Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Федерация „Български пациентски форум“ – С. против решение № 1412 от 10.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11996/2015 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и, вместо него, петчленният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността или отмени като незаконосъобразни атакуваните с жалбата текстове от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, Министерски съвет, редовно призован, се представлява от юриск. Демирев, който оспорва касационните жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството по адм. д № 11996/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Осмо отделение е образувано, след като с решение № 10732/15.10.2015 г. по адм. д. № 6346/2015 по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия е отменено Решение № 3245/24.03.2015 г., постановено по адм. д. № 10087/2014 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС при съобразяване с указанията на петчленния съдебен състав по тълкуването и прилагането на закона.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Федерация „Български пациентски форум“- [населено място] чрез адв. М. Ц. срещу чл.6, ал.3; чл.7, ал.4; чл.53, т.3 и т.4; чл.54, чл.55 и чл.56 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с Постановление на Министерски съвет № 97/19.04.2013г. / обнародвана в ДВ бр.40 от 30.04.2013г./- наричана по-долу за краткост Наредбата.
В хода на съдебното производство по адм. д. №11996/2015 г. по описа на ВАС,VІІІ отделение съдът е прекратил производството по жалбата в частта й срещу чл.7, ал.4 от Наредбата поради оттеглянето й в тази част / протоколно определение от 20.01.2015г. – влязло в сила като необжалвано от страните./
С атакуваното в настоящото касационно съдебно производство решение, тричленния състав на ВАС, VІІІ отделение е отхвърлил оспорването на Федерация “ Български пациентски форум“ срещу разпоредбите на чл.6, ал.3, чл.53, т.3 и т.4; чл.54, чл.55 и чл.56 от Наредбата на Министерски съвет на РБ за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е постановен от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същият не страда от който и да било от пороците по чл.146 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност. Съдът е приел за неоснователни основните оплаквания на жалбоподателя за това, че Министерският съвет на РБ е излязъл извън законовата делегация и не е притежавал материалната компетентност да приеме атакуваните разпоредби от Наредбата, Съдът се е позовал на разпоредбата на § 10 от ПЗР на Наредбата, съгласно която Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти се приема на основание чл.261а, ал.5 във вр. с чл.259, ал.1,т.4 и чл.262, ал.7 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) /ЗЛПХМ/. Анализирайки съдържанието на цитираните по-горе текстове от ЗЛПХМ, тричленният състав на ВАС е заключил, че по отношение на МС е налице законова делегация да определя с нормативен акт условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък /ПЛС/. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за липса на компетентност за МС да определя “ниво на реимбурсиране“ и ограничения в начина на отпускането на лекарствени продукти, тъй като неправилно жалбоподателят е приел, че тези понятия са предмет на уреждане само в ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) ,Закона за здравното осигуряване и в Закон за бюджета на НЗОК / по които закони МС не е посочен нито като орган, натоварен с изпълнението и контрола по изпълнението им, нито е оторизиран с изрична законова разпоредба да издава подзаконови нормативни актове/. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.258 и сл. от ЗЛПХМ, съдържащи понятията „ реимбурсиране“ и „ниво на заплащане“, както и на чл.1, т.8,т.10 и т.11 от същия закон, за да стигне до извода, че ЗЛПХМ, макар основно да урежда обществените отношения, цитирани в чл.2 от закона, урежда също и тези обществени отношения, свързани с реимбурсирането и нивото на заплащане на лекарствените продукти, поради което и с оглед нормата на чл.261а, ал.5 от ЗЛПХМ МС разполага с изричната материална компетентност да регулира на подзаконово ниво и материята, касаеща реимбурсирането и нивото на заплащане. Съдът е приел за неоснователно и оплакването за недопустимо прехвърляне от страна на МС на правомощия във връзка с реимбурсирането и ограниченията в начина на отпускане на ЛП на друг орган – Националния съвет по цените и реимбурсиране на лекарствените продукти /Съвета/, тъй като според жалбоподателя компетентността на Съвета произтичала директно от закона и същият орган не можел да бъде натоварван с допълнителни компетенции, при това с подзаконов нормативен акт. За целта ВАС се е позовал на чл.259, ал.1, т.4 и чл.262, ал.7 от ЗЛПХМ, които при определяне компетентността на Съвета препращат към наредбата по чл.261а, ал.5 от същия закон, приемането на която е от компетентността на МС. Съдът е приел за неоснователен и довода на жалбоподателя за липса на компетентност за МС да определя частично реимбурсиране на цената на ЛП, тъй като такава възможност, съответно – законова делегация за такова нормативно решение, липсвали в закона. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗО, съгласно който НЗОК заплаща както напълно, така и частично лекарствени продукти за домашно лечение, съгласно наредба, приета от министъра на здравеопазването, с която се утвърждава списъкът на заболяванията, ЛП за които се заплащат изцяло или частично от НЗОК, както и здравните дейности по чл.82, ал.2, т.3 от ЗЗ.
Тричленният състав на ВАС, VІІІ отделение е заключил, че Наредбата е приета при спазване на административнопроизводствените правила по чл.26 от ЗНА, доколкото по делото са представени доказателства за спазване на процедурата по приемане на НАА - изготвен е проект за наредбата, публикуван за обсъждане на сайта на МС, ведно с доклад - мотиви към него и преди приемането на Наредбата е извършено широко обществено обсъждане с приемане и обсъждане на становищата на болници, медицински университети и съсловни организации и СНЦ.
След като е анализирал подробно съдържанието на оспорените текстове от Наредбата, съдът е стигнал до извода, че същите са приети в съответствие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на тричленния състав на ВАС, VІІІ отделение. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, Постановено е при цялостно и пълно изяснена фактическа обстановка, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано и съответства на приложимите материалноправни разпоредби.
Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на основните изводи на първоинстанционния съд за издаване на Наредбата при наличие както на обща, така и на изрична материална компетентност на Министерския съвет за приемането й. Общата компетентност на МС се определя от разпоредбата на чл.2, ал.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), а изричната компетентност на МС следва от разпоредбите на чл.261а, ал.5 във вр. с чл.259, ал.1, т.4 и чл.262, ал.7 от ЗРПХМ, въз основа на които е издадена Наредбата, чиито текстове са предмет на оспорване пред съд. Обосновано и при правилно тълкуване на закона ВАС, състав на осмо отделение в решението си е приел, че условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства /чл.261а, ал.1 от ЗЛПХМ/, условията и правилата за регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти по чл.261а, ал.2 при продажбата им на дребно, както и условията и реда за регистриране на цените на лекарствените продукти, които се отпускат без лекарско предписание / целия обхват на изрична делегация по чл.261а, ал.5 от ЗЛХМ/ включват в себе си и правомощието за определяне с подзаконов нормативен акт „ нивото на заплащане „ /реимбурсиране с публични средства/ като съставна част на така регулираните цени на лекарствените продукти в трите отделни хипотези на чл.261а от закона. Обстоятелството, че разпоредбата на чл.262, ал.8 от ЗЛПХМ /в редакцията й към датата на приемане на оспорената наредба/ предвижда, че НЗОК заплаща лекарствените продукти, включени в ПЛС и предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО при условията на наредбата по чл.45, ал.9 от ЗЗО, не води до извода, че по силата на чл. 261а, ал.5 от ЗЛПХМ Министерският съвет няма материалната компетентност с наредба да определя съдържанието и компонентите на Позитивния лекарствен списък ли понятието и характеристиките на „ниво на заплащане“ на лекарствените продукти, включени в ПЛС. Подзаконовият нормативен акт по чл.45, ал.9 от ЗЗО е Наредба № 10 от 24.03.2009г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.5, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели., издадена от министъра на здравеопазването и обнародвана в държавен вестник бр.24./31.03.2009г. Видно от съдържанието на същата в редакцията й към датата на приемане на оспорената наредба, Наредба № 10/24.03.2009г. не регулира цените на лекарствените продукти. По отношение стойността на ЛП, заплащана от НЗОК, същата наредба в своя чл.8 препраща към чл. 50 от Наредба за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/ или изключване на лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране, приета с ПМС № 340 от 2011 г. – т. е. и в исторически план стойността на ЛП, плащани от НЗОК, не се е определяла с наредба на министъра на здравеопазването, а с подзаконов акт, приет от Министерския съвет. Наредба за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/ или изключване на лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране е отменена с § 1 от ДР на Постановление № 97 на МС от 19.04.2013г. за приемане на Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти / Наредбата, чиито текстове са предмет на настоящото съдебно производство/.Това обстоятелство незабавно е отразено в чл.8 от Наредба №10/24.03.2009г., съгласно който Националната здравноосигурителна каса заплаща на лицата по чл. 7, ал. 1 стойността на лекарствения продукт, определена съгласно чл. 55 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2013 г. (ДВ, бр. 40 от 2013 г.).
Несъстоятелни са и доводите на касатора за липса на компетентност на МС при приемане разпоредбата на чл.56 от Наредбата / или поне незаконосъобразност на тази разпоредба/ поради обстоятелството, че съгласно ЗНА този орган не можел да делегира компетентност другиму. Действително съгласно чл.2, ал.2 от ЗНА компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля. Не такъв обаче е случаят с предвидената в чл.55 от Наредбата възможност Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти /Съветът/ да може да променя нивото на заплащане на лекарствените продукти от ПЛС един път годишно в рамките на съответните бюджети. На първо място – с тази разпоредба категорично не се прехвърля компетентност за издаване на подзаконов нормативен акт съгласно изричната компетентност на МС по чл.261а, ал.5 от ЗЛПХМ от и на второ място – касае се за еднократна възможност Съветът, който, както правилно е заключил тричленният състав на ВАС, по закон разполага с компетентност по поддържане на ПЛС и реимбурсния статус на ЛП / чл.259 от Закона/да внася изменения в определеното от МС ниво на заплащане с оглед конкретния закон за държавния бюджет с цел по-голяма гъвкавост в осъществяването на държавната здравна политика.
Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на закона, тъй като съдът необосновано бил приел, че при издаване на Наредбата са спазени процесуалните изисквания на чл.28 от ЗНА, без да изложи конкретни доводи на база кои точно доказателства е стигнал до този правен извод. Видно от мотивите на решението,ВАС, състав на VІІІ отделение е изложил подробни мотиви защо приема, че е спазена процедурата по чл.26, ал.2 от ЗАН / в действалата към датата на приемане на наредбата редакция/ - представени са доказателства – извлечение от сайта на МС за публикуване на проект на Наредбата с мотивите /на 26.03. 2013г. – л.19 от адм. д. № 11996/2015г./ВАС/, както и данни за проведено обществено обсъждане със заинтересованите лица - болници, съсловни и пациентски организации и др. по този проект /л.95 до л.122 по адм. д. № 10087/2014г./ВАС-ІІ отд./.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспорените текстове от Наредбата в съгласие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг, както и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения решението на ВАС, тричленен състав на VІІІ отделение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на касатора не се дължат претендираните от него съдебни разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на І колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1412 от 10.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11996/2015 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Решението е окончателно.