е, че в одобрените със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на район „В.", Столична община, за този имот с площ от 1 459 кв. м е вписана като собственик К. С. С.. Със заявление от 07.11.2011 г. И. Б. е поискал изменение на кадастралния регистър за този имот чрез заличаване на К. С. и вписването му като собственик, което изменение е направено без издаване на заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. С последваща заповед № КД-14-22-225/26.03.2012 г. на началника на СГКК - С. е отменено извършеното изменение и е одобрено ново изменение в кадастралния регистър, като за този имот са регистрирани данни за собственост за А. С. Т., Д. Л. С. и К. С. С. и са заличени данни за собственост за И. Б. Б.. Тази заповед е отменена с влязло в сила решение № 3401/12.03.2013 г. по адм. дело № 15364/2012 г. на Върховния административен съд. При тези данни следва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението, по което е постановена оспорената пред първоинстанционния съд заповед, в КР като собственик на имота е вписан И. Б..

Предприетото изменение на КР на район В. по отношение на процесния имот не е на основание чл. 53, ал.1, т. 1 ЗКИР (ДВ, бр. 34/2000 г.) поради непълнота или грешка, както е приел съдът, тъй като фактите, от които черпят права Д. Л. С. и А. С. Т. са настъпили след одобряване на КККР на район В. на 11.01.2011 г., а именно нотариални актове за покупко-продажба и дарение от 22.12.2011 г. Поради това и изводите на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и предвидената в нея процедура са незаконосъобразни. Поисканото от касаторите изменение съобразно установените факти е по реда на чл.51, ал.1 ЗКИР, както е приел и административният орган, във вр. с чл. 52, ал.1 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбите) и касае нанасяне на актуални данни, настъпили след одобряването на КККР, който ред не изисква съставяне на акт за непълноти и грешки. За да се приеме за основателно това искане, е достатъчно да се представят редовни от външна страна документи за собственост, каквито С. и Т. са приложили към заявлението до административния орган.

Изменението в КР чрез заличаването на К. С. като собственик на имота и регистрирането на Б. като такъв е направено по негово заявление без издаване на заповед, но не е обжалвано пред съда от страна на вписания към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастрален регистър собственик, съответно неговите наследници, породило е правните си последици, след като не е отменено по предвидения ред и въпросът относно законосъобразността на това вписване не е предмет на настоящото производство. Безспорно е, че между страните има спор за материално право, който не е решен с влязло в сила съдебно решение. Нормата на чл.51, ал.1 ЗКИР изисква кадастралната карта и кадастралният регистър да се поддържат в актуално състояние, като се вписват всички изменения в обектите на кадастъра, настъпили след одобряването им. В случая заявителят пред административния орган е представил нотариални актове, които сочат на негови и на А. С. Т. собственически права върху обект на кадастъра, за който такива права има и И. Б., вписан в кадастралния регистър. При наличието на противопоставими собственически права административният орган няма правомощия да реши кому принадлежат същите, тъй като няма компетентност да реши спор за материално право. Спорът следва да се разреши в друго исково производство пред гражданския съд. В тези случаи за органа възниква задължението да запише данните за всички лица и права. Затова в конкретната хипотеза началникът на СГКК - С. правилно е отразил новите актуални данни, като наред с Б. е вписал в КР и двамата касатори, тъй като е недопустимо органът или административният съд да извършват преценка на легитимиращите ги като собственици документи. Оспорената заповед в тази й част е законосъобразна. Като е направил извод в обратен смисъл и е приел за основателна жалбата на И. Б., съдът е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Същото като неправилно в тази част и в частта за присъдените в полза на същия разноски следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорването на И. Б. се отхвърли.

Решението в частта, в която по жалба на А. С. Т. и Д. Л. С. заповедта относно регистрирането на данни за собствеността на Б. е отменена, е правилно като резултат, но по съображения, различни от изложените в него. Както беше посочено по - горе, преди издаване на оспорената заповед в КР като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1973.995 вече е вписан И. Б.. Искането до административния орган е за заличаването му и за отразяване на данните на другите две лица, легитимиращи се като собственици общо на 11/12 ид. части от имота с представените нотариални актове. Извършеното без заповед в КР изменение след одобряване на КККР на [населено място], район В. не е било предмет на съдебен контрол и преценка на законосъобразността му в това производство не може да се осъществи. При конкуриращи се документи за собственост върху имота административният орган е задължен да впише данните за всички носители на права, като наред с вече вписания собственик отрази и тези за придобитите права след одобряване на КККР. З. извършеното изменение в КР чрез повторно регистриране данните за И. Б. прави заповедта на началника на СГКК - С. в тази й част незаконосъобразна поради издаването й при липса на предпоставките за изменение на посоченото в нея правно основание. Ето защо, като е отменил оспорения акт в тази част, съдът е постановил законосъобразно като краен резултат решение. По тези съображения втората касационна жалба, подадена от И. Б. е неоснователна, а обжалваното решение в частта, в която заповедта е отменена относно одобреното изменение чрез регистриране на данни за него, е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото на касационните жалбоподатели се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 5 лева за всеки от тях, съставляващи заплатена държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6130 от 16.10.2015 г., постановено по адм. дело № 11841/2013 г. по описа на Административен съд София – град в частта, в която е отменена заповед КД – 14 – 22 – 1705/01.11.2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – С. за изменение на кадастралния регистър относно поземлен имот с идентификатор 68134.1973.995 като са регистрирани данни за Д. Л. С. и за А. С. Т., както и в частта, в която СГКК – С. е осъдена да заплати на И. Б. Б. направените разноски в размер на 380 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И. Б. Б. против заповед КД – 14 – 22 – 1705/01.11.2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – С. в частта, в която е одобрено изменение на кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 68134.1973.995 като са регистрирани данни за собственост за Д. Л. С. и за А. С. Т.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – С. да заплати на Д. Л. С. и А. С. Т. направените за тази инстанция разноски в размер на 5 (пет) лева за всеки от тях. Решението не подлежи на обжалване.