Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на „Районен център 112“ С. при Дирекция „Национална система 112“ – Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 2168 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 11998 /2013 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед рег. № Рд - С-495/13.11.2013 г. на същия административен орган, с която на Л. Т. Б. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца и Дирекция „Национална система 112“- МВР е осъдена да заплати на Б. направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Б. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон.

Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) орган и при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал.1 от...