Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Областната дирекция на МВР [населено място] срещу решение № 566/15.03.2016г. на Административен съд Варна по адм. д. № 133/2016г. Излага съображения за неправилност на съдебния акт при касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. М. К. срещу заповед № 365з-1455 от 27.05.2015г. на директора на ОД на МВР [населено място].

Ответната страна, Г. М. К., чрез адв.. С, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения от правна страна:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е заповед № 365з-1455 от 27.05.2015г. на директора на ОД на МВР [населено място], с която на основание чл. 41, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗЧРБ/ на Г. М. К. е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б".

За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изследвал и обсъдил предпоставките по чл. 44, ал.2 ЗЧРБ и неправилно е приложил материалния закон, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 41, т.2 ЗЧРБ, без да са налице предпоставките за издаване на заповед на това основание. В подкрепа на последното си изложение се е позовал на решение на ВАС по адм. д. № 9245/2014г. между същите страни по повод предходна заповед по отношение на Г....