19Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

София,28.05.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3456 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7180/27.05.2024г., подадена от Б. П. Н., чрез процесуалния представител адвокат В. И. от САК, срещу решение № 179/09.04.2024г. по в. гр. д. № 999/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №900080/06.04.2023г. по гр. д. №138/2020г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени евентуално предявените от касатора срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б., искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че Б. П. Н. е собственик, на основание присъединяване, на следния недвижим имот: многофамилна жилищна сграда (къща) с идентификатор [№], брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, застроена площ - 92 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], които евентуални искове са обективирани в пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от 07.08.2013г. и са присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи, че въззивният съд е действал не като решаваща, а като контролно-отменителна инстанция; не е съобразил основанието и предмета на искането, с което е бил сезиран досежно главната вещ; не е съобразил, че не винаги, за да се получи присъединяване на части от една вещ към друга, непременно трябва да има пристрояване или надстрояване (в една къща с три или два обекта); не е зачел силата на пресъдено нещо на решение №413 от 23.09.2010г.; не е съобразил, че не заснемането определя наличността на обекта; не е изложил съображения какво е неговото разбиране по приложението на чл. 97 ЗС. Поддържа, че при постановяване на въззивното решение е нарушена разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. За неправилни счита и съжденията на въззивния съд по приложението на чл. 97 ЗС, както и за значението на отразяването на един обект в кадастралната карта. Навежда довод, че никога не е отнасял вертикален главен (източен) самостоятелен обект към какъвто и да е друг вертикален или хоризонтален главен обект, а е поддържал наличието на несамостоятелни части, доколкото между обектите, описани в договора за доброволна делба от 11.05.1992г. никога не е имало стена и те никога не са възникнали като реални обекти (източна и западна половина на по два етажа), като освен фактически тези обекти са били и правно невъзможни. Посочва, че се е позовал и на наследяването като самостоятелно основание за придобиване на права, което въззивният съд е следвало да съобрази като поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи, вкл. за нищожността на договорите на ответниците и на договора за доброволна делба. Моли обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено и ако делото не подлежи на връщане на друг състав, то предявеният от него иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. С. Б. и Т. Г. Б. чрез процесуалния си представител адв. М. А., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание както и в представена писмена защита.

С определение №5918/18.12.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали един или повече обекти са самостоятелни или несамостоятелни определя ли се от отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри или определянето на един обект като самостоятелен става въз основа на правните норми и според строителните изисквания.

По така поставения въпрос:

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост. Нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници, размери, предназначение (решение №99/26.06.2014г. по гр. д.№4583/2013г. на І г. о. на ВКС). Съгласно § 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж или част от етаж по смисъла на гл. ІV ЗС „Етажна собственост”. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгл. чл. 27 ЗКИР. Другата характеристика е да е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост - да е етаж или част от етаж със самостоятелен вход за него. Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър, каквото е предназначението на имота и другите характеристики, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила (решение №19/28.03.2016г. по гр. д.№1600/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС). Основните кадастрални данни за имотите (чл. 27) са от техническо естество като за всички имоти такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът, а за сградите – очертанията, застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес, за самостоятелните обекти в сграда - местонахождение; етаж; предназначение. Законът (ЗКИР) обаче съобразява разликата между основните кадастрални данни (които са от техническо естество) и данните, които са свързани с правния статут. Така изводът дали един фактически обособен в сграда обект от функционално и пространствено обединени помещения и пространства е самостоятелен обект в сграда по смисъла на ЗКИР не се основава само на заснемане въз основа на измервания и изчисления, а основно на строителните книжа и на актовете за собственост (чл.44), доколкото изискванията за обособяване на недвижими имоти като самостоятелни обекти на собственост са нормативно установени с императивни материалноправни норми в нормативните актове за устройство на територията - ЗУТ и издадените въз основа на него действаща и отменена Наредби за правила и нормативи за устройство на територията и отменените Наредби за правила, норми и нормативи за териториално и селищно устройство, издадени на основание ЗТСУ (отм.), както и отменените Строителните правила и норми за изграждане на населените места (решение №303 от 14.01.2014г. по гр. д.№5179/2013г. на І г. о. на ВКС).

От това тълкуване, което настоящият състав споделя, следва извод, че определянето на един обект като самостоятелен се извършва с оглед обстоятелството, дали същият съответства на установените в приложимите правни норми изисквания, независимо от това дали този обект, респ. част от него, са нанесени като самостоятелни и със съответния идентификатор в кадастралната карта.

Преценката дали един обект отговаря на изискванията да бъде самостоятелен, се извършва с оглед действащите към момента на обособяването му правни норми.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Б. П. Н. е предявил на 08.08.2012г. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. ревандикационен иск по поправена в изпълнение на дадени от съда указания искова молба с дата 07.08.2013г., в която е посочил, че сочи описанието на имота и частите му по кадастралната карта и регистри. Посочил е данните за обектите по кадастралната карта според скици и схеми от 2011г. с уточнението, че това състояние съответства на влязлото в сила на 16.12.2011г. решение от 15.11.2010г. по в. гр. д.№228/2010г. на ОС-Благоевград, но наред с това посочва, че въз основа на заповед № КД-14-01-1084 от 21.09.2012г. на началника на Служба АГКК е отразена промяна: по схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ с идентификатор [№], на едно ниво на етаж първи, с посочена площ 99.93 кв. м. и с прилежащи части-две мазета в източната част на сградата, с площ от 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м., с предназначение и начин на ползване-жилище, апартамент; по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на едно ниво с идентификатор [№] на втори етаж с посочена площ 99.93 кв. м., с предназначение и начин на трайно ползване-жилище, апартамент; схема №9298 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на трети етаж с посочена площ от 85.80 кв. м., на едно ниво, с площ 85 кв. м., с предназначение и начин на трайно ползване –жилище, апартамент. Посочва, че по делото следва да се установи кои от тези обекти са самостоятелни и съответно какви права притежава той върху тези обекти, като съдът прецени какъв е годният актуален по закон обект, доколкото ответниците с действията си не биха могли да „анихилират“ неговата 1/2 идеална част от имота въпреки извършените промени в кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази насока се позовава и на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д.№228/2010г., с което претенциите му за ревандикация на идеална част от първия и втория етаж на сградата са отхвърлени по съображения, че собствеността му е върху реален обект, възникнал в резултат от вътрешно преустройство, с оглед на което поддържа, че претенцията му в настоящето производство касае всеки възможен според закона реален обект от сградата, поради което предявява исковете си при условията на евентуалност.

С оглед тези данни отправя до съда искане да бъде признат за собственик по приращение и наследство, евентуално чрез присъединяване и/или наследство на обекти, обозначени от него както следва: по т.2.4 от молбата-уточнение: обект с идентификатор [№] по схема №9299 от 20.05.2013г. и обект с идентификатор [№] по схема №9300 от 20.05.2013г.; по т.2.5 от молбата-уточнение: евентуално един имот, обхващащ първия и втория етажи, включващ като несамостоятелни обектите с идентификатор [№] и [№]; по т.2.6 от молбата-уточнение: евентуално самостоятелно годен обект, представляващ триетажна сграда с идентификатор 02676.501.1155.1, включваща обекти [№] и [№]; по т.2.7 от молбата-уточнение: евентуално на триетажна сграда като самостоятелен обект, включващ обекти с идентификатор [№] с площ 35.93 кв. м., обект с идентификатор [№] с площ 32.27 кв. м. и обект с идентификатор [№], в която се включват и обект с идентификатор [№]4; по т.2.8 от молбата-уточнение: евентуално като самостоятелни обекти в триетажната сграда на: обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]; обект с идентификатор [№]. И във всички случаи претендира да му бъде предадено владението. Именно по така заявените претенции делото е върнато за разглеждане по същество на първоинстанционния съд с определение №613/14.06.2022г., постановено по в. ч.гр. д.№367/2022г. на Окръжен съд-Благоевград.

В писмени отговори, подадени на 17.02.2014г. и 19.02.2014г., ответниците оспорват така предявения иск като недопустим, позовавайки се на влязлото в сила решение №413 от 15.11.2010г. по гр. д.№228/2010г. по описа на ОС-Благоевград, влязло в сила на 16.12.2011г. и при твърдения, че исковата претенция е неясна, а с молбата-уточнение са заявени претенции, които не са били заявени с първоначалната искова молба. Посочват също така, че с вписан на 12.03.2012г. нотариален акт за продажба и учредяване на право на ползване №57, том І, рег.№614, дело №46/2012г. са се разпоредили с притежаваните идеални части от имота.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за доброволна делба на наследство от 18.05.1992г., сключен между ищеца и В. Н., като законни наследници на К. и С. В., съделителя Б. Н. е получил в дял самостоятелно жилище от двуетажната къща, изградена в УПИ[№], с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., разположено в западната половина и състоящо се от две стаи на първия етаж: едната от югозапад с площ 13.08 кв. м., другата от северозапад с площ от 20.28 кв. м., и две стаи на втория етаж - една от югозапад с площ от 22.70 кв. м. и другата от северозапад с площ от 18.05 кв. м. Отделно от това получил и двете западни мазета с площ от 10.40 кв. м. и 4.58 кв. м., а В. Н. е получил самостоятелно жилище в двуетажната жилища сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж - една югоизточна със застроена площ от 10.73 кв. м. и друга североизточна от 25.20 кв. м., и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв. м. и една от североизточната от 16.27 кв. м., както и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м. Взето е предвид, че съделителите са договорили, че дворното място и таванът остават съсобствени, като по отношение на тавана си разпределят ползването, докато за незастроената част от парцела постигат съгласие да го разпределят отделно.

Съобразено е, че с нотариален акт №156 от 11.04.2003г. В. Н. е продал на Д. С. Б. и Т. Г. Б. придобитият по наследство недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ I, с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., целият от 305 кв. м., ведно със самостоятелно жилище в изградената в имота двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж (една югоизточна със застроена площ от 10.73 кв. м. и друга североизточна от 25.20 кв. м.) и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв. м. и една от североизточната от 16.27 кв. м., 1/2 ид. ч. от тавана на жилищната сграда и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м.

Взето е предвид, че Б. Н. е предявил искове по чл. 108 ЗС срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. за признаването му за собственик по наследство върху ид. ч. от описаното дворно място в [населено място] и по приращение спрямо построените върху същото постройки, както и за предаване владението на целият имот, по които е било образувано гр. д. №650/2009г. Районен съд –Г. Д. Посочено е, че в резултат на инстанционната проверка на решението на районния съд, е постановено решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС, с което Б. П. Н. е признат за собственик по отношение на Д. С. Б. и Т. Г. Б., по наследство на Ѕ ид. ч. от дворното място, представляващо УПИ [№], пл.№1155, кв.61 по плана от 1990г на [населено място], цялото от 305 кв. м., и по приращение - на 1/2 ид. ч. от трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривнто пространство и състоящ се от две стаи с чисти площи съответно от 33.60 кв. м. и 24.75 кв. м., със скосени тавани, стълбищна клетка, баня и тоалетна, както и на по 1/2 ид. ч. от новоизграденият навес от 28.50 кв. м., в югозападната част и лека дървена постройка от 13.50 кв. м., ползвана за котелно помещение и склад за дърва, в североизточната част от дворното място и Д. С. Б. и Т. Г. Б. са осъдени да му предадат владението на така описания имот, като с определение №1162/16.12.2011г. по гр. д. №927/2011г. на ВКС, ІІ г. о, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

Посочено е, че с нотариален акт за покупко-продажба и учредяване на право на ползване на недвижим имот №57 от 2012г., ответниците Б. са продали на „Ер Ви Трейд“ ООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] на ет.1, предназначение жилище, апартамент, който обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], брой нива на обекта две, свързани с вътрешно стълбище, площ по документ : I - во ниво 35.93 кв. м. и II-ро ниво 35.93 кв. м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1- на същия етаж - [№], под обекта - няма, над обекта няма; на ниво 2 - на същия етаж - [№], под обекта - няма, над обекта - [№], който обект по документ за собственост представлява самостоятелно жилище в двуетажна жилищна сграда, състоящо се от: две стаи на първия етаж (една югоизточна с площ от 10.73 кв. м. и друга североизточна с площ от 25.20 кв. м.) и две стаи на втория етаж (една югоизточна с площ от 16 кв. м. и една друга североизточна с площ 16.27 кв. м.). Заедно с продажбата ответниците Б. са учредили на „Ер Ви Трейд“ ООД право на ползване върху Ѕ ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че изповяданата с този нотариален акт сделка за покупко-продажба е действителна и е породила транслативния си ефект, тъй като не противоречи на закона, не го заобикаля и не накърнява добрите нрави, предметът на същата не е невъзможен, сключена е в предвидената от закона нотариална форма за действителност, налице е съгласие на страните по нея и не е привидна.

Посочено е, че с протокол за въвод във владение от 13.11.2013г., ищецът Н. е въведен във владение на имотите, за които му е било признато правото на собственост и е бил уважен искът по чл. 108 ЗС с влязлото в сила решение № 413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС.

Взето е предвид, че със заповед № КД-14-01-1084/21.09.2012г. на началника на СГКК - Б. е одобрено изменение на КККР на [населено място], състоящо се в заличаване на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], с идентификатор [№] и с идентификатор [№] и допълване на нова схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], отразени като собственост на „Ер Ви Трейд“ ООД.

