Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б. и на Н. С. Н. срещу решение № 1632/05.11.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 702 по описа за 2014 г., с което е изменен ревизионен акт № 021302209/12.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Б. в частта за допълнително установените в тежест на Н. Н. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. и за закъснителни лихви върху данъчните задължения, отменен е РА относно определените задължения за подоходен данък за 2009-2011 г. и за задължевия за задължителни осигурителни вноски за 2007-2011 г. и е отхвърлена жалбата в останалата част. Първият касатор оспорва отменителната част на решението, включителното имплицитната отмяна, съдържащата се в разпореденото изменение на РА. Вторият касатор обжалва отхвърлителната част на съдебния акт, съдържаща се в изменението на РА до нови размери на подоходния данък за 2007 и 2008 г. /а явно и експлицитното отхвърляне на оспорването, чието съдържание се определя от съпоставката на диспозитивите на решението/. Оплакванията на органа по приходите са за противоречието на първоинстанционното решение с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според него различно от възприетото от съда е значението на употребата на електронен подпис с автор различен от РЛ след м. 11.2008 г. за представяне на информация пред НАП при преценката за възникване на приходи за РЛ от предоставяне на счетоводни услуги. Изразява несъгласие с разбирането на първостепенния съд за действие във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Вторият касационен жалбоподателотправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствените средства и към правните му изводи за осъществяване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за...