ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123/15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1722 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. П. АД, чрез адв. В. А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 17/04.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 203/2024 г. по описа на Апелативен съд-В. Т. І граждански и търговски състав, с което след отмяна на решение № 46/17.04.2024 г., постановено по т. д. № 138/2023 г. по описа на Окръжен съд-В. Т. е уважен предявеният от „Ейч Ес Хидро енд Спа (HS HydroSpa) SRL, Румъния, Еднолично дружество с ограничена отговорност срещу „П. П. АД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 решения на общото събрание на акционерите на „П. П. АД, проведено на 16.11.2023 г., материализирани в протокол от проведено общо събрание на акционерите от 16.11.2023 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на обжалвания съдебен акт – при обосноваване на фактическия извод за опорочаване на процедурата по свикване на общото събрание на акционерите въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетеля И. И.. Счита, че в противоречие със закона е и правното съждение на апелативния съд, че оспорените решения на общото събрание на акционерите са незаконосъобразни поради обстоятелството, че действията по свикването му са осъществени от съвета на директорите на акционерното дружество (при едностепенната система на управление), чийто членствен състав е под законоустановения от трима членове (чл. 244, ал. 1 ТЗ). В този смисъл, твърди, че това процесуално нарушение не обуславя незаконосъобразността на процедурата по свикване на общото събрание на акционерите, респ. на взетите на него решения, тъй като то не е съществено – не е довело до увреждане на членствените права на акционерите, респ. до лишаването им участие. Именно за да бъде съставен колективният управителен орган на акционерното дружество с минимално изискуемия членствен състав, е било свикано и проведено общото събрание на акционерите от двамата членове на съвета на директорите.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът обосновава както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Допустимо ли е Съвет на директорите на акционерно дружество с едностепенна система на управление, временно действащ в състав под минималния от трима члена по чл. 244, ал. 1 ТЗ, да взема решение за свикване на Общо събрание на акционерите, когато това се налага от фактическа необходимост от попълване състава на този орган и когато впоследствие събранието е проведено при редовно уведомяване на акционерите, наличие на изискуемия кворум и липса на накърняване на правата на акционерите?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 74/17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1497/2023 г., II т. о.; решение № 266/24.04.2023 Г. по т. д. № 123/2023 г. на АС-София и решение № 237/11.08.2015 г. по т. д. № 299/2015 г. на АС-Варна); 2. „Следва ли да бъдат отменяни по реда на чл. 74 ТЗ решения на Общо събрание на акционерите на акционерно дружество, когато свикването е извършено при формално нарушение (Съвет на директорите действащ в състав под минималния от трима члена по чл. 244, ал. 1 ТЗ), но не е настъпила реална вреда за акционерите и не е нарушен принципът на равнопоставеност, събранието е проведено при редовно уведомяване на акционерите, наличие на кворум и не са нарушени основни членствени права?“ (касаторът твърди, че правният отговор на този процесуалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото); 3. „Може ли дружество акционер да оспорва решения относно персоналния състав на Съвета на директорите на акционерно дружество с едностепенна система на управление, когато законният му представител (физическо лице) е освободен по собствено желание от този съвет?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 60034/08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 3009/2019 г., I т. о.); 4. „Представляват ли показанията на член на управителен орган на дружество - ответник по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, обяснения на страна или същите се третират като свидетелски показания?“ и 5. „Допустимо ли е изслушването на свидетелски показания на член на управителен орган на дружество-ответник по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ?“ (касаторът твърди, че правният отговор по тези процесуалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следните правнорелевантни факти: 1) ищецът е акционер-учредител в „П. П. АД, притежаващ 150 бр. акции, равняващи се на 25% от капитала на дружеството; 2) при учредяване на „П. П. АД съветът на директорите на дружеството е бил в състав: Т. Г. - изпълнителен директор на ищцовото търговско дружество и членове П. Ш. и И. И.; 3) с решение на ОС на акционерите от м. 12.2020г. (вписано през м. 03.2021 г.) Г. е била освободена като изпълнителен директор на „П. П. АД, а за негов изпълнителен директор е бил избран П. Ш. и 4) на 07.06.2023 г. е вписано в търговския регистър заличаването на Т. Г. като член на СД по реда на чл. 233, ал. 5, предл. 3 ТЗ.