Посочено е, че от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза, е установено, че към момента на огледа помещението на първия етаж в северната част на сградата, помещаващо дневна е еднообемно, така, както е описано в договора за делба, предвид допълнително уговореното разделяне, в югоизточната част на сградата са разположени кухня и тоалетна с обща площ от около 10.00 кв. м., а в северозападната част е разположена стая с директен вход от двора с площ от около 27.00 кв. м. Посочено е, че на втория етаж в северозападната част на сградата е разположена стая с площ от около 18.00 кв. м., в югозападната част са разположени баня с тоалетна и чардак с огнище и пещ. В североизточната и югоизточната части - стаи с площ от около 16.00 кв. м., тераса и тоалетна. Констатирано е, че мазето в сутерена е еднообемно помещение. Съобразено е, че от извършената справка в Общинска администрация Б. експертът е установил, че за процесния имот няма одобрени проекти и издавано разрешение за строеж, освен Разрешение за строеж №1 13/09.10.2003г. за строеж: „Спешен авариен ремонт по приложения протокол от НИПК“ в УПИ [№], пл.№1155, кв.61 по плана на [населено място], отменено със Заповед АА-21.11.2003г. на началника на РДНСК Б. и цитираните в писмо от 03.12.2003г. на началника на РДНСК - Б. одобрени проекти за делба от 12.03.1992г. Посочено е, че според вещото лице описаните в исковата молба като предмет на делото - два отделни имота по схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.1155.1.5 на едно ниво, на етаж първи, с площ 99.93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор [№] на етаж втори с площ от 99.93 кв. м., са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по въззивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС. При това е съобразено, че според вещото лице описаните в исковата молба като предмет на делото - един имот, обхващащ първия и втория етаж, включващ като несамостоятелни обекти по закон: схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор [№] на едно ниво, на етаж първи, с площ 99.93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор [№] на етаж втори с площ от 99.93 кв. м., описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент, са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по възивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС. Експертът е установил също, че самостоятелен обект по схема №9298 от 20.05.2013г. на етаж трети с посочена площ от 85.80 кв. м., на едно ниво с предназначение и начин на ползване жилище-апартамент, представлява трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривното пространство, за 1/2 идеална част от който обект е призната собственост на Б. Н.. Експертът е заключил, че описаните в исковата молба като предмет на делото - триетажна сграда като самостоятелен обект с идентификатор [№]1, разположен в ПИ [№], с площ от 92.00 кв. м., с начин на трайно ползване жилище-апартамент, в която като негодни самостоятелни по закон обекти се включват: обект с идентификатор [№]1 на [улица], ет.1, в сграда №1 по схема №3881 от 07.03.2011 г. с площ 35.93 кв. м., при съседи - описани; обект с идентификатор [№] на [улица], ет.1 в сграда №1 по схема №3882 от 07.03.2011г. с площ от 32.27 кв. м., при съседи - описани, обект [№] на [улица], ет.2 в сграда №1 по схема №3883 от 07.03.2011г. и обект с идентификатор [№] на [улица], ет.3 в сграда №1 по схема №3884 от 07.03.2011 г., са идентични с описаните в решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. по описа на БлОС.

Въззивният съд е взел предвид, че според вещото лице самостоятелния обект по схема №3884 от 07.03.2011г. на етаж трети, без посочена площ, на едно ниво, с предназначение и начин на ползване жилище-апартамент, представлява трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривното пространство, за 1/2 идеална част от който обект е призната собственост на Б. Н., както и описанието на обектите в пункт 2.7 от исковата молба е извършено по първоначалната кадастрална карта, преди изменението й, като е допусната непълнота в описанието на обект с идентификатор [№] на ул. ,.Я. С.“ №2, ет. 1, в сграда №1 по схема №3881 от 07.03.2011г. с площ 35.93 кв. м., който по схема е с брой на нивата - 2 и застроена площ на второто ниво от 35.93 кв. м. Вещото лице е пояснило, че с изменението на КККР на [населено място] през 2013г., по инициатива на Д. Б. е създаден нов СОС с идентификатор [№], разположен на целия първи етаж в сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши първо ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№], с прилежащи части - две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м. Със същото изменение е създаден и нов СОС с идентификатор [№] разположен на целия втори етаж в сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши второ ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№]. Също така е нанесена площ на СОС с идентификатор [№], разположен на трети етаж върху цялата площ на сградата, на едно ниво, с площ от 85.00 кв. м., като предназначението на всички самостоятелни обекти е жилище, апартамент.

