Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15, ал. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА ЗЗД ФИНАНСОВ НАДЗОР) (ЗКФН).

Образувано е по жалба, подадена от Д. М. Б. против решение № 273-ДСИЦ от 14.04.2015 г. издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” („НИД”).

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт, като издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че действително е бил вписан за прокурист на "Б. Р. П." А., но фактически не е бил в състояние да управлява дружеството, тъй като не му е предоставена неговата документация. Сочи, че е със силно ограничена прокура и не е овластен да организира изготвянето и подписването на финансовите отчети. Финансовите отчети е следвало да бъдат заверени от Съвета на директорите, който към момента на издаване на решението е заличен от Търговския регистър. Счита, че принудителната административна мярка е наложена на лице извън кръга на изрично изброените в чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. Прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът - Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител прави искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Сочи, че към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят е имал качеството на прокурист и е годен адресат на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо, изх. № РГ-05-1424-11 от 31.03.2015 г., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, прокуристът на "Б. Р. П." А. е уведомен, че на основание чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК във вр. с чл....