Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.. В като процесуален представител, против решение № 1607 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11461/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.
Ответникът - директорът на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, в писмен отговоро и чрез юрк.. Г като процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против заповед № РД-18-204/17.11.2015 г. на директора на дирекция „Общински и строителен контрол“ при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. чл. 57 ЗУТ и Наредба за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) на дружеството е разпоредено да премахне поставените незаконосъобразно без разрешение 6 бр. рекламни елементи, тип рекламни касети, конзолно окачени към стълбове на [фирма], находящи се в [населено място], с описаното в акта местоположение.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Обосновал е извод, че по отношение на рекламните елементи, предмет на оспорения акт, няма издадено разрешение за поставянето им. Решението е правилно.
Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Въз основа на тях съдът е изградил законосъобразни и обосновани правни изводи. Съобразен е срокът на действие на представените по делото договори и споразумения, сключени между дружеството и Столична община, както и относимите разпоредби на НПОРИМДЕРДТСО.
Съгласно чл.57, ал.1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.1, предл.1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение.
Безспорно е установено, че разпоредените за премахване обекти са "рекламни елементи " по смисъла на §5, т.81 ДР ЗУТ. Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, който служи за извършване на реклама.
Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Правното основание в заповедта съответства на изложените фактически констатации. Установено е, че приетите по делото 5 бр. разрешения за монтаж от 1998 г., 1999 г. и 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. В разрешението за монтаж №73 са изброени съоръжения с местоположение [улица], като в обхвата му видно от заключението на вещото лице, не попадат разпоредените за премахване такива. Извод в тази насока не може да се направи и от представените доказателства за разместване на рекламни елементи. От това следва, че същите са монтирани без разрешения за поставянето им. Правилно съдът е приел, че дори разрешение №73 да е относимо към тях, то срокът му на действие е изтекъл. Съгласно приложимата по време на действие на посоченото разрешение за монтаж Наредба от 2007 г., отменена, действащите към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално допустимия срок по тази наредба - §87, ал.1 ПЗР. Съгласно чл.20, ал.1 на Наредбата от 2007 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламни елементи е 5 години от датата на влизането й в сила - 20.12.2007 г. и е изтекъл на 20.12.2012 г. В случая е неприложима и нормата на §5, ал. 3 ПЗР от сега действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 06.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно цитираната разпоредба действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл.30, ал.1 от наредбата е десет години. Най - късно издаденото разрешение за рекламни обекти на дружеството е от 2000 г. и срокът по наредбата е изтекъл към 2010 г. Разпоредбата на §5, ал. 3 ПЗР от наредбата касае хипотезите на действащи към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, каквито по отношение на процесните рекламни елементи липсват.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че посоченият максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламни елементи следва да се изчислява от датата на последното споразумение между дружеството и Столична община. Този довод е в противоречие с посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Освен това договорът за наем и споразуменията между касационния жалбоподател и Столична община не са относими към административноправния спор, защото установяват съществуващи между тях облигационни отношения. Аргументите във връзка с приетото решение №650 от 20.12.2012 г. на Столичния общински съвет също са неоснователни. Това решение урежда действието на споразуменията и размерът на обезщетенията. Договорните отношения между страните не могат да заместят предвидената в закона процедура и издаването на разрешение, необходимо за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "търпимост" на разпоредените за премахване обекти. В ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) липсва уредба, предвиждаща търпимост по отношение на преместваемите обекти. Без правно значение е и подаденото от дружеството - касатор искане за издаване на разрешение за поставяне на рекламните елементи, след като такова не е налице към датата на постановяване на оспорената заповед.
Предвид изложеното и при извършената по чл.218, ал.2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила.
Разноски за тази инстанция не се дължат на Столична община. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е направено както в депозирания писмен отговор, така и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1607 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11461/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.