Отчетено е, че според вещото лице фактическото състояние на първи (приземен) етаж и втори етаж от къща, заснета по КК на [населено място] с идентификатор [№] отговарят като вид, брой помещения и площ на място на описанието на обектите, по влязлото в сила решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС, както и съответстват на изготвените схеми-скици на приземен (първи) етаж и втори етаж, приложени към проект за застрашена от самострутване жилищна сграда, кв.61, УПИ [№], [населено място], част: архитектура - екзекутиви 2003г. (индекс: [№]), съхранявани в НДА на НИНКН и на обектите, показани в чертежите (схеми-скици) на приземен (първи) етаж и втори етаж, приложени към същия проект.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че основателността на исковете за собственост е обусловена от кумулативната даденост на три предпоставки: имотът или идеална част от него, предаването на владението върху който се иска, да е собственост на ищеца; този имот да се държи или владее от ответника и реализирането на фактическата власт да е без правно основание. Посочено е, че съгласно чл. 97 ЗС, когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Посочено е, че в конкретния случай ищецът твърди, че към притежавания от него реален обект, находящ се в триетажната къща в УПИ [№], в кв. 61 по плана на [населено място] от 1990г. с площ от 305 кв. м., обхващаш двата етажа и състоящ се от две западни стаи - едната югозападна с площ от 13.08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20. 28 кв. м. на първия етаж, заедно с две западни стаи на втория етаж - едната югозападна с площ от 22.70 кв. м., другата северозападна с площ от 18.05 кв. м., са присъединени помещения, съответно към първия етаж - две помещения, антре, баня и тоалетна и към втория етаж - една стая, чардак, антре, сервизно помещение, външна стълба от двора до втория етаж, както и вътрешна стълба и четири мазета. Прието е, че за да се реализира поддържаният способ, следва реалната част от процесната жилищна сграда, притежавана от ищеца да е главна вещ, т. е. гореописаните стаи да са обособени като самостоятелен обект, респ. обекти, които са съществували преди изграждането на посочените помещения, които според ищеца са присъединени към неговата реална част. Изложени са съображения, че доказателствата по делото опровергават поддържаното от Б. Н., тъй като жилищната сграда, отразена в актуалните КККР на [населено място] с идентификатор [№] се състои, както от неговата реална част в нея, така и от реалната част придобита от ответниците с покупко-продажба през 2003г. Взето е предвид, че двете реални части са равностойни и са съществували към датата на сключване на договора за доброволна делба, като към същата дата са съответствали на по 1/2 ид. ч. от процесната жилищна сграда.

Прието е, че двете части на къщата (източна и западна на по два етажа) не могат да се отнасят една към друга като присъединена част (закупената от ответниците) към главна вещ (притежаваната реална част от ищеца). Посочено е, че този извод не се променя от обстоятелството, че тези две части (източна и западна на по два етажа), които са били реални към датата на сключването на договора за доброволна делба и нотариалния акт за придобиване на право на собственост от ответниците, към момента на предявяване на исковата молба са заснети като самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия първи етаж и самостоятелен обект с идентификатор [№] за целия втори етаж.

Прието е, че е категорично установено, че няма допълнително застрояване към главната вещ, а именно процесната къща или двете реални части по договора за делба, в резултат на което към тях да се присъединява нов несамостоятелен обект на собственост. Изложени са мотиви, че дори към главната вещ да е пристроено, надстроено или да е присъединен обект, той отново не може да бъде собственост единствено на ищеца, а ще е съсобствен между съсобствениците на главната вещ, т. е. както на ищеца, така и на ответниците.

Въз основа на констатацията на вещото лице М., че фактическото състояние на първи (приземен) етаж и втори етаж от къща, заснета по КК на [населено място] с идентификатор [№] отговарят като вид, брой помещения и площ на място на описанието на обектите, по влязлото в сила решение №413/15.11.2010г. по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС, като са извършвани само вътрешни преустройства, от правна страна е прието, че отнемането и присъединяването на площи при новото ситуиране на преградни стени и следващите им премествания не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване и изгубване на право на собственост върху тези площи.

Прието е, че за третият етаж също не е доказан способ за придобиването му на основание присъединяване по чл. 97 ЗС.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, че първоинстанционният съд е следвало в мотивите си да даде отговор на поддържаното от него в писмената му защита, че решението по в. гр. д. №228/2010г. на БлОС е нищожно, тъй като влезлите в сила решения на съдилищата са стабилни съдебни актове, които могат да бъдат обявени за нищожни само с предявен иск за това или чрез възражение, съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, доколкото възражението за нищожност ищецът е следвало да формулира в исковата молба, тъй като съдът не следи служебно за нея по отношение на влезлите в сила съдебни решения, първоинстанционният съд не е и дължал произнасяне по него.

За неоснователно е прието и възражението на ищеца Н., че вертикалните обекти на собственост са станали хоризонтални, тъй като е фактически невъзможно обекти, разположени на две нива едно над друго да се превърнат в обекти на едно ниво.

