Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас срещу решение №1037 от 10.06.2019 г. по адм. дело №1181/2017 г. на Административен съд – Бургас. В протеста се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения и се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът началник на РДНСК – ЮИР-Бургас, чрез юрк.. А изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и обосновано.
Ответникът "СК" ООД, чрез адв.. Д, оспорва основателността на касационния протест и моли за оставяне в сила на обжалваното решение по подробно изложените в писмена защита съображения.Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на протеста и предлага да се отмени решението като неправилно.
Върховният административен съд, второ отделение намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл.211,ал.1 АПК, а по същество – неоснователен, по следните съображения.
С обжалваното решение е отхвърлен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура –Бургас против заповед № ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 г., издадена от началника на РДНСК – ЮИР, с която в производство по чл.216 ЗУТ е отхвърлен протест с изх.№1630/08.03.2017г. на прокурор от ОП-Бургас против разрешение за строеж № 23-„З”/13.09.2016 г. на главния архитект на О. Б с адресат „СК” ООД за обект „жилищна сграда с КОО и сградни ВиК отклонения” в УПИ I-607, кв. 40а по плана на ж. к. Лазур, гр. Б.. Решението е мотивирано с постановяване на оспорената заповед от компетентния орган и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Прието е, че процесното РС не страда от съществен порок, водещ до нищожност, а не са установени и нарушения на материалноправните разпоридби, за да бъде преценено всъвкупност биха ли довели до претендираната нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на ЗУТ са разгледани обстойно и е установено, че са неоснователни, тъй като РС е издадено в съответствие с действащият ПУП и РУП от 2015г., влезли в сила, а одобрения инвестиционен проект е в съответнствие с изискванията на чл.143 и чл.144 от ЗУТ. Отчетен е и стабилитета на РС, предвид извършената служебна проверка по реда на чл.156 ЗУТ, обективирана в протокол от 03.10.2016г. Възражението за произнасяне от РДНСК –ЮИР-Бургас извън преклузивният срок по чл.216,ал.7 от ЗУТ също е прието за неоснователно, както и това за допуснато процесуално нарушение от административния орган, поради незачитане на безспорния факт за наличие на две висящи съдебни производства с преюдициално значение.
Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и не страда от релевираните пороци по чл.209 АПК.
Обоснован и съответен на доказателствата по делото, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, е решаващият правен извод на административния съд за законосъобразност на заповед № ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР, тъй като разрешението за строеж е издадено при спазването на материалнопраните и процесуални изисквания на ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че за УПИ I-607, кв. 40а по плана на ж. к. Лазур, гр. Б. има одобрен ПУП - ПРЗ с влязла в сила и действаща заповед №1943/04.08.2014 г., като е допуснато изменение на ПУП с последваща заповед №1796/21.07.2015 г. с образуване на нови урегулирани поземлени имоти, между които и УПИ I-607, и е предвидено застрояване. Тази заповед също е влязла в сила, както и заповед №1797/21.07.2015 г. за одобряване на РУП за същия УПИ. Безспорно е установено и съответствието на процесното РС и инвестиционния проект с действащия ПУП от 2015г. и РУП от същата година. В тази връзка се явява обоснован и съответен на доказателствата по делото, изводът на административния съд, че протестираните строителни книжа за УПИ I-607 са законосъобразно одобрени и съответстват на влязъл в сила устройствен план към момента на издаването на разрешението за строеж, а обстоятелството, че изменения ПУП от 2014г. е бил оспорен с протест на Окръжна прокуратура -Бурас с искане за обявяването му за нищожен е ирелевантно.
От изложеното следва, че при издаване на РС и одобряване на проекта не са допуснати нарушения на изискванията на ЗУТ,т. е. такива за незаконосъобразност, които да бъдат преценяване по тежест с оглед твърденията на нищожност.
За да е налице нищожност на протестирания административен акт, при положение, че е издаден от компетентния орган, следва той да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява „правно нищо”. В случая не е установен порок на РС, а обстоятелството, че са протестирани с искане за обявяване на нищожност изменения ПУП /одобрен със заповед №1943/04.08.2014г/ и мотивираното предписания №57/19.06.2014г., не води автоматично до нищожност /отпадане от правния мир/ на последващите заповеди №1796/21.07.2015 г. и №1797/21.07.2015 г., дори и в хипотезата на евентуално прогласяване на нищожността.
Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение на чл.54,ал.1,т.5 АПК от адм. орган, тъй като висящите съдебни производства, образувани по протест срещу предходни актове по устройство на територията не са обуславящи и относими към валидността на РС – определение №11218/27.09.2017 г. по адм. д.№10358/2017г. на Върховен административен съд.
Обосновано е оставено без уважение и възражението за произнасяне на началника на РДНСК –ЮИР-Бургас извън срока по ал.7, чл.216 ЗУТ с оглед ТР №1 от 17.09.2018г. по т. д. № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд.
Доводите по касационния протест по отношение размера на присъдените разноски са относими в производство по чл.248 ГПК и не следва да бъдат обсъждане в настоящата инстанция.
Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл.209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна.
С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника "СК" ООД и изхода на делото, се дължат разноски в реално направения и доказан пред настоящата инстанция размер, удостоверен с фактура и описан в представения списък по чл.80 ГПК – 4694лв. В приложеното по делото становище на Окръжна прокуратура –Бургас е заявено искане за редуциране на разноските поради прекомерност. Настоящият съдебен състав, намира искането за основателно, с оглед вида на настоящето производство /касационно/ и осъществената в него защита от ответника „СК“ООД, поради което и на основание чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, размера на дължимите разноски, съставляващи адв. х. следва да бъде редуциран до 2000лв.
Воден от изложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1037 от 10.06.2019 г. по адм. дело №1181/2017 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на "СК" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б.,ЕИК 102897037 сумата от 2000лв./ две хиляди лева/, разноски. Решението е окончателно.