Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 2751/ 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Счита се, че НЗОК в случая не е държавен орган и не притежава пасивна процесуална легитимация и неправилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Изложени са аргументи, че липсват трите нормативно и кумулативно определени предпоставки, а именно причинно следствена връзка между незаконосъобразния административен акт на Директор на СЗОК, респективно Управителя на НЗОК и настъпилата вреда. Посочва се, че лекарственият продукт Б. (B.) не е бил включен в Позитивния лекарствен списък и за НЗОК няма нормативно задължение да отпуска средства за заплащане на лекарствени продукти извън ПЛС по отправено искане по реда на чл.56, ал.3 от ЗЗО. Счита се, че липсва пряка и непосредствена последица между мълчаливия отказ на директора на СЗОК и твърдените немуществени вреди. Предвид посочените съображения се иска отмяна на решението, като неправилно и необосновано.
Ответникът: Е. В. П., чрез адв. Н., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли, да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и се остави без уважение подадената касационна жалба. Подробни доводи в тази насока са развити в представения писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение на АССГ за правилно, като постановено въз основа на анализ на събраните доказателства. Посочва се, че при изяснена фактическа обстановка съдът е формирал обоснован извод за наличие на всички кумулативни предпоставки по смисъла на чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ЮЛ. Счита, че за уважаване на иска в предявения размер съдът е изложил надлежни съображения за неговата справедливост, отчитайки тежестта на изживените страдания и продължителността на периода, както и влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
С обжалваното Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 2751/ 2015 г. на Административен съд София - град се ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Е. В. П. обезщетение в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебно Решение № 183 от 12.01.2015г. по адм. дело № 5625/ 2014г. на АССГ, 24 състав, а именно от 09.02. 2015г. до окончателното изплащане. Със същото решение се ОСЪЖДА НЗОК да заплати на Е. В. П. сумата от 4010 (четири хиляди и десет) лева, представляваща разноски по делото.
За да достигне до този резултат АССГ намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за основателност на исковото производство. Решаващият съд се е позовал на това, че ищцата е подала жалба срещу мълчалив отказ на Директора на СЗОК по молба вх. № 94– П– 385 от 04.04.2014г., отправена до директора на СЗОК, с която същата е поискала на основание чл. 56 от ЗЗО да се реши заплащането на лечението с препарата Б. (B.) за сметка на бюджета на здравната каса. С Решение № 183 от 12.01. 2015 г. по адм. дело № 5625/ 2014г. на АССГ, е отменен мълчаливият отказ на директора на СЗОК по молбата от 04.04.2014г. на Е. В. П. и преписката е върната на Директора на СЗОК за произнасяне, съобразно мотивите, дадени в решението. В последствие е издадено Писмо изх. № 20– 22– 217 от 21.05.2014г., с което управителят на НЗОК е уведомил лицето, че не може да се приложи чл. 56 ал. 3 от ЗЗО, поради невъзможност да се отделят средства от бюджета за заплащане на лекарствени продукти, извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 56 от ЗЗО, което е оспорено. С Решение № 1475 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 10770/ 2014г. на АССГ същото писмо на управителя на НЗОК за отказ за заплащане на лекарството е обявено за нищожно.
АССГ посочва, че и двата административни акта, от които се претендират вреди в настоящото производство са отменени, като е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на държавата в лицето на пасивно легитимирания ответник (НЗОК) за причинените на ищцата вреди.
АССГ намира, че ищцата в следствие на незаконосъобразните актове е претърпяла страдания, изразяващи се в страх и стрес от нелечението, чувство на отчаяние, обреченост, безперспективност, напразни очаквания и попарени мечти за нормален живот. Ищцата е преживяла и допълнителен стрес с оглед на това, че й се е наложило да се опита сама да осигури лечението си, при прогресираща загуба на работоспособността й, поради развитието и активното проявление на заболяването.
Счита се, че по делото от събраните доказателства, включително свидетелските показания се установява, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинно– следствена връзка от двата незаконосъобразни отказа, отменени по съответния ред. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се намира, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. е справедливо и обосновано, с оглед продължителността и интензитета на претърпените притеснения и страх за живота и загубена надежда.
Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на НЗОК, че неправилно е конституирана като ответник по делото. Правилно АССГ е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Същата осъществява държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на ЮЛ. Предвид възложената със закон - чл.6 ал.1 от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо, че е извън системата на изпълнителната власт. С оглед на това, НЗОК притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
От друга страна обжалваното решение на АССГ е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. АССГ се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е уважил изцяло, без да са уточнени всички факти, които обуславят претенцията по делото.
В исковата молба се посочва, че вредите се претендират от отменения мълчалив отказ на Директора на СЗОК, т. е. от един отменен акт. Допълнително в нея се излагат съображения относно писмо на управителя на НЗОК за отказ за заплащане на лекарството, което е обявено за нищожно. В проведеното съдебно производство не са дадени указания за конкретизиране на претенцията - чл. 129, ал. 2 от ГПК. Възприемайки фактите по делото в обстоятелствената част на съдебното решение многократно се посочва, че претенцията произтича от два отменени административни акта. Посочва се, че мотивите на изричния отказ на управителя на НЗОК допълнително са повлияли отрицателно на състоянието на ищцата. Наред с това в постановения осъдителен диспозитив не се сочи кой е незаконосъобразния административен акт или актове, от които произтичат вредите. Предвид полученото несъответствие между исковата молба, обстоятелствената част на съдебния акт и неговия осъдителен диспозитив, решението е неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебното производство не са изяснени фактите свързани с причинените вреди и причинната връзка. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Крайният извод на съда за наличието на тези предпоставки за ангажиране отговорността на НЗОК по отношение на предявения иск е формиран без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства.
С исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ здравето на лицето се влошава значително и това води до тежки последици за него. Не може само изслушаните свидетелски показания да установят, че ищцата е претърпяла влошаване на здравословното състояние и то поради липсата на лечение с конкретен лекарствен медикамент. В тази връзка неправилно АССГ е приел, че събраните по делото доказателства са достатъчни за определяне степента на страдания у ищцата. Представената с исковата молба медицинска експертиза (л.16- 17), касае друго дело и различно лице. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл.171, ал.2 и 4 от АПК. По делото не е изяснено по какъв начин се ползва процесния медикамент, налице ли са медицински данни за получени усложнения на здравословното състояние на ищцата. Необходими са специални знания за значението на посочения медикамент за поддържане здравословното състояние на ищцата. Следвало е да се назначи експертиза, която след като се запознае с документацията за здравословното състояние на ищцата да даде заключение по спорните въпроси. След като това не извършено е довело до непълна преценка на релевантните факти по делото.
Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до липса на фактически установявания по претендираните неимуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София– град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите и да уточни фактическите обстоятелства, от които претендира настъпване на вреди. На уточняване подлежи дали претенцията произтича само от мълчаливия отказ или се претендират вреди и от двата отменени административни акта. Съответно ако е така да посочи конкретна претенция за вреди произтичаща от всеки един от тях. Налага се и конкретизация на причинната връзка между конкретен отменен акт и твърдените вреди.
В случая на уточняване подлежи и крайният резултат от административното правоотношение, породило неимуществените вреди. П. Р № 183 от 12.01. 2015г. по адм. дело № 5625/ 2014г. на АССГ, с което е отменен мълчаливият отказ на директора на СЗОК и преписката е върната на Директора на СЗОК следва да се изясни резултата от административното производство.
Освен това при направена служебна проверка се установява, че с Решение № 2874/ 30.04. 2014г., постановено по адм. дело № 1278/ 2014г. на АССГ е отменена Заповед № РД-22-202/29.11.2013г. на Зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от Е. В. П. финансово подпомагане в размер на 60 000 евро за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за провеждане на имунотерапия с Б. и е изпратена преписката за ново произнасяне. Решението е потвърдено с Решение № 641/20.01.2015 г. по адм. д. № 8305/ 2014 г. по описа на ВАС. На база отменения административен акт с Решение № 7456 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 3323/ 2015 г. на АССГ се ОСЪЖДА, Министерство на здравеопазването (МЗ) да заплати на Е. В. П., сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото и се ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, като неоснователен. Същото решение е обжалвано като е образувано административно дело № 2307/ 2016г. на Върховен административен съд, насрочено за 20.03.2017 г. Решаващият съд следва да прецени, доколко е налице идентичност между предмета на настоящото дело и дело № 2307/ 2016 г. на ВАС с ответник - МЗ.
При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно това кои факти и обстоятелства от значение за делото се нуждаят от доказване, съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. След това съдът следва да постанови решение, след преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 2751/ 2015 г. на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.