Счел е за изяснено в процеса на доказване, че на 04.10.2023 г. съветът на директорите е провел заседание в състав: П. И. Ш. и И. Д. И., като в протокола за това заседание е удостоверено, че присъстват всички членове на СД и с единодушие на тези членове са взети следните решения по дневния ред: по т. 1 - да се свика ОС на акционерите, което да се проведе на 16.11.2023 г., от 12,00 ч., в [населено място], [улица]; по т. 2 – 1) избор на нов член в СД за мандат от 5 години; 2) преизбиране на членовете на СД за нов 5-годишен мандат; 3) освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им до настоящия момент, но неосвобождава от отговорност напусналия член на СД - Т. Г.; 4) разни; по т. 3 - при липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 01.12.2023 г. от 12,00 ч. на същото място и при същия дневен ред. Указано е, че писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в деловодството на дружеството по адреса на управление от 10,00 ч. до 17,00 ч. и че ще бъдат предоставени - при поискване от акционер или негов представител, посочено е кога ще започне регистрацията на акционерите за участие в ОС и е възложено на изпълнителния директор да изготви всички необходими книжа за организацията и провеждането на събранието, в т. ч. да обяви поканата за свикването му в търговския регистър. Поканата за свикването на общото събрание на акционерите с това съдържание е била обявена в търговския регистър в срока по чл. 223, ал. 5 ТЗ. На проведеното общо събрание на 16.11.2023 г. са присъствали акционерите П. И. Ш. и И. Д. И. (двама от общо тримата акционери), с представени 75% от акциите с право на глас, като са били взети следните решения по дневния ред, всяко едно гласувано единодушно с представените на събранието акции (75%), а именно: по т. 1 - поради напускането и заличаването в търговския регистър на Т. Г., по нейна молба като член на СД, ОС на акционерите е избрало за член на СД К. В. А.; по т. 2 - ОС на акционерите е преизбирало досегашния състав на СД за нов 5-годишен мандат, считано от датата на провеждане на ОС на дружеството, като е посочено, че след взетите решения по т. 1 и т. 2, съветът на директорите е в следния състав: П. И. Ш., И. Д. И. и К. В. А.; по т. 3 - ОС на акционерите е освободило от отговорност членовете на СД П. И. Ш. и И. Д. И. за дейността им от назначаването им до момента на вземане на решението, но не е освободило от отговорност напусналия по собствено желание член на СД - Т. В. Г.; по т. 4 - ОС на акционерите е възложило на изпълнителния директор на дружеството да предприеме всички необходими действия по вписване на взетите решения в търговския регистър.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е взел предвид дадените пред първоинстанционния съд „обяснения“ на И. И. - член на СД на „П. П. АД. Изяснил е, че в нарушение на процесуалните правила окръжният съд е отказал да допусне И. като свидетел по делото, но в проведено о. с. з. е дал възможност на това лице „да изложи становището си, ако желае“, като в решението е обсъждал тези обяснения по реда на чл. 176 ГПК, придавайки им доказателствена стойност. Апелативният съд счел, че по този процесуален ред обяснения може да дава само законният представител на търговското дружество (чл. 177, ал. 1,т. 2 ТЗ), а в случая И. не е изпълнителен член на СД, поради което не е законен представител на дружеството.

Съобразявайки задължителната за правоприлагащи органи практика, изразена в ТР № 1/6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, апелативният съд е изяснил, че искът по чл. 74, ал.1 ТЗ принадлежи на съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той, предявява се в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, има конститутивен характер и е за отмяна на решение на ОС на търговското дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Целената правна последица от успешното провеждане на този иск е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел.

