Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Грейс Пи“ ЕООД, гр. С. против решение № 405 от 07. 10. 2019 г. по адм. дело № 286/ 2019 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 315/ 28.02.2019 г., издадена от кмета на община П., с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „дървен навес“, находящ се в поземлен имот № 018004 по картата на възстановената собственост на с. К. и с идентификатор 37174.18.4 по КК на селото, собственост на оспорващия. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена.
Ответникът-кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.
Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби.
Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 2-18 / СЛУ5104 от 15.10.2018 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на дружеството - жалбоподател като извършител на строежа и на страната е осигурена възможност да представи възражения.
Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж -„дървен навес“, изпълнен върху бетонова площадка с височина от 0.20 м. до 0.85 м., с размери 4.40 / 6.80, върху която е разположена конструкция от дървени греди и колони, захванати към основата с метални планки и болтове. Покривът е двускатен, дървен, покрит с керемиди и височина 2.80 м. при кота било. Навесът е разположен в северозападната част на поземлен имот - нива с площ от 1,501 кв. м. в землището на с. К., представляващ имот № 018004 по картата на възстановената собственост и ПИ с идентификатор 37174.18.4 по КК на с. К., собственост на „Грейс Пи“ ЕООД. Строежът е от шеста категория, изграден е след 2014 г. без проект и разрешение за строеж от дружеството - жалбоподател (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, становище на директора на ОД „Земеделие“ от 02.10.2014 г., обстоятелство неоспорено от жалбоподателя).
При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Според разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, към която препраща чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, представляващ постройка на допълващото застрояване. Същият е изграден в имот, представляващ земеделска земя, поради което следва да отговаря на условията и реда за застрояване, предвидени с Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 85 от 06 ноември 2012 г., в сила от 06 ноември 2012 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от цитираната наредба в земеделски земи с площ до 10 дка, чието предназначение не е променено, се разрешава застрояване с едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. Строителството се извършва въз основа на виза за проектиране, издадена от главния архитект по реда на чл. 11, ал. 2 от наредбата след съответно искане на собственика на земята, които желае да извърши строителство, а строителството се разрешава по реда на глава осма, раздел III ЗУТ (чл. 12 от наредбата). Описаният в заповедта за премахване строеж не попада в категорията на тези, чието изграждане е допустимо в земеделски земи без промяна на предназначението им. Същият е извършен в нарушение на цитираните текстове от наредбата, а също и в противоречие с чл. 148 и чл. 147, ал.1, т. 1 ЗУТ - без издадено разрешение за строеж, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – правното основанието за постановяване на оспорената заповед, строежът е незаконен. Като изграден след 2014 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1, от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.
Включването на имота в общия устройствен план на гр. П. е без значение за горните изводи, тъй като планът по чл. 107 ЗУТ определя общата структура и общия режим на устройство на територията. Този план няма значение за застрояването на отделните имоти, което се конкретизира с подробен устройствен план по чл. 108 и сл. ЗУТ. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни.
Съображенията, свързани с узаконяване на строежа също са неоснователни. Принципно и независимо от изложеното по - горе относно неприложимостта на §127, ал. 2 от ППЗР от ЗИД ЗУТ с оглед времето на извършване на строителството, следва да се посочи, че строежът е изграден в имот, представляващ земеделска земя, чието предназначение не е променено и за който няма одобрен подробен устройствен план, а само последният акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и само въз основа на одобрен ПУП може да се направи извод дали строежът е търпим по разпоредбите, действали при извършването му и по този закон.
Възражението на касационния жалбоподател, че с оспорената заповед правата му са засегнати в по - голяма степен от необходимото за целта, с което е нарушен принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК, също не може да бъде споделено. Засягането на интересите на жалбоподателя е предвидено в закона и е насочено към осигуряване безопасност на строежа, тъй като разрешителният режим е свързан със спазването на стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. В случая строежът е изпълнен в нарушение на тези изисквания, което обосновава предприемане на предвидената в закона мярка за премахването им.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 20.05.2019 г.). Решението е постановено след обсъждане на доводите на жалбоподателя и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община П. сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ ВСИЛА решение № 405 от 07.10.2019 г. по адм. дело № 286/2019 г. на Административен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Грейс Пи“ ЕООД, гр. С.,ул. „К. Б I“ № 130, ап. 3 да заплати на община П. гр. П., пл. „Св. И.Р“ 1А сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.