Производство по чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 105 / 10.12.2015 г. по адм. дело № 309 / 2012 г. Административен съд – Ловеч е отхвърлил жалбата на д-р И. Ц. И., от [населено място] срещу решение № 47 / 24.09.2012г. на директора на ТП на НОИ / РУСО [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 57 / 05.04.2006г. на началник отдел КПК при същото поделение на НОИ, с което на основание чл.110, ал.1 от КСО е разпоредено събиране от жалбоподателя /солидарно с др. лица/ на сумата от 10 389,06лв. по ревизионен акт за начет пореден № 57 / 05.04.2006г., включващ главница с размер на 5 608,25лв. и лихва в размер на 4 780,81лв.

Против съдебното решение е постъпила касационна жалба от д-р И. Ц. И., от [населено място]. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище по постъпилата касационна жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с постановено от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ АД [населено място] ЕР № 2286 / 12.10.1998г....