Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] против Решение № 404/23.02.2016 г., постановено по административно дело № 3075/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161401631/17.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден и изменен с Решение № 1000/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място]. С оспореното решение, приходната администрация е осъдена за разноски.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда по приложението на относимите норми и преценката му относно установените по делото факти. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решенето, след което да се потвърди ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В касационната жалба се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се потвърди процесното решение.

Ответната по касационната жалба страна се представлява от адвокат Х. Х, който я оспорва и моли решението на Административен съд – Пловдив да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.

С процесния ревизионен акт на лицето К. Б. П. са установени задължения за подоходен данък и съответните лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и...