Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на И.К, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], чрез упълномощения адв. Е.И, срещу решение № 1157 от 31.05.2019 г. постановено от Административен съд – Пловдив по адм. дело № 670/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001617002258-091-001/10.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 57/02.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Караджов допълнително е установен данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно в размери на 3 781,86 лв., 3 207,50 лв., 2 278,20 лв. и 5 314,21 лв., с начислени лихви общо в размер на 6 509,74 лв., както и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2011 г. в размер на 2 128,37 лв. и начислени лихви в размер на 1 548,30 лв.; вноски за ДОО за 2012 г. - лихви в размер на 144,77 лв.; вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 2 761,54 лв. и начислени лихви в размер на 1 166,05 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 066,62 лв. и начислени лихви в размер на 649,67 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ за 2011 г. в размер на 1 330,23 лв. и начислени лихви в размер на 822,37 лв.; вноски за ЗО за 2012 г. – лихви в размер на 60,24 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. лихви в размер на 1 708,80 лв. и начислени лихви в размер на 701,37 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 635,90 лв. и начислени лихви в размер на 507,97 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд (ДЗПО – УПФ) за 2011 г. в размер на 831,40 лв. и начислени лихви в размер на 678,10 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 г. – лихви в размер на 96,57 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2013 г. в размер на 1 078,73 лв. и начислени лихви в размер на 491,21 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 807,27 лв. и начислени лихви в размер на 260,26 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП – чрез юрк.. С в писмена защита оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001617002258-091-001/10.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 57/02.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на И.К допълнително е установен данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно в размери на 3 781,86 лв., 3 207,50 лв., 2 278,20 лв. и 5 314,21 лв., с начислени лихви общо в размер на 6 509,74 лв., както и допълнително установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 128,37 лв. и начислени лихви в размер на 1 548,30 лв.; вноски за ДОО за 2012 г. - лихви в размер на 144,77 лв.; вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 2 761,54 лв. и начислени лихви в размер на 1 166,05 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 066,62 лв. и начислени лихви в размер на 649,67 лв.; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1 330,23 лв. и начислени лихви в размер на 822,37 лв.; вноски за ЗО за 2012 г. – лихви в размер на 60,24 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. лихви в размер на 1 708,80 лв. и начислени лихви в размер на 701,37 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 635,90 лв. и начислени лихви в размер на 507,97 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2011 г. в размер на 831,40 лв. и начислени лихви в размер на 678,10 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 г. – лихви в размер на 96,57 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2013 г. в размер на 1 078,73 лв. и начислени лихви в размер на 491,21 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 807,27 лв. и начислени лихви в размер на 260,26 лв.

За да отхвърли жалбата на И.К, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезите на т. 2 и т. 7 от ал. 1 на същата разпоредба.

След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено, че през отчетните 2010 г. - 2014 г. ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, а по данни от справките по чл. 73 ЗДДФЛ за 2010 г. - 2014 г. на лицето не са изплащани доходи. От 11.05.2005 г. Караджов декларира начало на дейност като съдружник в „МАКОС“ ООД и на това основание е самоосигуряващо се лице, а от 02.06.2014 г. лицето е пенсионер. Органите по приходите са анализирали представените договори за банкови кредити на „МАКОС“ ООД от 2006/2008 г. Приели са, че твърдението на лицето, че е разполагал в началото на ревизирания период със сума от порядъка на 400 000 лв. – от заемни средства от „МАКОС“ ООД по представени 4 договора за парични заеми, направено в негова полза дарение от 10.11.2007 г. от страна на баща му в размер на 20 000 лв. и на парични средства в размер на 6 000 лв. от сестра му, е невярно. Посочено е, че такива заеми не са отразени в счетоводството на дружеството. Установено е, че въпросните средства са били отпуснати от банкови институции на дружеството, а не на физическото лице и предимно са с целеви и инвестиционен характер, като не биха могли да бъдат използвани за други цели. Във връзка с твърденията на Караджов за получени заеми от физически лица е установено, че не са представени документи за реалното наличие на свободни парични средства у заемодателите и тяхното реално предаване на заемателя. Установено е, че декларираните доходи на част от лицата - заемодатели покриват изцяло извършените разходи през годините и същите не разполагат със свободни парични средства. Освен това се сочи, че в случая се касае за предаване на парични средства, за което на първо място следва да се установи фактът на предаване на парите, както и фактическото наличие на тези средства в лицето, което ги предава. Посочено е, че нито един от тези факти не е установен по безспорен начин, с каквито и да било доказателствени средства. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период лицето не е било назначавано по трудови договори. Същевременно, установени са следните вноски от Караджов в „МАКОС“ ООД: 2010 г. – предоставени 54 300,00 лв. /върнати от дружеството – 23 000,00 лв.; 2011 г. – предоставени 44 500,00 лв.; 2012 г. – върнати от дружеството – 37 500,00 лв.; 2013 г. – предоставени 68 300,00 лв. /върнати от дружеството – 3 000,00 лв.; 2014 г. – предоставени 56 300,00 лв.; началното салдо към 01.01.2010 г. – 89 150,80 лв. Констатирано е превишение на разходите над приходите и съответно нарастване на имущественото състояние на ревизираното лице за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно 37 818,55 лв., 37 841,75 лв., 29 755,25 лв. и 58 695,97 лв. След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди - наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. В резултат на направените констатации, на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа за съответната година, като от установените доходи са приспаднати дължимите осигурителни вноски и е изчислено полагащото се допълнително данъчно задължение по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно с начислените лихви. В хода на ревизията е установено, че за по-голяма част от периода 2011 г. - 2014 г. И.К, в качеството му на самоосигуряващо се лице, не е внесъл в срок авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. В изготвени таблици по години са посочени авансово дължимите вноски, внесените суми, дата на внасяне и са начислени лихви на основание чл. 113 КСО и чл. 107 ЗЗО, във връзка с чл. 175 ДОПК за невнесените задължения в законоустановения срок /чл. 7, ал. 4 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО/.

