Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр. София, 27.05.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 660 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Л. П. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат Д. М. З. срещу решение № 794 от 21.12.2023 г. по в. т. дело № 651/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав. С обжалвания въззивен съдебен акт е отменено решение № 217 от 12.06.2023 г. по гр. дело № 548/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. П. против Сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ с ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на решение от Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г., с което е потвърдено взетото от Управителния съвет решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване на членството за срок от една година“. С въззивното решение М. Л. П. е осъден да заплати на Сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ сума в размер 775 лв. - разноски за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че съдебният състав е приложил нормата на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ неправилно.

Излага доводи, че въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила не се е произнесъл по законосъобразността на свикване на Общото събрание, въпреки направеното в исковата молба оспорване, не е разгледал въведените с исковата молба твърдения, че Общото събрание е проведено на 15.09.2022 г. от незаконен състав, тъй като няма излъчени и присъствали на ОС допълнителни делегати, задължителни по смисъла на чл. 25, ал. 4 и чл. 34, ал. 9, т. 3 и т. 4 от Устава на СЛРД „Елен“. Касаторът поддържа, че нито една ловна дружина от състава на СЛРД „Елен“ не е определила представители и допълнителни представители в Общото събрание, както и през периода от датата на публикуване на поканата за Общо събрание на сдружението - 12.08.2022 г. до датата на провеждане на Общото събрание на 15.09.2022 г. не е провеждано Общо събрание на ЛРД № 8 Драговищица, като не са излъчвани от ЛРД № 8 Драговищица делегати/представители за насроченото на 15.09.2022 г. Общо събрание. Излага доводи, че в публикуваната на сайта на сдружението на 12.08.2022 г. покана за Общо събрание на СЛРД „Елен“ има посочен проект на дневен ред, но в него не е определена точка за разглеждане и вземане на решение за потвърждаване на наложеното наказание на ищеца, респ. за отмяна на решение на Управителния съвет от 03.08.2022 г. по депозирана жалба.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК не е разгледал конкретните пороци, поради които се иска отмяна на решението на Общото събрание на сдружението, посочени от ищеца в исковата молба. Излага доводи, че съдебният състав е следвало да провери и прецени дали твърдените нарушения на закона и на устава действително са налице, което не е направил.

Оплакването за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с обсъждане частично на събрани по делото доказателства.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

О. С. „Ловно - рибарско дружество Елен“ с ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че обжалваното решение е законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.

С определение № 2898 от 06.11.2024 г. по т. дело № 660/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 794 от 21.12.2023 г. по в. т. дело № 651/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищецът М. П. е член на ответното сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“; на 03.08.2022 г. Управителният съвет на сдружението е взел решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване членството за срок от една година“ поради нарушение на чл. 23, ал. 1, т. Б във връзка с чл. 18, т. 14 от Устава на сдружението - уронване престижа и авторитета на ловно - рибарската дружина; на 15.09.2022 г. Общото събрание на сдружението е взело решение /предмет на настоящия иск/ за потвърждаване на решението на Управителния съвет.

Съдебният състав е посочил, че по искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ осъществяваният от съда контрол по отношение решенията на Общото събрание на сдруженията с нестопанска цел е само и единствено с оглед тяхната законосъобразност и уставносъобразност, но не и по отношение на тяхната целесъобразност, при което отмяната им е недопустима, ако не е налице установено конкретно нарушение на закона или устава при тяхното вземане; на проверка подлежат не основанията /мотивите/ за освобождаване, а това дали са спазени процедурните изисквания към законосъобразността на атакуваното решението на ОС - надлежното му свикване, кворум, мнозинство и т. н.; преценката дали приемането на дадено решение в достатъчна степен ще способства за постигането на целите на сдружението е оставена на самите членове на сдружението, които формират състава на общото събрание.

Въззивната инстанция е приела, че ищецът основава претенциите си за незаконосъобразност на взетото на 15.09.2022 г. решение от Общото събрание на сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ без да сочи обуславящи процедурни нарушения, каквито няма данни да са налице. Посочил е, че заседанието на Управителния съвет на сдружението от 03.08.2022 г. е проведено в съответствие с Устава. Въз основа на представената обратна разписка от пощенски оператор ЕКОНТ от 29.07.2022 г. с отбелязване, че е отказано получаване на пратката, и на изявлението на ищеца в проведеното на 28.03.2023 г. открито съдебно заседание, че е отказал получаване на пратката след като е бил информиран, че същата е с подател „Ловно-рибарско дружество Елен“, въззивната инстанция е направила извод, че ищецът е бил надлежно поканен за заседанието на Управителния съвет, на което е било взето потвърденото от Общото събрание решение за налагане на наказание.

