Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /”ОДОП”/ С. при ЦУ на НАП срещу решение № 4996/15.07.2015г., постановено по адм. д. № 11760/2014г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101401561 от 13.06.2014г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С.-град, в частта му, потвърдена с Решение № 1950/31.10.2014г. на директора на Дирекция ”ОДОП” С. при ЦУ на НАП, с която е отказано на [фирма] право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3492,28 лв по фактури, издадени от [фирма] и в размер на 4098 лв по фактури, издадени от [фирма] и с данъчните основи по цитираните фактури е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008г., 2009г. и 2010г., като последица от което са определени допълнителни задължения по ЗКПО със съответните лихви.

Касаторът - директор Дирекция ”ОДОП” С. при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. В допълнение към бланкетната касационна жалба се изтъкват и съображения които следва да се квалифицират като оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че съдът неправилно приел реалност на процесните доставки, като за целта неправилно преценил доказателствена сила на представените доказателства; съответно не формирал правилни изводи при прилагане на материалния закон. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да се постанови решение, с което жалбата срещу РА да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски. Ответникът - [фирма] оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе...