Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационната жалба на началник отдел „Финанси – Местни данъци и такси“, дирекция „Обща администрация“ при община „Р.“, област П. против решение по адм. д. № 3283/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен АУЗ № 115 от 22.07.2014 г., издаден от главен инспектор в служба „МДТ“ към отдел „Финанси“, при община „Р.“, в частта, с която е установеното задължение за такса битови отпадъци и лихви, начислени за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2013 г. за недвижим имот собственост на [фирма], както и в частта в която [община] е осъдена да заплати на ответната страна разноски в размер на 1900 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не анализирал и не обсъдил фактите и обстоятелствата в цялост като не отчел, че по делото е доказано, че общината не притежава собствено депо, но ползва депото на [община] и съответно отчита разходи за поддържането му, което е установено и от съдебно - счетоводна експертиза, Според чл. 63, ал.1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и това се отнася за недвижимия имот на задълженото лице. Иска отмяна на решението в обжалваната част, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или произнасяне по съществото на спора. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.
Ответната страна [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. М. Т счита касационната жалба за неоснователна. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е обосновано и постановено при спазване на материалния закон.
Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С решение № 2133 от 02.11.2015 г. по адм. д. № 3283/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменен АУЗД № 115/22.07.2014 г., издаден от главен инспектор в служба „МДТ“ към отдел „Финанси“, при община „Р.“, мълчаливо потвърден от началник-отдел "Финанси" при община "Р.", с който на [фирма] са установени задължения за ТБО за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и др. и чистота на териториите за обществено ползване в периода 01.04.2010-31.12.2013 г. в размер на 27780, 24 лв., главница и лихви, за недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] и [община]. С решението [фирма] е осъден да заплати разноски по делото.
За да постанови този резултат съдът приема, че поземленият имот № 001121 с площ от 26,100 дка, се намира в землището на [населено място], [община], местност "П. каваци", представлява стопански двор с постройки с предназначение "Птицеферма". Съдът приел за установено, че за процесния период от време услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е предоставяна само за имотите в регулацията на селото. Съображенията относно недължимост на такса битови отпадъци по компонента обезвреждане в депо, които съдът е развил са следните:
1. имотът не попада в територия, за която се предоставя услугата,
2. административният орган не е представил доказателства, че поддържа депо или други съоръжения.
3. ценена е съдебна експертиза със задача поставено в о. с.з. на 26.05.2015 г. - л.319 и представена на л.430. Съдебният експерт е посочил, че няма налични фактури, нито други документи за депониране на битови отпадъци отпадъци от имота на едноличния търговец. Със същата експертиза вещото лице преразказва обясненията на търговеца (дадени пред съдебния експерт) относно отказ на общината да даде достъп до депото за отпадъците на птицефермата и направената собствена организация за транспортиране на събрани отпадъци до контейнери в [населено място].
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени релевантни за правилното решаване на спора писмени доказателства.
Административният орган е представил по делото с административната преписка и допълнително с молба от 28 април 2015 г. писмени доказателства относно услугата "обезвреждане в депо на битови отпадъци":
1.Решения на Общински съвет "Р.": решение №279/ 19.12.2008 г. -л.97, ведно с план-сметки, решение № 538/ 28.12.2012 г. - л.104, коригирано с решение № 540/ 28.01.2012 г., (л.106), решение № 828/ 31.01.2011 г. -л.112, ведно с приложения за промили за ТБО за 2011 г.,вмпоследствие отменено с решение № 867/ 2.03.2011 г. -л.115, решение № 21 от 29.12.2011 г. -л. 119, ведно с приложения -л.125, с което изрично е посочена такса в размер на 135 лв. за [фирма] (л.318)
2. Заповеди на кмета на община "Р." по чл.62 и чл. 63 от ЗМДТ за определяне на граници за предоставяне на услуги: по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, поддържане на чистота на територии за обществено ползване : заповед №999/ 18.09.2009- л.103, впоследствие отменена със заповед №515/ 28.05.2010 г. -л.107, като е посочено, че действа заповед № 1000/ 24.09.2008 г., също приложена по делото, заповед №832/ 30.09.2010 г. - л.108, заповед № 689/ 24.10.2011 г. за определяне на ТБО за всички населени места-л.116, заповед № 644/ 12.10.2012 г. на кмета на общината за определяне на райони предоставяне на услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци за 2013 г. -л.127,
3. Договор за депониране на битови отпадъци на депо за неопасни отпадъци № 828/ 28.05.2009 г. -л.147, договор № 281 от 16.03.2010 г. между [община] и [община] за приемане и депониране на отпадъци на Регионално депо - л.149, маршрутен график за извършване на услугата
4. Справки за предадено количество битови отпадъци в регионалното депо за 2011 г., - л.152, л.154-л.166,
справка за приети количества отпадъци за 2010 г. - л.153,
справка за приети количества отпадъци за 2013 г. - л.291-303
5. Допусната е съдебна експертиза, която е проверила количествата на депонирани отпадъци за процесните периоди от време 1.04.2010 г.-31.12.2013 г. в депото на [населено място]- - л. 315 и сл. Със същата експертиза в т.V е посочено, че няма налични счетоводни документи за депониране на битови отпадъци конкретно от птицефермата.
Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да изложи мотиви към решението си относно становищата, фактите по делото и да изложи правни изводи. Описаните по-горе писмени доказателства, актове на общинския съвет и на кмета на общината относно услугата обезвреждане в депо за процесния период от време въобще не са обсъдени от съда. Обратно - съдът изрично посочва, че "нито едно от събраните в хода на административното поризводство и съдебно производство доказателства не установява по безспорен и категоричен начин предоставянето на услугата за имота на жалбоподателя" -стр.4 от решението. Съдът се е аргументирал с приет за доказан отказан достъп до депото за битови отпадъци в [населено място], извозване на отпадъци със собствен транспорт, изпомпване периодично на септични ями от [фирма], с което едноличният търговец има договор от 18.01.2013 г. и договор от 1.06.2010 г. с [фирма] за термична обработка на добити от дейността на [фирма] отпадъци.
Жалбоподателят пред първоинстанционния съд е [фирма], собственик на недвижим имот – поземлен имот № 001121 в землището на [населено място], [община], област П., местност „П. К.“ с площ на имота 26,100 дка и стопански постройки и начин на трайно ползване птицеферма. В подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ е посочена отчетна стойност 919240.10 лв. на имота, открита е партида № М118-100429. В настоящото производство спорът е само относно предоставянето на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане на територията на [община].
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б(ЗАТУРБ) територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Съгласно §1, т. 8 от ЗАТУРБ землището е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към населеното място. В ЗМДТ няма определение на понятието територия за населено място, но в чл.10, ал.1 от ЗМДТ изрично е посочено, че данък върху недвижимите имоти се дължи за разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята. Конкретното предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях -за жилищни, общественообслужващи, с производствени и складови функции и др. посочени в закона. Съгласно чл.64 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т. е. от данъчно задължени лица собственици на облагаеми с данък недвижими имоти.
Следователно ТБО по компонента обезвреждане на битови отпадъци в депо, принципно за имота се дължи. Съдът обаче не е обсъдил представените доказателства и не е посочил дали е установено функционирането на депо в периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г., определена ли е от компетентния орган и в какъв размер ТБО по компонента обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Съгласно чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от пъровинстанционния съд. Което означава, че не е допустимо с касационното решение да се прави за първи път установяване на факти релевантни за правния спор. Съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и защото се е позовал на заключение на вещото лице относно ползване на друго депо от едноличния търговец и сключени договори, което в тази част няма характер на експертно мнение. Съгласно чл.195, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма, поради което е недопустимо да се използва като свидетел на страна в съдебното производство, както е станало в случая.
След като съдът се е позовал на факти, установени с недопустими доказателствени средства, а не е обсъдил представените писмени доказателства, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е лишило решението от мотиви относно фактическата обстановка и релевантни за правилното решаване на спора правни изводи. Правната последица е в неправилност на решението, в частта, с в която е уважена жалба срещу АУЗД № 115/ 22.07.2014 г. на главен инспектор в служба "МДТ", отдел "Финанси", при община "Р.",в частта, в която е определена ТБО по компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г., както следва :а) за 2010 г. ТБО в размер на 2 757, 72 лв., б) за 2011 г. ТБО в размер на 3 676, 96 лв., в) за 2012 г. ТБО в размер на 135 лв., г) за 2013 г. ТБО в размер на 7 353, 91 лв., общо в размер на ведно с лихвите за просрочие. В тази част решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, при което следва да бъдат обсъдени представените доказателства и изложат правни съображения по предмета на спора.
Следва да бъде отменено решението и в частта, в която в полза на [фирма] са присъдени разноски по делото над размера от 755 лева до уважения размер от 1900 лв., предвид висящността на съдебното производство в частта относно законосъобразността на АУЗД за установяване на ТБО по компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа. В останалата част решението е влязло в сила и разноските са дължими (ТБО по компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в размер за целия период от време 9 193, 16 лв. х направените разноски по делото 1900 лв. : на целия интерес от 21 116, 77 лв= 755 лв. ). С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК по искането на страните за присъждане на разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, VІІ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2133 от 02.11.2015 г. по адм. д. № 3283/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в ЧАСТТА, в която е отменен АУЗД № 115 от 22.07.2014 г., издаден от главен инспектор в служба „МДТ“ към отдел „Финанси“, при община „Р.“, потвърден от началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси" при [община] в частта, с която е установеното задължение за такса битови отпадъци по компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения в размер общо на 13 923, 59 лв. за периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г., ведно със съответните лихви, както и в частта, в която [община] е осъдена да заплати на [фирма] направени по делото разноски в частта над 755 лева до пълния размер от 1900 лв. и
ВРЪЩА делото в отменената част на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав .
В останалата част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.