Въззивният съд е приел за установени и следните факти: решението на Управителния съвет от 03.08.2022 г. е взето с единодушие; на проведеното Общо събрание на сдружението на 15.09.2022 г. М. П. е присъствал и е заявил позицията си по същество; оспореното решение на Общото събрание за потвърждаване решението на Управителния съвет за налагане на наказанието е взето с мнозинство, което не се оспорва.

Изводът на съдебния състав, че произнасянето по съответствието със закона и устава на взетото от Управителния съвет решение за налагане на горепосоченото наказание е от изричната компетентност на Общото събрание, е аргументиран с разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, съгласно която решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

По релевантния процесуалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В посочения смисъл е константната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 2 и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.02.2016г. по т. д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019г. по т. д. № 937/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/.

По правилността на въззивното решение:

Предвид отговора на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на събраните доказателства, възражения и доводи на страните, релевирани своевременно в първоинстанционното производство и поддържани пред въззивната инстанция, относими към основанието за материална незаконосъобразност на решението на Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г. – наложено наказание за непристойно, грубо и арогантно поведение, което ищецът не е проявил, и неустановено нарушение на устава от страна на ищеца.

Конститутивният иск по чл. 25, ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗЮЛНЦ може да бъде предявен срещу едно или всички решения на Общото събрание на сдружението и да се основава, както на твърдение за процесуална незаконосъобразност на решението/решенията, състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението/решенията, така и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ. И в двата случая, обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Касае се за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба в срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ пороци, води до отмяна на решението на Общото събрание.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът /настоящ касатор/ е изложил две групи нарушения, съставляващи основания за отмяна на атакуваното решение на Общото събрание на сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ от 15.09.2022 г. - за процесуална незаконосъобразност на решението на Общото събрание /пороци при свикването и провеждането му/ и за материална незаконосъобразност /отричане на извършване на нарушенията, за които е наложено наказанието/: 1/ ищецът не е уведомен, че за негово конкретно поведение /действие, респ. бездействие/ е свикано Общо събрание на ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], че същото е било предмет на обсъждане, нито че е предлагано на Управителния съвет на сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ ищецът да бъде наказан/санкциониран; 2/ ищецът не е поканен да присъства на заседание на Управителния съвет, не е изслушан от Управителния съвет в нарушение на чл. 23а, ал. 2 и допуснато нарушение на ал. 3 и ал. 5 от устава, с което му е нарушено правото на защита; 3/ решението е взето при нарушение на чл. 26, т. 19 от устава, без да е посочено в дневния ред на Общото събрание на сдружението кои конкретни действия на ищеца съставляват нарушение и какви решения ще се вземат; 4/ Общото събрание на сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ е проведено в нарушение на чл. 25, ал. 3 и ал. 4 от устава, тъй като през периода от 12.08.2022 г. /датата на публикуване на поканата за Общото събрание на сдружението/ до 15.09.2022 г. /датата на провеждане на Общото събрание/ не е провеждано Общо събрание на ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], не са излъчвани от него делегати за Общото събрание на сдружението, респ. не е определен втори представител на дружинката, наброяваща повече от 58 членове; 5/ Общото събрание на сдружението е проведено при липса на кворум, тъй като освен председателите на ловни дружини, които по право са членове на Общото събрание, нито една дружина от състава на сдружението не е определила представители и допълнителни представители за Общото събрание на сдружението по реда на чл. 25, ал. 4 и чл. 34, ал. 9, т. 3 и т. 4 от устава; 6/ правото на защита на ищеца е нарушено и поради отказа на ръководството на Общото събрание на сдружението да изслуша доведените от ищеца свидетели и да приеме представената подписка от 16 членове на ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място]; 7/ в решението на Управителния съвет и в решението на Общото събрание на сдружението не са конкретизирани действията, определени като нарушения от съответните органи, за които на ищеца е наложено наказание; не е посочено коя от хипотезите на чл. 19, т. 14 от устава е налице, за да се наложи наказанието по чл. 23, ал. 1, т. „б“ от устава, решението на Общото събрание на сдружението не съдържа мотиви, не са посочени конкретните нарушения и правното им основание; 8/ решението на Общото събрание на сдружението е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че не е провеждано Общо събрание на ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], което да е взело изрично решение за санкционирането на ищеца с временно изключване; 9/ ищецът твърди, че не е уронвал авторитета и престижа на колегите си от ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], на сдружението като юридическо лице, на дружината и на ръководните им органи и не е създавал интриги и заговори с цел разединение и разцепление сред членовете на дружината; 10/ наложеното наказание по чл. 23, ал. 1, т. „б“ от устава е при неизяснена и неустановена фактическа обстановка, неподкрепена с писмени доказателства по смисъла на чл. 23а, ал. 3 и ал. 5 от устава и неустановено нарушение на устава от страна на ищеца.

