4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2688

гр. София,

28.05.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1398 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1358 от 27.12.2024 г. по в. гр. д. № 1326/2024 г. на АС – София, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение.

Ответникът в касационното производство - В. Г. Н., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. Н. сумата в размер на 20 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.3, т.2 НК и като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му предявен размер.

Установено е по делото, че с постановление от 31.07.2014 год. на следовател в следствения отдел на Специализираната Прокуратура ищеца е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК, като на 30.07.2014 год. е бил задържан на работното си място – СДВР, сектор „Сигма“ за 24 часа, впоследствие му е наложена му е наложена мярка за неотклонение - „парична гаранция“. Не се спори, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е изпълнявал длъжността „командир на отделение“. С ново постановление от 02.07.2015г. В. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4,т.2, вр. с ал.2 от НК, затова, че е участвувал в група с цел извършване на престъпления за обогатяване с парични средства при контрол по ЗДвП, заедно с И. В.,Й. С.,С. М., Ф. Г.,Г. Б. и Л. Л.

Установява се, че със Заповед № 8121К-3096/18.12.2014 год. на МВР, въз основа на повдигнатото обвинение, на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, като до този момент ищецът е работил като полицейски инспектор IV-та степен във втора група на„Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“, към отдел„Специализирани полицейски сили“ при СДВР.

Установено е, че на 23.11.2015 год. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 1451/15 год. по описа на Специализирания наказателен съд, по което на 04.10.2017 год. е постановена присъда, с която обвиняемия е признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Постановената оправдателна присъда е била протестирана от ответника, за което е образувано ВНОХД № 33/18 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, но поради неостраняване на нередовност, производството е прекратено и присъдата е влязла в сила на 20.02.2018 год.

От показанията на свидетелите е установено, че вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство за извършени тежко престъпление, той се затворил в себе си, станал необщителен и сприхав, престанал да се вижда с приятели. Свидетелите изтъквате, че ищецът е изпитвал притеснения за бъдещето си след уволнението му от МВР, вследствие на повдигнатото обвинение, изпаднал в криза и го изживял много тежко.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че от свидетелските показания и приетата психологична експертиза се установява, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 3 години и 7 месеца/ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство.

За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвиниение е взето предвид, че с незаконосъобразното повдигане на обвинение в извършване на тежко престъпление, ответника е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че той е служител на МВР и вследствие на това ищеца е понесъл неимуществени вреди, описани по-горе и доказани от разпита на свидетелите. При определяне размер на заместващото обезщетение е взет предвид срока на наказателното производството, което е приключило сравнително кратко, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция”, както и социално -икономическата обстановка в страната към 2017-2018 год. Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Позовава се на Постановление № 4/1968 г. по практиката при определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане,ТР№3/2005г. –т.3 и 11 и ТР№1/2001г.-т.19 ПВС № 17/1963 г. и на решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1358 от 27.12.2024 г. по в. гр. д. № 1326/2024 г. на АС – София.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: