Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Е. , действащ като ЕТ”Рики – Р. И.” - гр. Т., чрез пълномощника му адв. И. И. срещу решение № 168 от 18.04.2012г.,постановено по адм. д. № 955/11г. Административен съд – В. Т., първи състав, е отхвърлил жалбата му против ревизионен акт № 071100652-1/19.05.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.В. Т., потвърден с решение № 428/01.09.2011г. на директора на Дирекция "ОУИ”-гр.В. Т., с която са му определени данъчни задължения както следва: данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. в размер на 37 410,30лв. и лихви в размер на 24 561,08лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 97 923,40 лв. и лихви в размер на 50 297,06лв.; по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007год. в размер на 42 909,19лв. и лихви за забава в размер на 15 983,58 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 710,61 лв. и лихви за забава в размер на 157,53лв. и лихви за ДОО, ДЗПО и УПФ общо в размер на 26,23лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д”ОУИ”-гр.В. Т. юрисконсулско възнаграждение в размер на 5 849,57лв.

В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр.В. Т. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд В. Т. и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.В. Т. /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 219 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Р. И. Е., действащ като ЕТ”Рики – Р. И.” - гр. Т., против ревизионен акт № 071100652-1/19.05.2011год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.В. Т., потвърден с решение № 428/01.09.2011год. на директора на Дирекция ”ОУИ”-гр.В. Т., с която са му определени данъчни задължения както следва: данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2005год. в размер на 37 410,30лв. и лихви в размер на 24 561,08лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006год. в размер на 97 923,40лв. и лихви в размер на 50 297,06лв.; по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007год. в размер на 42 909,19лв. и лихви за забава в размер на 15 983,58лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008год. в размер на 710,61лв. и лихви за забава в размер на 157,53лв. и лихви за ДОО, ДЗПО и УПФ общо в размер на 26,23лв. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В тази насока са разгледани и обсъдени всички направени възражения от жалбоподателя относно допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждане на ревизията и същите е даден съответния отговор. Като неоснователно е квалифицирано възражението за допуснати нарушения на основните принципи на данъчното производство, визирани в чл.2,3,5,6,17,76,116,120,ал.2 от ДОПК, като анализът на обстоятелствата и фактите по делото води до извода, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства и да реализира правото си на защита в хода на ревизията. Отбелязано е, че по преписката няма доказателства жалбоподателят да е искал отвод на ревизиращия екип, както и не са правени доводи, че по отношение на ревизиращите органи са налице условия за отвод или самоотвод, поради което твърдението за допуснато нарушение на чл.76 от ДОПК се явява недоказано. На стр.5 от мотивите /л.83 от делото/ съдът е изложил аргументите си защо намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че ревизионният акт е издаден от лице, което е участвало в издаването на ревизионния доклад. За неоснователно е прието е възражението, че с ревизионният акт е било влошено положението на ревизираното лице, като е отбелязано, че първоначално издаденият ревизионен акт е отменен с решение № 6 от 07.01.2010год. на директора на Дирекция ”ОУИ" -гр.В. Т. и задълженията са определени с нов ревизионен акт след връщане на преписката за извършване на нова ревизия. Като неоснователни са квалифицирани и възраженията, че ревизионният акт е немотивиран, в това число и относно правната му обосновка, както и че на жалбоподателя не е му е била дадена възможност да ангажира доказателства в разумни срокове, като по този начин е бил нарушен принципа на равенство в процеса. По изложените съображения е направен краен извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна на това основание. След това административният съд е пристъпил към разглеждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. В тази насока, след възпроизвеждане на фактическата обстановка по време на ревизията и след тълкуване на съответните разпоредби от ДОПК, са изложени мотиви защо съдът приема за законосъобразни изводите на органа по приходите, че са налице хипотезите по чл.122,ал.1,т.2 и 7 от ДОПК. Доводи на жалбоподателя, че е налице несъществено разминаване между приходите и разходите му през ревизираните периоди, поради което не е налице презумпцията по чл.123,ал.1,т.2 от ДОПК, са приети за неоснователни, като е посочено, че установеното в хода на ревизията разминаване е твърде съществено, независимо, че липсва законова дефиниция в тази насока. Съдът се е занимал обстойно и с направените оплаквания относно начина на определяне на данъчната основа и паричните потоци. Маркирано е, че за да установи какви суми са изразходвани от ревизираното лице, съответно какви суми са получени, органът по приходите е събрал и анализирал всички относими доказателства, както събрани по време на ревизията, така и ангажирани от жалбоподателя. Съобразявайки разпоредбите за разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът е посочил, че в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите на ревизионния акт и че ангажираните доказателства в тази насока не ги опровергават. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че е имал налични доходите към 01.01.2005година и констатациите на ревизионния акт в тази насока не са опровергани. Обстойно място в мотивите на съдебния акт са намерили доводите на жалбоподателя за получени парични суми от трети лица, както и ангажираните в тази връзка доказателства. По отношение на парични суми, за които се твърди, че са получени през 2004год. от турския гражданин Т. Н. административният съд е приел, че при проведена в рамките на ревизията процедура по обмен на информация между Р. Б. и Р. Т. е установено, че Т. Н. е декларирал пред турските данъчни власти, че не е предоставял в заем парична сума на Р. И. Е. и не е подписал представения в ревизията протокол за връщане на парична сума. Прието е още, че съгласно чл.195 от ГПК отговорът на турската данъчна администрация съставлява официален писмен документ, който се ползва с доказателствена сила относно отразените в него факти, а от друга страна представеният протокол за връщане на дадени в заем пари е бил оспорен от приходната администрация относно неговата автентичност и вярност и от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за установяване на истинността на документа, поради което той не може да служи като доказателство за установяване на фактите, включени в него. На второ място първоинстанционният съд е приел за недоказано и твърдението на жалбоподателя, че е получил през 2005год. в заем от сестра си А. Е. в размер на 220 000лв. Отбелязвайки извършената насрещна проверка в рамките на ревизията, както и показанията на разпитаните в съдебното производство свидетелка Ф. М. А. – майка на жалбоподателя, съдът е направил изводи, че ангажираните доказателства не установяват, че заемодателката е притежавала такава парична сума, която да предостави в заем, че липсват доказателства за фактическото предаване на сумата, в това число и доказателства за превеждането й по банков път или за пренасянето й през граница при спазване на изискванията на действащите към оня момент разпоредби на валутното законодателство. На трето място, като недоказано е прието и твърдението на жалбоподателя, че е получил в наследство от своя баща сумата от 254 000лв. Съдът е възпроизвел съдържанието на представената в хода на производството нотариално заверена декларация от майката на жалбоподателя Ф. М. А., както и показанията й дадени в съдебно заседание. Анализирайки посочените доказателства е прието, че свидетелските показания на лицето не следва да бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие с писмената декларация, представена по време на ревизията, така и останалите събрани по делото доказателства. Отбелязано е, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме, че родителите на ревизираното лице са придобили такъв размер парични суми или че такива са им били предоставени от трети лица. Посочено е, че не са ангажирани доказателства за размера на получените доходи от твърдяната занаятчийска дейност на бащата, съответно за доходите реализирани от сестрата Айлин при работата й в Р. Т.. На база на гореизложеното е направен краен извод, че с ангажираните доказателства жалбоподателят не е опровергал констатациите на обжалвания ревизионен акт и като неоснователна жалбата му следва да бъде отхвърлена.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.

Едни от основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил доводите на страната, всички събрани по делото доказателства, безкритично са приети констатациите на ответната страна, както и е допуснато нарушение на нормата на чл.236,ал.2 от ГПК, която задължава съда да изложи мотиви по отношение събраните доказателства и становищата на страните.

Направените оплаквания са неоснователни. Решението на административния съд е подробно и аргументирано, изложени са не само констатациите на ревизиращия орган, а и оплакванията и доводите на жалбоподателя, поради което се явява голословно оплакването, че не е спазена нормата на чл.236,ал.2 от ГПК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решаващият съд с оглед на спецификата на производство правилно е определил разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Нещо повече, при условията на чл.171,ал.4 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да посочи допълнителни доказателства за някои от твърденията си. Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е кредитирал ангажираните доказателства от жалбоподателя и без основание не е признал доказателствена сила на същите. От мотивите на съдебния акт е видно, че след отделяне на спорното от безспорното съдът е посочил фактите, за които страната сочи доказателства. Последните са обсъдени много подробно, като ясно е посочено защо съдът не дава вяра например на показанията на свидетелката Ф. М. А., съответно защо не кредитира писмените доказателства, ангажирани от жалбопопадетеля. В случая не става въпрос за голословно отричане на ангажираните от касатора доказателства, а за обсъждането им с останалите установени факти и доказателства по делото и изграждане на съответни изводи, защо същите не доказват фактите, за които са представени. Изводите на административния съд в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон в по-голямата си част се изразяват в преповтаряне на оплакванията от първоинстанционната жалба срещу издадения ревизионен акт и потвърдилото го решение на директора на Д”ОУИ”-гр.В. Т.. В този смисъл, доколкото при условията на чл.208 от АПК предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани. Следва да бъде посочено, че административният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон и с оглед на обстоятелствата по делото правилно е приел, че констатациите на ревизионния доклад не са оборени от данъчно-задълженото лице. Направените оплаквания за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.122,ал.1,т.2 и 7 от ДОПК и чл.122,ал.2 от ДОПК са неоснователни. В случая ревизията е проведена по особения ред не поради това, че ревизираното лице не е подало в срок данъчна декларация, която хипотеза визира т.1 на чл.122,ал.1, а поради това, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Вярно е, че законът не дефинира понятието „явно и съществено превишава” в разпоредбите на чл.123,ал.1,т.1 и 2 от ДОПК и тази преценка е предоставена на органа по приходите, но в конкретния случай административният съд правилно е приел, че установените факти и обстоятелства по време на ревизията дават основание да се приеме, че е налице явно превишение на реализираните парични суми от жалбоподателя от получените. Оплакванията относно начина на определяне на данъчната основа по критериите по чл.122,ал.2 от ДОПК също са неоснователни. До провеждане на ревизията по особения ред се е стигнало поради допуснати нарушения на данъчното законодателство от страна на ревизираното лице, като законът чрез нормата на чл.122,ал.2 от ДОПК определя критериите за определяне на данъчната основа по начин, че да се доближава в максимална степен до обективната истина. Преценката за това кои обстоятелства от изброените в т.1 – 16 от чл.122,ал.2 от ДОПК ще бъдат използвани при определяне на данъчната основа е предоставена на органа по приходите с оглед на спецификата на всеки случай. Констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствената сила по чл.124,ал.2 от ДОПК, в това число и относно критериите и начина на определяне на данъчната основа, и след като не е съгласен с така определената данъчна основа, то жалбоподателят следва да ангажира доказателства за нейното опровергаване.

Направените оплаквания относно изводите на административния съд по направените възражения за допуснати нарушения на основни принципи при провеждане на ревизията също са неоснователни. В касационната жалба, както и в първоначалната такава, не се конкретизира в какво точно се изразяват твърдените нарушения и по какъв начин са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Основното оплакване, свързано с нарушение на нормата на чл.76 от ДОПК е разгледано обстойно от първоинстанционния съд и обосновано е било отхвърлено.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – гр.В. Т. не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски на ответната дирекция не следва да бъдат присъждани, тъй като същата не е била представлявана в открито с. з.

Водим от горното и на осн. чл.221ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 168/18.04.2012 г. по адм. д. № 955/2011 г. по описа на Административен съд В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ С. П. М.Р.