Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р.Г, чрез пълномощника му адв. Б.Б срещу решение № 179 от 12 април 2019 год., постановено по адм. дело № 42 от 2019 год., по описа на Административен съд – В. Т. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 366з-844 от 24 март 2017 год., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. Т и е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. Т сумата от 100,00 лева (сто), представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизовдствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. Т, чрез пълномощника главен юрисконсулт С.Г, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в депозирания на 09 май 2019 год., писмен отговор. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писменото становище по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – В. Т е образувано след постановяване на решение № 452 от 11 януари 2019 год., по адм. дело...