Изложени са мотиви, че неоснователно е оплакването на ищеца Н., че първоинстанционният съд е приел, че той е загубил правото си на собственост, тъй като съдът е посочил, че не притежава право на собственост в обема и на основание придобивния способ, който претендира, а не изобщо.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

При постановяване на решението си въззивният съд не е отчел едно съществено за спора обстоятелство, а именно, че спорът между страните е бил разрешен в предходно производство с оглед правата, притежавани от наследодателя на ищеца и извършената впоследствие през 1992г. доброволна делба, в съответствие с която и ответниците са придобили права през 2003г., т. е. съдът в производството по гр. д.№650/2009г. на Районен съд-Г. Д. и в. гр. д.№228/2010г. на Благоевградския окръжен съд е разрешил конкуренцията в правата на страните според тези данни за релевантните факти и обстоятелства и заявеното правно основание, докато към момента на подаване на допълнителната, поправена искова молба от 07.08.2013г. в производството пред първоинстанционния съд по настоящето дело, ищецът Б. П. Н. се позовава на обстоятелството, че първоначално обектите са били нанесени в кадастралната карта като самостоятелни през 2011г. и то по начин, различаващ се от описанието им в договора за доброволна делба, а впоследствие са били обединени и нанесени като нови самостоятелни обекти, с твърдението, че за него съществува правен интерес да установи правата си в обектите, които понастоящем са нанесени в кадастралната карта, доколкото в кадастралния регистър той не е посочен като собственик. Спорът за значението на извършените след 1992г. промени в имота в производството по гр. д.№228/2010г. не е бил разрешаван.

Данните за нанасянето на обектите в схемите към кадастралната карта през 2011г. и през 2013г. са възпроизведени от въззивния съд въз основа на констатациите, съдържащи се в изслушаните по делото експертизи, но значението на тези отразявания, както и обстоятелството към кой момент от построената в УПИ [№] сграда са обособени няколко самостоятелни обекта, не е съобразено при постановяване на решението. Не е взето предвид, че съдържащите се в исковата молба твърдения не обосновават приложение на разпоредбата на чл. 97 ЗС, а позоваване на нанасянията на обектите в сградата в кадастралната карта, с искане ищецът да бъде признат за собственик на описаните от него обекти (според данните в различните схеми) според това, за кой обект съдът ще признае неговите права, т. е. че ищецът не се е позовал на фактическо присъединяване чрез преустройство, а на „присъединяване“ по кадастрална карта посредством различно нанасяне на части от сградата като самостоятелни обекти. Макар да е разсъждавал по тези твърдения и именно по поправената искова молба от 07.08.2013г. и ответниците да са осъществили своята защита по делото, съдът е дал неправилна правна квалификация на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, а именно иск за признаване право на собственост и предаване владението върху обектите, за които ищецът се легитимира като собственик въз основа на представените от него с исковата молба писмени доказателства, с оглед актуалното им състояние според данните от действащата кадастрална карта на населеното място и извършено преустройство, като не е подвел тези твърдения към приложимата правна норма в отклонение от правилото, че правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и от дадената от ищеца чрез посочване на конкретна разпоредба квалификация на спорното право. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

Макар последователно да е проследил и възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, въззивният съд не е преценил тяхното значение и правните им последици относно принадлежността на правото на собственост.

На първо място въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че при сключването на договора за доброволна делба през 1992г. Б. П. Н. и В. Н. са постигнали съгласие самостоятелните обекти да бъдат обособени след изграждането на разделителна стена, но архитектурен проект за разделянето на сградата-паметник на културата, който да е бил надлежно одобрен и регистриран в НИПК, не е открит, т. е. разделянето на двуетажната къща по височина е условно, както го определя вещото лице (лист 192 от първоинстанционното дело). Освен това, както е посочено в изслушана по делото СТЕ, няма данни за издаване на разрешение за строеж и реализация на частичната реконструкция и изпълнение на съдебните изисквания за делба на имота, както и изграждане на разделителна стена на северното помещение, описано в договора за доброволна делба (лист 185 от първоинстанционното дело), като описанието в договора за доброволна делба е съгласно проектно решение, а не по реализирани реално обособени жилища към момента на сключване на договора (лист 193 от първоинстанционното дело). Безспорно, ако такъв проект бъде изработен и съответно одобрен, разделянето на сградата на два самостоятелни обекта според договора за доброволна делба принципно е възможно и така двата обекта биха могли да бъдат обособени като самостоятелни, но според заключението на изслушаната по делото експертиза (допълнение към СТЕ на лист 206 от първоинстанционното дело) установеното на място не отговаря на описанието по отношение на броя стаи и площи, записани в договора за доброволна делба, при което това описание не дава възможност за еднозначно определяне на формата и размерите на помещенията, т. е. допустими при липса на проект за разделяне са всякакви варианти и възприемането на един от тях като съответстващ на договора от 1992г. би било спекулативно. Според вещото лице има данни за наличие на одобрени на 12.03.1992г. от главния архитект на [община] проекти за частична реконструкция на Х. В. къща съобразно изискванията за делба на имот, въз основа на които е подписан договора за доброволна делба, но самите проекти не са открити, т. е. фактическо преустройство въз основа на тези проекти реално не би могло да се осъществи.

