Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й.А против решение № 1357 от 19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 321/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. М, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Й.А против заповед № РД-09-93/16.01.2019 г. на кмета на О. М, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал.1, т.8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „паянтова сграда“ с размери 7,80/4,00 м. и височина 2,10 м., изпълнен с тухлени стени без колони, греди и плоча и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845,17.20 по КККР на с. В.о, община М., област П..

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което...