О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1599

Гр. София, 27.05. 2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 21.05.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 443/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на[Фирма 1] (н.), представлявано (по аргумент от чл. 635, ал. 3 ТЗ) от ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА КЪЩА СКОНТО СЪКСЕС ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 2086 от 24.07.2024 г. по т. д. № 1461/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба вх. № 261687 от 19.04.2024 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1758 от 12.12.2012 г. по т. д. № 1132/2012 г. на Варненския окръжен съд, поради подаването й след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.

С частната жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се твърди, че по отношение на член на съдебния състав, постановил определението, е било налице основание за отстраняване по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед участието му в съдебен състав по предходно дело между същите страни и на същото основание. На следващо място се твърди, че съдът не е извършил цялостна проверка на всички доказателствени източници при формиране на преценката си относно момента, от който тече срокът за предявяване на искането за отмяна, като не е съобразил нововъзникналите доказателства (в частност решение № 556/02.08.2022 г. по в. т. д. № 1146/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, за което частният жалбоподател твърди да е узнал на 11.04.2024 г.).

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от синдика на[Фирма 1] (н.), чрез процесуален пълномощник, съдържащ подробни аргументи за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото й и като съобрази предмета на проверката, която съдът извършва в хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК (вж. Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г.), настоящият съдебен състав приема следното:

С атакуваното по реда на чл. 303 и сл. ГПК влязло в сила решение № 1758/12.12.2012 г. по т. д. № 1132/2012 г. на Окръжен съд - Варна е обявена неплатежоспособността на „Полимери“ АД с начална дата – 01.06.2010 г. и по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност. Молбата за отмяна на решението е основана на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно влезлите в сила: решение № 2056/28.10.2013 г. по в. т. д. № 4423/2012 г. на Софийския апелативен съд, решение от 23.07.2015 г. по т. д. № 518/2014 г. на Софийския градски съд и решение № 556/02.08.2022 г. по в. т. д. № 1146/2021 г. на Софийския апелативен съд, с които страната твърди, че се е снабдила на 11.04.2024 г., след подаване на съответни молби. Според изложеното в молбата за отмяна влезлите в сила осъдителни решения установяват, че към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ от ЕСО ЕАД това дружество не е имало качество на кредитор на „Полимери“ АД, а напротив - на негов длъжник, следователно не е притежавало активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност. На това основание молбата по чл. 625 ТЗ е следвало да бъде отхвърлена, в което се изразява и значението на новите доказателства за решаването на спора по т. д. № 1132/2012 г. на Окръжен съд - Варна.

Съдът намира, че преценката на състава по т. д. № 1461/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о. за недопустимост на подадената молба за отмяна е правилна като краен резултат, а съображенията за това са следните:

Всички решения, с които молителят обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, са по уважени осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, по които „Полимери“ АД (н.) е страна - ищец, надлежно представляван от съответните си органи. Следователно молителят не е трето лице, което случайно „узнава“ за тях във връзка с подадени през 2024 г. молби за снабдяване с препис от решенията. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е тримесечен и тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че моментът, от който срокът за предявяване на молбата за отмяна започва да тече, е денят, в който посочените решения са влезли в законна сила (най-късната дата е 08.12.2022 г.). Следователно настоящата молба за отмяна е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и на това основание е недопустима.

Извън горното следва да се има предвид, че доколкото с влязлото в сила решение по чл. 630 ТЗ не се създава сила на пресъдено нещо относно наличието и размера на вземането на кредитора, инициирал производството по чл. 625 ТЗ (а и в случая видно от изложеното в молбата за отмяна се касае за насрещни вземания, вкл. такива, възникнали в хода на производството по несъстоятелност), то доводите, черпени от цитираните в молбата по чл. 303 ГПК съдебни решения, постановени след решение № 1758/12.12.2012 г. по т. д. № 1132/2012 г. на Окръжен съд – Варна, не могат да имат изискуемото от чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществено значение за делото.

Тъй като в производството по обжалване на определенията съдът действа в условията на пълен въззив и във всички случаи е длъжен да разреши сам въпроса по жалбата (съгласно Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС), без самостоятелно значение за крайния резултат от произнасянето по настоящата частна жалба е обстоятелството, дали член на съдебния състав, постановил обжалваното определение, е имал основание да се отстрани от разглеждането му. Освен това участието на съдия при разрешаването на въпроса по допустимостта на предходна молба за отмяна, предмет на друго производство, не съставлява основание за отстраняване в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, както счита частният жалбоподател, т. к. не се приравнява на „участие при решаването на делото в друга инстанция“.

По изложените съображения обжалваното определение, с което молбата за отмяна е приета за недопустима и като такава е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2086 от 24.07.2024 г. по т. д. № 1461/2024 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.