Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю.И, [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], чрез адв.К.К, срещу решение №2263 от 25.11.2019 г. постановено по адм. д.№3314 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № Р-03000318001770-091-001 от 30.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение №299/15.11.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- Варна. С ревизионния акт на Ю.И са установени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 41 222 лв. и съответните лихви; задължения за ДДС по ЗДДС за период от м.12.2014 г. до м.12.2016 г. в общ размер на 71 675.66 лв. и съответните лихви; както и здравни и осигурителни вноски в общ размер 24 768.63 лв. и съответните лихви.

Според касатора атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с установената трайна практика на ВАС и съдилищата при решаване на аналогични случаи.

В мотивите на решението съда е възприел изцяло тезата на ревизиращия орган и е приел като безспорно, че Ю.И не е декларирал получените доходи от осъществяваната икономическа дейност – търговия с антикварни и колекционерски предмети. Това е преценено като достатъчно основание да се премине към провеждане на ревизионното производство по особения ред от органите по приходите и от съда. Изводът е необоснован, тъй като не са налице доказателства относно укриването на доходи.

Неправилно е определена данъчната основа за облагане по ЗДДС, тъй като не е съобразен специалният режим на облагане във връзка чл.143, ал.1 от ЗДДС.

Не са съобразени и събраните гласни доказателства, от които се установява механизмът на осъществяване...