При така наличните данни по делото, а именно становище на вещото лице, че към настоящия момент не може с точност да се установи къде да бъдат поставени преградните стени с цел обособяването по договора за доброволна делба, следва да се приеме, че самостоятелни обекти на право на собственост, съответстващи на описаните в договора за доброволна делба, никога не са съществували и понастоящем не могат да бъдат обособени като такива. Не се установява също така нанесените със самостоятелни идентификатори в кадастралната карта по схема №3882 от 07.03.2011г. обекти да отговарят на изискванията за самостоятелни. Едва при последващите ремонтни дейности, вследствие на които по искане на Д. Б. в кадастралната карта са нанесени през 2013г. съответните обекти с идентификатори [№] и [№], е извършено правно обединяване на двата реални дяла, на което ищецът се позовава в исковата молба, т. е. твърди се придобиване на право на собственост върху самостоятелен обект, възникнал в резултат на вътрешно преустройство на сградата – както е посочено в заключението на изслушаната по делото СТЕ (лист 198 и 199 от първоинстанционното дело), при извършеното изменение на кадастралната карта, одобрено със заповед №КД-14-01-1084/21.09.2012г., са извършени промени в одобрената със заповед №РД-18-81/10.12.2009г. кадастрална карта за УПИ [№], пл.№1155, кв. 61 по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор [№]), като е създаден нов самостоятелен обект на собственост с идентификатор [№], разположен на целия първи етаж в сграда с идентификатор [№]1, със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши първо ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№] (определени от вещото лице като негодни самостоятелни по закон обекти в същото заключение на лист 196 от първоинстанционното дело) и нов СОС с идентификатор [№], разположен на целия втори етаж в сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши второ ниво на СОС с идентификатор [№] и СОС с идентификатор [№]. Според констатациите на вещото лице така нанесените обекти отразяват действителното разположение на обектите в сградата към момента на извършения оглед, т. е. състоянието на обектите към настоящия момент.

С оглед данните по делото ищецът се легитимира като съсобственик на всеки един от двата реални дяла, обединени понастоящем в обекти с идентификатори [№] и [№] при права върху 1/2 идеална част. Този извод следва и от обстоятелството, че ответниците се легитимират с представения по делото нотариален акт №156 от 11.04.2003г., с който В. Н. (съсобственик на Б. Н.) е продал на Д. С. Б. и Т. Г. Б. придобитият по наследство недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ [№], с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., целият от 305 кв. м., ведно със самостоятелно жилище в изградената в имота двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж (една югоизточна със застроена площ от 10.73 кв. м. и друга североизточна от 25.20 кв. м.) и две стаи на втория етаж - едната от югоизточната страна от 16 кв. м. и една от североизточната от 16.27 кв. м., 1/2 ид. ч. от тавана на жилищната сграда и две мазета, намиращи се в източната част на сградата - от 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м., като при сключването на този договор за покупко-продажба като легитимиращ правата на продавача е бил представен договорът за доброволна делба от 1992г., от който извежда своите права и ищецът Б. Н.. Както ищецът, така и ответниците, не се легитимират като собственици на реално обособени обекти към 2003г. предвид изложеното по-горе досежно липсата на проект за обособяване на реални дялове към 1992г. и невъзможността за реалното им обособяване според описанието в договора за доброволна делба.

Именно с оглед така придобитите през 2003г. права ответниците са извършвали преустройства в сградата, имащи за последица вече посоченото обособяване на обекти, нанесени в кадастралната карта през 2012г., посочени в молбата-уточнение с дата 07.08.2013г.

При това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че с влязло в сила решение №413 от 15.11.2010г. по в. гр. д.№228/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд Б. П. Н. е бил признат за собственик по наследство спрямо Д. С. Б. и Т. Г. Б. на 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ №..., имот пл.№1155 в кв. 61 по плана на [населено място] от 1990г., както и на 1/2 идеална част от трети тавански етаж, изграден в подпокривното пространство и на по 1/2 идеална част от новоизграден навес от 28.50 кв. м. в югозападната част и лека дървена постройка от 13.50 кв. м., ползвана за котелно помещение и склад за дърва, като ответниците са осъдени да му предадат владението. Искът за предаване владението върху 1/2 идеална част от обектите, находящи се на първи и втори етаж от къщата според описанието им в подадената през 2004г. искова молба, е бил отхвърлен на заявеното основание (наследяване на С. В. Н.) предвид последващите промени в имота, вкл. и сключени договори (в това число договора за доброволна делба от 1992г.), на които ищецът се позовава в настоящето производство, и от които, както вече беше отбелязано, и ответниците извеждат своите права. При това следва да се отбележи, че СПН се формира само по отправеното до съда искане за защита, т. е. с оглед заявените с исковата молба фактически твърдения и петитум.

