Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2019/28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2824/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което по оспорване от „Б. Б“ ООД гр. В. е отменен РА № Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г. в частите, потвърдени с решение № 221/17.09.2018 г. на директора на посочената по-горе дирекция за установени задължения за ДДС за данъчен период на месец май 2016 г. в размер на 6 555,14 лв. и лихва – 1 565,91 лв. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер над 7 208,09 лв. главница и лихва над 903,09 лв. В касационната жалба по отношение на отменения частично корпоративен данък за 2016 г. са изложени подробни оплаквания относно определената от съда пазарна цена на продадените недвижими имоти (обекти в сграда в гр. В., ул. „Ф. Т“ № 18 и ул. „Х. П“ № 12) на физически лица. Касационният жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд е приел, че в изготвената в хода на ревизията оценителна експертиза са използвани аналози, различни по предназначение площ от оценяваните обекти, както и не е използван като аналог обект с функционално предназначение – кабинет. Тези възражения касаят обектите, които са продадени през 2016 г. (три кабинета и един апартамент № 8, находящи се в гр. В., ул. „Ф. Т“ № 18). Подробни съображения, обосноваващи неправилността на съдебното решение в тази част, са изложени в касационната жалба. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът неправилно е възприел съдебно-оценителната експертиза (основна и допълнителна), тъй като вещото лице се е позовало на нотариални актове, за които се твърди, че са получени от Агенция по вписванията –...