Съобразил е, че в настоящия казус ищцовото дружество като акционер при ответното акционерно дружество е предявило в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ обективно съединени искове за отмяна на решения на ОС на три основания, заявени според въззивния съд алтернативно, и на едно допълнително основание, относимо само към решението по т. 3 от Протокола на ОС. Подвеждайки приетите за установени по делото факти под диспозицията на приложимите правни норми (чл. 223, ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 244, ал. 1 ТЗ), апелативният съд е обосновал правното съждение, че процедурата по свикване на Общото събрание на акционерите е била опорочена, тъй като това решение е взето от съвет на директорите, функциониращ в състав само от двама члена, т. е. под законово предвидения минимум от три лица, поради което то е нищожно. Изяснил е, че при акционерните дружества с едностепенна система на управление компетентността на съвета на директорите представлява признатата му от закона способност - като постоянно действащ изпълнителен орган на акционерното дружество, да взема решения по всички въпроси във връзка с управлението и представителството на дружеството (освен по тези, които съобразно закона и устава са в правомощията на Общото събрание). Този колективен изпълнителен орган може да формира волята на юридическото лице само когато се състои минимум от три лица, като при спадане на членовете му под определения в закона минимум не може да взема валидни решения. Следователно, съветът на директорите на „П. П. АД, който е останал с двама членове, не е разполагал с функционална способност да вземе решение за свикване на Общо събрание на акционерите (в този смисъл решение № 282/18.12.2018 г. на ВКС по търг. д. № 2537/2017 г., II т. о.). Прието е за ирелевантно обстоятелството дали е бил предявен иск по чл. 71 ТЗ за отмяна на решенията на СД, в каквато насока са правните доводи на въззиваемия.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни съображения апелативният съд е счел, че нередовността на свикването на Общото събрание на акционерите е опорочила процедурата по свикване на ОС, което обстоятелство обуславя процесуалната незаконосъобразност на приетите от него решения, поради което те подлежат на отмяна (решение № 74/17.06.2024 г. на ВКС по търг. д. № 1497/2023 г., II т. о.). В случая, за да се попълни съставът на СД, е следвало да бъде свиквано Общо събрание по реда, уреден в чл. 223, ал. 2, във вр. с ал. 1 ТЗ. Поради тези правни съображения апелативният съд е обосновал правното съждение, че решенията на общото събрание на акционерите на „П. П. АД, проведено на 16.11.2023 г., са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл. 74 ТЗ. Въпреки че е изяснил, че поради този порок при свикване на общото събрание не следва да се обсъждат останалите релевирани от ищеца основания за незаконосъобразност на процесните решения, само за пълнота, след тяхното разглеждане, въззивният съд ги е приел за неоснователни, но това обстоятелство не е променило крайния правен извод за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения, взети на общото събрание на акционерите.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Макар и обуславящи изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, първите два правни въпроса не отговаря на специалната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като те са решени в съответствие с формираната по чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. В цитираното от въззивния съд решение № 282/18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2537/2017 г., II т. о. е изяснено, че съгласно императивната, създадена в обществен интерес и в интерес на акционерите, разпоредба на чл. 244, ал. 1 ТЗ, съветът на директорите се състои най-малко от три, но не повече от девет членове, т. е. предвидено е, че посоченият колективен орган може да формира волята на юридическото лице само когато се състои минимум от три лица, респективно при спадане на членовете му под определения в закона минимум (независимо дали оставащите членове са двама или един, или СД остава без членски състав), СД не разполага със способност да взема решения по посочения по-горе кръг от въпроси. В този смисъл наличието или липсата на кворум и мнозинство при вземането на решения от СД с намален под законовия минимум брой на членовете му не влияе върху преценката за валидност на тези решения, а посочените обстоятелства биха имали значение в хипотеза на взето решение от СД с непопълнен със съответния брой по устава членски състав, но без броят на членовете да е спаднал под законоустановения минимум. В светлината на изложеното и с оглед дадените с т. 1 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС разяснения решението при липса на посочената способност ще бъде нищожно, поради вземането му извън пределите на компетентност на СД. В посоченото от касатора решение № 74/17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1497/2023 г., II т. о., ТК, което не е в противоречие с това правно разрешение, е прието, че, когато свикването на заседанието на съвета на директорите не е редовно, взетото решение за свикване на общо събрание на акционерите е незаконосъобразно, поради което този факт обуславя и нередовността при свикването на висшия орган на акционерното дружество – липсва и надлежен дневен ред по въпросите, по които акционерите да обсъждат/разискват, както и за конкретни предложения за решения. Принципно, незаконно свиканото общо събрание на акционерите предпоставя процесуалната незаконосъобразност на приетите от него решения, поради което те подлежат на отмяна по предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ конститутивен иск. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК – „Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те [решенията на общото събрание] са незаконосъобразни, т. е. отменяеми... Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ“. Въззивният съд, в съответствие с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС, е достигнал до правния извод, че, когато решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите е нищожно, това обстоятелство обуславя процесуалната незаконосъобразност както на тази процедура, така и на приетите от общото събрание на акционерите решения. При наличие на съдебна практика по тези процесуалноправни въпроси не е породена специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – действителната нормативна воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 244, ал. 1 ТЗ, е ясна, като тя е тълкувана еднозначно в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения от ВКС и не се налага тази съдебна практика да бъде променяна или преосмисляна.

Третият процесуалноправен въпрос не отговоря на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - той да е от съществено значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК) и да е обусловил правосъдната воля на въззивния съд. За да обоснове своя правен извод за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание, апелативният съд е приел, че поради нищожност на взетото решение от съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите (колективният изпълнителен орган е функционирал в състав само от двама члена, т. е. под законово предвидения минимум от три лица) процедурата по свикване на общото събрание е незаконна, което е предпоставило и процесуалната незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на акционерите. Съобразил е и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения по т. 4 от ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК и по т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК, съгласно които активно легитимиран по конститутивния иск с правно основание чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, като с този иск се осигурява защита на членствени права, когато същите са накърнени с решения на общото събрание на капиталово търговско дружество, взети в нарушение на закона и/или устава. Предпоставка за неговата допустимост е ищецът да притежава качеството на акционер в акционерното дружество към датата на заседанието на общото събрание. Следователно, апелативният съд не е имал повод за разсъждава дали на акционера е запретена правната възможност да оспорва решения относно персоналния състав на съвета на директорите на акционерното дружество, когато органният му представител (физическото лице) е освободен по собствено желания от този съвет.

По същите правни съображения и последните два процесуалноправни въпроса не отговорят на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – апелативният съд е обосновал своето вътрешно убеждение за нищожност на взетото решение на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите поради липса на изискуемия от закона минимален членствен състав, което е обусловило и процесуалната незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на акционерите, въз основа на събраните по делото доказателства – протокола от заседанието на съвета на директорите от 04.10.2023 г., и на закона (чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ), като не е било необходимо да обсъжда фактите, възпроизведени пред съда от един от членовете на съвета на директорите. От друга страна, въззивният съд е изяснил, че това лице не е било разпитвано като свидетел, а в противоречие с процесуалните правила е дало обяснения по реда на чл. 176 ГПК, които не могат да послужат за формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от селективните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Процесуалното искане на ответника по касационната жалба за присъждане на уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС процесуално представителство в размер на сумата от 600 лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като, макар в договора за правна помощ и съдействие то да е уговорено, не е доказано, че е изплатено по банков път от страната на адвоката, негов пълномощник, в какъвто смисъл е постигнатото между страните по това мандатно правоотношение съгласие (т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17/04.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 203/2024 г. по описа на Апелативен съд-В. Т. І граждански и търговски състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.