Съдът е приел за правилни изводите на ревизиращите органи относно приравняването на постъпленията на парични средства по банковите сметки на Караджов като доходи с неустановен произход. Счел е за установено, че не са представени документи за реалното наличие на парични средства у заемодателите и тяхното реално предаване на заемателя. Не е кредитирал заключението на допусната ССчЕ, като е приел, че констатациите на вещото лице не оборват изводите, направени в хода на ревизионното производство. Не са кредитирани и свидетелските показания, като съдът се е мотивирал, че и двамата разпитани по делото свидетели са с роднинска връзка с жалбоподателя и имат интерес от изхода на делото.

Въз основа на събраните в хода, както на административното, така и в съдебното производство доказателства, съдът е приел за доказано, че при ревизията за ревизираното лице е установено несъответствие на разходите спрямо доходите за процесните години, поради което данъчната основа правилно е определена при условията на чл. 122-124 ДОПК като са съпоставени приходите и разходите за 2011 г. – 2014 г. при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно.

Спор по фактите между страните няма. Същите са правилно установени и от съда. Спорът е относно приложението на материалния закон и дължимостта от страна на ревизираното лице на вменените му с оспорения РА задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Настоящата касационна инстанция счита, че съдът коректно е подвел установените факти към приложимите законови разпоредби и при правилно тълкуване на закона е извел верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението.

Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на ССчЕ.Он, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, ревизираното лице не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесните 2011 г. – 2014 г. Изложените твърдения в писмените обяснения на ревизираното лице не са подкрепени с каквито и да било доказателства, поради което правилно съдът ги е счел за недоказани. Извършеният анализ от първоинстанционния съд на декларираните доходи на част от лицата-заемодатели, при който е установено, че същите покриват изцяло извършените от тях разходи през годините и същите не разполагат със свободни парични средства, изцяло се споделя от настоящия състав. В случая се касае за предаване на парични средства, поради което следва да се установи фактът на предаване на парите, както и фактическото наличие на тези средства в лицето, което ги предава. Нито един от тези факти не е установен по делото. Предоставянето и получаването на заем на стойност над 5000 лв. не може да се доказва със свидетелски показания, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което получаването на суми под формата на заем в размер над 5000 лв. задължително следва да се доказва с писмени доказателства, за да може да бъде безспорно установено неговото сключване и получаване.

Безспорно е установено, че касаторът е извършил значителни по размер разходи през ревизирания период - внесени парични средства в „МАКОС“ ООД, без да е доказал произхода на паричните средства. По този начин несъответствието между разходите и имущественото състояние на касатора правилно и законосъобразно е определено като данъчна основа, върху която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Правилни са изводите на съда и относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски. Настоящият състав споделя мотивите касателно допълнително установените задължения на И.К, в качеството му на самоосигуряващото се лице, определени по реда на чл. 122 – 124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за ревизираните години и дължимите вноски за годишно изравняване са взети предвид доходът, върху който лицето дължи авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО (декларирани с декларация обр.6), а при определяне на годишния осигурителен доход, върху който се довнасят здравноосигурителни вноски за 2014 г. е взет предвид и размерът на получаваната от лицето пенсия, върху която същото е здравно осигурено за сметка на фиска. Доколкото не се спори, че касаторът не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, не е внасял авансови месечни осигурителни вноски за ДОО и ЗЗО в НЗОК, нито е правил изравнителни годишни вноски, то законосъобразно с обжалвания РА са определени същите.

За прецизност следва да се отбележи, че по отношение на установените задължения за задължителни осигурителни вноски съдебното решение и неговият диспозитив са структурирани във вид на таблица, но без да е конкретизирано, че посочените стойности касаят период, размер и лихви на дължимите вноски, а само са посочени числа, което може да се използва за евентуалното манипулиране на размера на задълженията, особено в диспозитива на решението. Този подход не се възприема от настоящия състав като правилен по отношение конструкцията на съдебния акт и не бива да се толерира, поради което съдията, постановил решението следва да го има предвид за в бъдеще.

По изложените съображения, решението като законосъобразно и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 807 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1157 от 31.05.2019 г., постановено от Административен съд – Пловдив по адм. дело № 670/2018 г.

ОСЪЖДА И.К, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 807 (хиляда осемстотин и седем) лева разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.