Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] и на К. В. Ц. в качеството му на [фирма], чрез адв. О. Б против решение № 218/05.06.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 409/2013г.

Административният орган обжалва решението, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 151201371/02.11.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП град В. Т., потвърден с решение № 153/01.04.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т. както следва: по отношение на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 година в размер над 21 287,12 лева до определените с акта – 26 006,97 лева и съответните лихви върху тази сума, за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер над 25 842,40 лева до определените с акта – 26 499,74 лева и съответните лихви, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 25 777,95 лева до определените с акта – 29 823,04 лева и съответните лихви и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в пълния установен размер от 3 948,71 лева, ведно с лихвите за просрочие.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретното оплакване касае преценката на съда за начина на формиране на паричния поток чрез съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице на "годишна база". Според касатора засичането на паричните потоци на задълженото лице към определен момент е способ за установяване на укрит от него доход, който следва да бъде обложен с данък съгласно приложимия материален закон. Определянето на дохода в размер на разхода, се...