Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Анита“ ЕООД, ЕИК 126048117, подадена чрез адвокат Менков, против решение № 621 от 12.08.2019 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 1124/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16002617009021-091-001/31.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 621/25.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, поправен с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 621/12.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, като не е кредитирал относимите и доказани в процеса факти, достатъчни да обосноват незаконосъобразността на обжалвания ревизионен акт, а вместо това е развил правни изводи, които противоречат на закона и съдебната практика. Счита, че представените в ревизионното производство и събрани по делото доказателства удостоверяват осъществените вътреобщностни доставки към „К. Г“ ООД и дружеството правомерно е приложило нулева ставка на процесните доставки на основание чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК с приложения. Възразява срещу претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение от ответника. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 000 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е ревизионен акт № Р-16002617009021-091-001/31.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 621/25.10.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, поправен с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 621/12.11.2018 г., с който на „Анита“ ЕООД за данъчните периоди от м.08.2015 г. до м.10.2016 г. е установен ДДС за внасяне в размер на 297 832,34 лв. и лихви в размер на 72 423,73 лв. в резултат на непризнати декларирани от дружеството вътреобщностни доставки на стоки към италианското дружество „К. Г“ ООД.
Констатирано е, че ревизираният субект извършва търговия на едро със захарни изделия. Стопанисва търговски складове в гр. Д.ад и гр. Х.. За ревизирания период е декларирало вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС на захарни изделия на стойност 1 489 161,68 лв. за Италия по издадени 33 бр. фактури с получател на стоките „К. Г“ ООД с валиден VIN IT 02210730749, за които не е начислило ДДС на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Транспортът е извършен от „АМ-Комерс“ ЕООД и „Сим-Транс 2001“ ЕООД и е за сметка на получателя.
Органите по приходите са извършили насрещни проверки на сочените за упълномощени лица и на вписаните в товарителниците превозвачи, връчени са искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица и на други контролни органи. При прегледа на събраните доказателства ревизиращите са приели, че не са открити съвпадения между датите на преминаване и тези, вписани в транспортните документи по отношение на транспортните средства, с които се твърди, че е извършен транспорта на стоките. Приели са също, че липсват данни от които да се установява, че италианското дружество е упълномощило М.Т - лице, посочено като упълномощен представител на „К. Г“ ООД, да организира конкретни сделки с ревизираното лице. Предвид констатираните различия, както и получените отговори при обмена на информацията с италианската данъчна администрация и резултатите от извършената служебна проверка органите по приходите са счели, че не се удостоверява реалното извършване на вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към „К. Г“ ООД, както и превоз на стоки до Италия с превозни средства, използвани от „АМ-Комерс“ ЕООД и „Сим-Транс 2001“ ЕООД.Сременно, от представените счетоводни документи е установено, че във връзка с реализацията на стоките по издадените фактури за вътреобщностни доставки същите са изписани и не са налични в склада на дружеството. Въз основа на това приходните органи са приели, че лицето не разполага с изискуемите по чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС доказателства, за да приложи нулева ставка за доставките по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Счели са, че представляват осъществени на територията на страната облагаеми доставки, за които е приложена данъчна ставка в размер на 20 % при определяне размера на данъка по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 297 832,34 лв. за ревизираните периоди.
За да постанови първоинстанционното решение съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел, че за твърдените като извършени вътреобщностни доставки не може да се изведе категоричен извод относно транспортирането на стоките, респективно получаването им на територията на друга държава - членка. Позовавайки се на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при съобразяване на ангажираните доказателства, съдът е приел, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, не е успяло да докаже факта на физическото придвижване на стоката по фактурите от България до Италия, посредством което като краен резултат стоката да е предадена от доставчика на получателя. За да обоснове този извод, съдът е приел, че само международните товарителници не са достатъчни, за да се докаже по категоричен и несъмнен начин извършена вътреобщностна доставка, без да са представени пътни листове, заповеди за командировки, документи за изплатени командировъчни или други документи, удостоверяващи по несъмнен начин извършения международен транспорт. Допълнителен аргумент съдът е намерил в това, че в наличните по делото потвърждения към фактурите за получени стоки не се съдържа основен реквизит, посочен в разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС, а именно - име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество. Съдът се е позовал на приложените тахографски листове и на справката от АИС „Граничен контрол“ за периода 1.08.2015 г. – 26.03.2018 г., за да обоснове извод, че процесните вътреобщностна доставка не са осъществени. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът е приел ревизионния акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Предвид изхода от спора с решението е осъдил „Анита“ ЕООД да заплати на дирекция „ОДОП“ - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 232,56 лв. Решението е неправилно.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, освобождаването на вътреобщностната доставка на стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката - т. 42 от решение от 29.07.2007 г. по дело С-409/04 (Teleos и др.), т. 23 от решение от 27.09.2007 г. по дело С-184/05 (T. I.), т. 41 от решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09 (R.), т. 29 от решение от 16.12.2010 г. по дело С-430/09 (Е. Т. Н.).
Предвид изложеното, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1) прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - т. 70 от решението по дело С-409/04 (Teleos и др.).
В съответствие с чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, в правомощията на държавите членки е да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, за да осигурят правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.
Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с ППЗДДС. Съобразно чл. 45 от ППЗДДС, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
В хода на ревизионното производство дружеството е представило изискуемия по т. 1 документ за доставка – фактури, като получателят по тях е с валиден към датите на издаване на фактурите идентификационен номер по ДДС в Италия. Спорът касае документите по т. 2. В случая е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС (изм., ДВ, бр. 10 от 2011 г.) изискваща, при транспорт, осъществен от трето лице за сметка на получателя, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Текстът въвежда и конкретни изисквания към писменото потвърждение - в него се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Изисквания към транспортния документ не са предвидени в националното законодателство. Следователно, въведеното изискване за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка е сведено до представянето на транспортен документ или потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава-членка. В тази връзка, неправилно приходните органи са изисквали от ревизираното лице представяне на пътни листи, заповеди за командировки, документи за изплатени командировъчни или други документи за доказване транспортирането на стоките, тъй като такива не са предвидени като изискуеми в ЗДДС и ППЗДДС.
От събраните по делото доказателства се установява, че към всяка издадена фактура ревизираното лице е представило освен международни товарителници и писмени потвърждения, посочило е, че транспортът на стоките е за сметка на получателя, което се потвърждава и от текста на чл. 9 от договора за покупко-продажба на шоколадови изделия от 1.08.2015 г., сключен между „Анита“ ЕООД и „К. Г“ ООД, като натоварването и приемането на стоките е извършено в гр. Д.ад. За периода от м.08.2015 г. до м.11.2015 г. превоза на стоката е извършен „Сим - Транс“ ЕООД, а за периода м.12.2015 г. до м.06.2016 г. от „АМ Комерс“ ЕООД, които имат необходимите лицензи за извършване на товарни превози. От посочените документи са видни датата и мястото на получаване на стоките, вида, количеството и стойността на стоките, вида и регистрационният номер на превозните средства, както и лицето получило стоките. Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза извършено е фактуриране от страна на превозвача „Сим - Транс" ЕООД и плащане за извършения транспорт от получателя „К. Г“ ООД. Представен е и договор за превоз на товари от 10.11.2015 г., сключен между „К. Г“ ООД, като товародател, и „АМ Комерс“ ЕООД, като превозвач. Предмет на договора е превоз на захарни и шоколадови изделия от Димитровград, складова база „Анита" до Италия, Бриндизи.
Представените международни товарителници (ЧМР) съдържат информация за място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката фактури по номер и дата на издаване. Вписани са данните на изпращача „Анита“ ЕООД, получателя „К. Г“ ООД и превозвача „Сим - Транс" ЕООД, съответно „АМ Комерс“ ООД. Във всяка придружаваща товарителницата фактура се съдържа подробна информация относно номенклатурен номер, наименование на стоката, брой кашони, количество, единична цена и стойност, поради което необосновано решаващият съд е приел, че стоките не са достатъчно индивидуализирани в ЧМР само чрез посочване на издадената за продажбата им фактура, вид и общо количество в килограми. Всички товарителници имат заверка с печат и подпис от страна на изпращач, превозвач и получател, като в попълнената кл. 24 се съдържа и информация за датата на получаване на стоките от „К. Г“ ООД в гр. Б., Италия. Следователно, всички товарителници съдържат изискуемата съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС информация – товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер на превозното средство и имената на водача, изпълнил превоза. Представените международни товарителници за тези доставки са подписани от изпращача и превозвача, и съгласно чл. 9, § 1 от ратифицираната и влязла в сила за Р. Б. К за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Не се споделят изложените от приходните органи и съда аргументи относно липсата на имена и качество на лицето. Конвенцията не изисква отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9, § 1 от Конвенцията. Обратно, от съпътстващите писмени потвърждения за доставка се удостоверява фактът на осъществения превоз на процесната стока извън територията на страната и получаването й на територията на Италия. Всички доставки са заплатени, като сумите са постъпвали в банковата сметка на продавача „Анита“ ЕООД чрез вноски, извършени от И.К упълномощен от пълномощника на купувача М.Т.И е потвърдено и от свидетелските показания на М.Т, които съдът е следвало да кредитира, защото са непротиворечиви и се подкрепят от останалите писмени доказателства.
Съгласно тълкуването на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7.12.2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 (Mecsek-Gabona), правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 61 от това решение СЕС припомня практиката си, че национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. В случая, след като за доставките са съставени транспортни документи, отговарящи на изискванията за редовност, а също и заверени с дата, подпис и печат на получателя писмени потвърждения, удостоверяващи получаването на стоките на територията на Италия, наред с останалите изискуеми от националния закон документи, налице са доказани вътреобщностни доставки. При липсата на обективни данни доставките да са част от данъчна измама, първоинстанционният съд неправилно е приел, че спорните вътреобщностни доставки не са действително осъществени.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения съдебен акт. Решението на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на „Анита“ ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт относно установените допълнителни задължения за ДДС и лихви.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на „Анита“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в общ размер на 17 008,14 лв. за двете съдебни инстанции, представляващи платени държавни такси, възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие и платежни документи.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 621 от 12.08.2019 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 1124/2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16002617009021-091-001/31.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 621/25.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, поправен с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 621/12.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Анита“ ЕООД, ЕИК 126048117, за данъчните периоди от 01.08.2015 г. до 30.10.2016 г. са установени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 297 832,34 лв. и лихви за забава общо в размер на 72 423,73 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Анита“ ЕООД, ЕИК 126048117, със седалище и адрес на управление: гр. Д.ад, бул. „Г.С.Р“ № 78, съдебни разноски в размер на 17 008,14 лв. (седемнадесет хиляди и осем лева и 14 ст.) за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.