Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], с ЕИК –[ЕИК], подадена чрез адв.. А, срещу решение № 507 от 09.03.16 г., постановено по адм. дело № 2043 по описа за 2015 г. на Административен съд – Пловдив, само в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-16001614000492-091-001/15.04.2015 г., издаден от А. А. Д. – началник сектор, възложил ревизията, и Г. С. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден и изменен с Решение № 521/29.06.2015 г. на директора на ди­рек­ция “ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, относно устано­вени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 37 799.97 лв. и лихви 2 567.60 лв. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът - директор на Д"ОДОП” -[населено място] при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 25.07.2016, изготвена от гл. юрк.. К, в която се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата на ЕТ и претендиране на възнаграждение за адвокат над минимума по Наредба № 1/2004 г., моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК, същото да бъде намалено.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по...