Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С., чрез юрисконсулт Г. Ш, срещу решение № 3090 от 4.05.2015 г. по адм. дело № 4486 по описа за 2014 г. на административния съд - С. град.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата като недоказана и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК от юрисконсулт Е. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - С. град е бил ревизионен акт №[ЕИК] от 21.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.С., потвърден с решение № 2328 от 20.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" в частта относно определено задължение за лихви на ревизираното дружество.
По делото безспорно се установява, че е осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за конкретни данъчни периоди от 2007 г. и от 2008 г., като е отказано право на данъчен кредит по издадени фактури, за доставки от [фирма] и "А. Б.".
Освен това се установява, че за данъчни периоди м.03. и м.06.2007 г., ревизиращият орган е доначислил ДДС в размер на 14 668.73 лв. и на 28 783.29 лв. (общо 43 452.02 лв.), като е намалил декларираните резултати за периодите м.10.2007 г. и м.12.2007 г. съответно с 20 634.00 лв. и 22 818.02 лв., или общо със същата сума от 43 452.02 лв. Това е направено по повод на сключени от дружеството предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, по които е платено капаро, върху които не е начислен ДДС от страна на продавача, поради което и на основание чл.25, ал.6 от ЗДДС е начислен данък. Констатирано е, че е извършена продажба на УПИ и апартамент на две нива, за което е издадена фактура № 81 от 1.10.2007 г., и е начислен ДДС за периода 20 634.00 лв., отразен в СД за периода. Органът по приходите е посочил, че данъкът е следвало да бъде начислен за периода м.06.2007 г. За периода м.12.2007 г. по два от предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, по които е платено капаро през м.03 и м.06.2007 г., е начислен данък върху него. Констатирано е че капарото е върнато и със сумата от 22 818.02 лв. е намален установения резултат за него. Така начисляването и сторнирането на данъка от ревизария орган се отразява на начислената лихва. За същия период м.12.2008 г. е установено, че дружеството е продало паркомясто, съставен е нотариален акт през този период, но фактурата е издадена на 24.04.2009 г. и начислен ДДС в размер на 1 500.00 лв. Начислена е лихва за времето от 15.01.2009 г. до 14.05.2009 г. Административният орган е приел, че капарото за данъчни цели има характер на частично авансово плащане, освен когато е преведено по нарочна сметка. То обуславя изискуемост на данъка в случай, че доставката е облагаема по силата на чл.25, ал.6 от ЗДДС, в приложимата редакция. За невнесените в срок задължения за ДДС е начислена лихва за забава с оглед на чл.89, ал.2 от ЗДДС.
При осъществяването на първото касационно производство съдебният състав на Върховния административен съд, първо отделение е дал категорична преценка, че "капарото има характер на авансово плащане по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗДДС в случаите, в които въз основа на сключените предварителни договори за покупко-продажби на недвижими имоти са издадени нотариални актове, т. е. сделките са осъществени, поради което е начислена лихва поради невнасяне на ДДС върху определеното капаро. По договорите, които са прекратени и капарото и върнато, последното не представлява насрещна престация по сделките, вкл. и авансово плащане, а е обезщетение за това, че договорът за покупко-продажба не е сключен. Затова в случаите, в които сделка не е осъществена и капарото е върнато (договореностите са прекратени), не следва да се начислява и лихва" (решение № 5875 от 29.04.2014 г. по адм. дело № 7653 по описа за 2013 г. на ВАС, първо отделение, докладчик съдия С. А.).
При разглеждането на делото административният съд подробно в мотивите си е обсъдил спора в тази му част при спазване на дадените и цитирани указания на Върховния административен съд, като е направил това по данъчни периоди м.03., м.06 и м.12.2007 г., и м.12.2008 г. За всеки един от тях е посочил декларираното от ревизираното дружество, направената корекция и сторниране от ревизиращия орган, начисляването на лихва. От фактическа страна е посочил, че само по два от предварителните договори с платено капаро не са сключени окончателни договори, за което няма спор и капарото е върнато. Освен това съдът се е позовал на размера на лихвата, посочен в потвърдителното решение на решаващия административен орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Административният орган е този, който с ревизионния акт определя дължимостта на задължението, съответно го конкретизира по основание и размер. Изпълнението или не на жалбоподателя да конкретизира оспорването си по размер не освобождава съда от задължението му по чл.160, ал.1 от ДОПК да се произнесе по съществото на спора, а по делото това са случаите, когато е платено капаро, същото е върнато, поради това, че не е сключен окончателен договор. Затова в мотивите и диспозитива на акта си е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи. От една страна спорът относно характера на капарото не стои при настоящото разглеждане на делото, а от друга не се дължи лихва, когато същото няма характер на авансово плащане, неправилно е начислена лихва за забава, понеже няма възникнало данъчно събитие и задължение за забавено начисляване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 532.60 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделени РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3090 от 4.05.2015 г. по адм. дело № 4486 по описа за 2014 г. на административния съд - С. град.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С. да заплати на [фирма] сумата 532.60 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.