В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл само по част от кумулативно заявените в исковата молба основания за отмяна на решението на Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г., а именно по твърденията, че ищецът не е уронвал авторитета и престижа на колегите си от ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], на сдружението като юридическо лице, на дружината и на ръководните им органи, не е създавал интриги и заговори с цел разединение и разцепление сред членовете на дружината, не е установено нарушение на устава от страна на ищеца, които представляват основание за материална незаконосъобразност на решението на Общото събрание на сдружението, както и по твърденията за процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване и вземане на решението, изразяваща се в нарушение на предвиденото в чл. 23а от устава задължение за изслушване на нарушителя, предвид обстоятелството, че ищецът не е надлежно уведомен за заседанието на Управителния съвет. Окръжен съд – Кюстендил е отменил решението на Общото събрание на сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ от 15.09.2022 г., с което е потвърдено решение на Управителния съвет на сдружението от 03.08.2022 г. за налагане на наказание „Прекъсване членството за срок от една година“ на М. Л. П., по съображения, че липсват доказателства, установяващи целенасочени действия на ищеца, насочени към разединение и разцепление сред членовете на дружината, като проява на неуважение към ръководни органи или членове на сдружението и уронване престижа на същите; поради това, че отправеното от ищеца искане за получаване на оставката на председателя на сдружението не представлява действие, накърняващо престижа на председателстващия Управителния съвет; не е налице нарушение на Етичния кодекс, предвид непредставянето му и неконкретизиране на сведенията за евентуално неетично поведение; нарушение на предвиденото в чл. 23а от устава задължение за изслушване на нарушителя, предвид обстоятелството, че ищецът не е надлежно уведомен за заседанието на Управителния съвет.

В подадената от ответника въззивна жалба е направено оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – не са обсъдени възраженията, направени с отговора на исковата молба, нито показанията на разпитаните свидетели; решението съдържа описание на деянието, за което се налага наказанието; на ищеца е осигурена възможност за защита, която е реализирана чрез присъствие на ищеца на заседанието на Общото събрание на сдружението и излагане на мотиви; неправилно е прието, че ищецът не е уведомен за разглеждане на случая от Управителния съвет; съдът не следва да извършва контрол по целесъобразност на решението, а само за законосъобразност.

В отговора на въззивната жалба ищецът /въззиваем/ изразява становище, че въззивният съд следва да се запознае със събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и да извърши самостоятелна преценка на правната и фактическа обстановка по спора. Поддържа част от заявените с исковата молба факти и обстоятелства за процесуална незаконосъобразност и материална незаконосъобразност на решението на Общото събрание, а именно: ищецът не е уведомен за заседанието на Управителния съвет на сдружението; относно материалната незаконосъобразност на решението на Общото събрание излага доводи за правилност на извода на въззивната инстанция, че не са доказани твърдените нарушения, за които е наложено съответното наказание, като отново поддържа, че не е извършвал действия, насочени към разединение и разцепление сред членовете на ловно-рибарска дружина № 8, не е проявявал неуважение към ръководни органи или членове на сдружението, нито е уронил техния престиж, нито е отправил към председателя и членове обидни изрази.

С оглед направените оплаквания във въззивната жалба и поддържаните от страните във въззивното производство твърдения, възражения и доводи, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, спорните въпроси, които въззивната инстанция е следвало да разреши, се отнасят до разгледаните от Окръжен съд – Кюстендил основания за отмяна на решението на Общото събрание на сдружението.

В нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил твърденията, възраженията, доводите и събраните доказателства, относими към поддържаното в първоинстанционното и въззивното производство основание за материална незаконосъобразност на решението, изразяваща се в липса на направени от ищеца нарушения на устава, неизвършени действия, насочени към разединение и разцепление сред членовете на ловно-рибарска дружина № 8, към неуважение към ръководни органи или членове на сдружението, както и за липса на уронване на техния престиж и отправени към председателя и членове обидни изрази.

Неправилно съдебният състав е посочил, че на проверка подлежат не основанията за освобождаване, а дали са спазени процедурните изисквания към законосъобразността на атакуваното решение на Общото събрание. При предявен конститутивен иск по чл. 25, ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗЮЛНЦ съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност на решенията на Общото събраните на сдружението с нестопанска цел включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на върховния орган на управление, но също законовите и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право като субективно право. Това означава, че в хипотезата на оспорвано решение на Общото събрание на сдружението за потвърждаване на решението на Управителния съвет за налагане на наказание „прекъсване на членството за една година“, се осъществява и проверка на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя и в устава санкция/наказание, представляваща оценка за несъвместимо поведение на съответното лице с продължаване на членството му в съответната ловна дружина за определен срок. Прекъсването на членството на ищеца за една година по своята правна същност е санкция за виновно поведение, поради което въззивният съд дължи проверка за наличието на предпоставките /основанията/ за налагане на съответното наказание въз основа на събраните по делото доказателства, предвид твърденията в исковата молба, поддържани и във въззивното производство. Извършването на тази проверка не се отъждествява с преценка на целесъобразността на наложеното наказание.

Твърденията, възраженията, доводите и събраните доказателства, относими към поддържаното в първоинстанционното и въззивното производство основание за процесуална незаконосъобразност на решението на Общото събрание на сдружението, състояща се в нарушение на предвиденото в чл. 23а от устава задължение за изслушване на нарушителя, предвид обстоятелството, че ищецът не е надлежно уведомен за заседанието на Управителния съвет, са обсъдени. Правилно съдебният състав е приел, че правото на защита на ищеца не е нарушено, тъй като същият е присъствал на заседанието на Общото събрание на сдружението, проведено на 15.09.2022 г. и е заявил становището си по същество.

Релевираните от касатора доводи за неправилност на въззивното решение поради това, че въззивният съд не е разгледал въведените с исковата молба твърдения, че Общото събрание е проведено на 15.09.2022 г. от незаконен състав, тъй като няма излъчени и присъствали на ОС допълнителни делегати, задължителни по смисъла на чл. 25, ал. 4 и чл. 34, ал. 9, т. 3 и т. 4 от Устава на СЛРД „Елен“, както и че в публикуваната на сайта на сдружението на 12.08.2022 г. покана за Общо събрание на СЛРД „Елен“ има посочен проект на дневен ред, но в него не е определена точка за разглеждане и вземане на решение за потвърждаване на наложеното наказание на ищеца, респ. за отмяна на решение на Управителния съвет от 03.08.2022 г. по депозирана жалба, са неоснователни. Независимо, че тези основания за отмяна на решението на Общото събрание на сдружението са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, но не са обсъдени от първоинстанционния съд, за въззивната инстанция не е съществувало задължение да се произнесе по тях, предвид ограничените правомощия на въззивния съд, който е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в отговора на въззивната жалба ищецът /въззиваем и настоящ касатор/ не се е позовал на посочените твърдения за процесуална незаконосъобразност на решението на Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да се произнесе по заявените от ищеца в исковата молба и поддържани пред въззивната инстанция основания за материална незаконосъобразност /противоречие с устава/ на решението на Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г., а именно да извърши проверка дали ищецът е уронвал авторитета и престижа на колегите си от ловно-рибарска дружинка № 8, [населено място], на сдружението като юридическо лице, на дружината и на ръководните им органи, дали е създавал интриги и заговори с цел разединение и разцепление сред членовете на дружината, дали е допуснал нарушения по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. „б“ от устава.

С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 794 от 21.12.2023 г. по в. т. дело № 651/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.