По така изложените съображения следва да се приеме, че с влязлото в сила решение №413 от 15.11.2010г. по в. гр. д.№228/2010г. по описа на Благоевградския районен съд не е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на претенциите, заявени с исковата молба, предмет на разглеждане в настоящето производство. Исковата молба е надлежно уточнена на 07.08.2013г., поради което доводите на ответниците, че същата е неясна следва да се приемат за неоснователни.

Предвид посоченото по-горе за неоснователни следва да се приемат и доводите на ответниците, че понастоящем сградата съществува във вида и в обема, в който е съществувала към датата на постановяване на решение №413 от 15.11.2010г. по в. гр. д.№228/2010г. по описа на Благоевградския районен съд и промени в самостоятелните обекти в нея не са били реализирани след влизане на това решение в сила. Както беше посочено по-горе, съществуващите към настоящия момент самостоятелни обекти на право на собственост са обособени в сегашния си вид едва през 2013г. Това обстоятелство е посочено от касатора в уточнителната молба с дата 07.08.2013г. и именно на него същият основава една от предявените при условията на евентуалност претенции, която следва да се приеме за основателна.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че липсва правен интерес от предявяването на иска предвид извършеното от тях разпореждане с имота преди предявяване на процесните искове по поправената искова молба. В случая е предявен ревандикационен иск срещу лицата, упражняващи фактическата власт върху процесните обекти, което според настоящия състав обосновава наличие на правен интерес, независимо от извършената разпоредителна сделка. Още повече като бъде взето предвид обстоятелството, че с обективирания в н. а.№57 от 2012г. договор за покупко-продажба ответниците са прехвърлили на „ЕР ВИ ТРЕЙД“ ООД обекти, нанесени в кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-81/10.12.2009г., докато според настоящия състав от събраните по делото доказателства следва извод, че самостоятелни обекти, отговарящи на изискванията на действащите строителни правила и норми, са обособени едва през 2013г., както вече беше отбелязано.

По така изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху Ѕ идеална част от самостоятелен обект на собственост с идентификатор №..., разположен на целия първи етаж в сграда с идентификатор №..., със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши първо ниво на СОС с идентификатор №... и СОС с идентификатор №... (по одобрената със заповед №РД-18-81/10.12.2009г. кадастрална карта за УПИ №..., пл.№1155, кв. 61 по плана на [населено място], определени от вещото лице като негодни самостоятелни по закон обекти в същото заключение на лист 196 от първоинстанционното дело) и самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.1155.1.6, разположен на целия втори етаж в сграда с идентификатор 02676.501.1155.1, със застроена площ от 99.93 кв. м. и съвпадащ с бивши второ ниво на СОС с идентификатор №... и СОС с идентификатор №... (по одобрената със заповед № РД-18-81/10.12.2009г. кадастрална карта за УПИ №..., пл.№1155, кв. 61 по плана на [населено място]), нанесени в КККР на [населено място] заповед №КД-14-01-1084/21.09.2012г. и вместо това така предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 8176.76 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 5755.76 лв. за производството пред първоинстанционния съд, 765 лв. за производството пред въззивния съд и 1656 лв. за производството пред ВКС.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №179, постановено на 09.04.2024г. от Окръжен съд-Благоевград, Втори въззивен състав по в. гр. д.№999/2023г. и потвърденото с него решение №900080, постановено на 06.04.2023г. по гр. д.№138/2020г. по описа на РС-Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Б. от [населено място], кв. Д., [улица], ет. 2, ап. 6, с ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Б. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], че Б. П. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], е собственик на 1/2 идеална част от два самостоятелни обекта на собственост в многофамилна жилищна сграда (къща) с идентификатор №..., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти в сградата - 3, застроена площ 92 кв. м., находяща се в [населено място], [улица], построена в ПИ с идентификатор №... по КККР на [населено място], а именно: самостоятелен обект по схема №9299 от 20.05.2013г. с идентификатор №... на едно ниво на етаж първи, с площ от 99.93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв. м. и 4.14 кв. м., при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 02676.501.1155.1.6, предназначение и начин на ползване - жилище, апартамент и самостоятелен обект по схема №9300 от 20.05.2013г. с идентификатор №... на етаж втори, с площ 99.93 кв. м., при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - №..., над обекта - №..., предназначение и начин на ползване - жилище, апартамент и ОСЪЖДА Д. С. Б. и Т. Г. Б. на основание чл. 108 ЗС да предадат на Б. П. Н. владението на тези два самостоятелни обекта.

ОСЪЖДА Д. С. Б. от [населено място], кв. Д., [улица], ет. 2, ап. 6, с ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Б. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Б. П. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], сумата от 8176.76 лв. (осем хиляди сто седемдесет и шест лева и 76 ст.), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: