Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение № 1521/22.10.2015г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 944/2015г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021301425/07.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта, потвърдена с решение № 8/14.01.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилна преценка на основанията по чл. 122, ал.1, т. 3 и т.4 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Твърди се, че данъчната основа по ЗКПО е определена, без да е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК. По отношение отказа на право на данъчен кредит възраженията са за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 68, ал.1, т.1 и т.2, чл. 69, ал.1 и чл. 71, т.1 от ЗДДС. Твърди, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на задълженията по ЗДДС, установени в данъчни периоди м.03, м.08 и м.10.2008 г., м.01., м.03 и м.09.2009г. касаещи непризнат данъчен кредит по вътреобщностни придобивания /ВОП/. В тази връзка се позовава на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-94/07 и С-95/07 и съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични случаи. Оспорва изводите на съда относно отказа на правото на данъчен кредит по доставките от [фирма] по фактури № 15242/11.11.2010г., № 15343/11.11.2010г. и № 15 934/01.12.2010 г. на основание чл. 71, т.1 ЗДДС. Твърди, че съдът не е взел предвид представеното по делото уведомление по реда на чл. 58, ал.2 ППЗДДС при изгубен оригинал и завереното копие на оригиналния документ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и...