Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Полео“ ЕООД, гр. С., против Решение № 5435 от 26.08.2019 г., постановено по адм. дело № 4281/2018 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221717004390-091-001/08.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение № 459/28.03.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че процесните доставки са с място на изпълнение извън територията на България. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че след пристигане на стоките в Гърция, същите са превозени от гр. А., Гърция до България с личен транспорт на свидетеля Пападопулус Х. и съхранявани с складова база на „С. Л“ ЕООД в гр. К., от където са предадени на ревизираното дружество. Позовава се на показанията на разпитаните по делото свидетели Пападопулус Х. и Л.С, като управител на „С. Л“ ЕООД. Намира за необосновани и изводите на съда за липса на доказателства за последваща реализация на стоките, както и изводите за недобросъвестност, която сочи на данъчна измама. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде уважена. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на НАП, чрез юрисконсулт Минкова оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на АССГ, както и да присъди в полза на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 394 лева.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна.
С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на „Полео“ ЕООД срещу издадения РА и осъдил дружество да заплати на Дирекция „ОДОП“ – София разноски в размер на 1 375,52 лева.
С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Полео“ ЕООД в размер на 28 814 лева за данъчен период м. май 2017г. по 18 бр. фактури за доставка на стоки – запалки BIC MINI и BIC MAXI и 1 бр. фактура № 19/31.05.2017 г. с предмет "Съхранение на стока за м.04,05.2017 г. и ТРО", издадени от "Акелдама" ЕООД .
В хода на ревизията е прието, че не е доказан транспорт на стоките от Гърция до България, както и не е доказан извършен последващ транспорт на същите от България до Гърция, поради което доставката на стоки от "Акелдама" ЕООД към „Полео“ ЕООД е с място на изпълнение извън територията на страната съгласно чл.17, ал.1 ЗДДС, за която не следва да се начислява данък на основание чл.86, ал.3 от закона. Възприето е, че "Акелдама" ЕООД неправомерно е начислило ДДС в размер на 28 764 лв. по 18 фактури за доставка на стоки, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС на „Полео“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по тях.
За да отхвърли жалбата на „Полео“ ЕООД срещу издадения РА, съдът е изложил подробни съображения, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АССГ въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства е приел за установена фактическата обстановка от хода на ревизията.
Не е било спорно, че през данъчен период м. май 2017г. ревизираното дружество „Полео“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 28 764 лв. по 18 броя фактури, издадени от "Акелдама" ЕООД с предмет - запалки BIC MINI и BIC MAXI и фактура № 19/31.05.2017 г. с предмет "Съхранение на стока за м.04,05.2017 г. и ТРО", издадена от "Акелдама" ЕООД.
При извършената на доставчика насрещна проверка, същият представил спорните фактури, придружени с дневни финансови отчети за плащане в брой от регистрирано на негово име фискално устройство, договор за покупко-продажба № 1/31.03.2017 г., сключен между доставчик "Акелдама" ЕООД и жалбоподателя като купувач, 1 бр. приемо-предавателен протокол от 30.05.2017 г. за предаване на запалките по всички 18 бр. фактури, разпечатки на заявки, изпратени по електронен път.
Съгласно справка за стоковия поток, предходен доставчик на запалките било италианско дружество Bernardi Alesandro. От представените от доставчика "Акелдама" ЕООД документи за ВОП се установявало транспорт на стоки от Италия до Гърция. Доставчикът не представил документи за доказване извършен транспорт на стоките от Гърция до България.
Фирмата – превозвач на стоките от Италия до Гърция „Еврокарго транспорт“ ООД декларирала, че не е извършила транспорт на стоки от Гърция до България за "Акелдама" ЕООД .
Доставчика "Акелдама" ЕООД е посочил, че стоките са съхранявани в склад в гр. К., ул.“Полето“, Фуражен завод, но не представил документи, удостоверяващи постъпване стоките в склада и напускането им.
При тези факти, съдът е приел за установено, че доставките са с място на изпълнение извън територията на страната. Приел е, че от страна на ревизирано дружество, което носи доказателствената тежест да установи положителния и благоприятен за него факт, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната не са събрани убедителни доказателства. Изложил е подробни съображения, поради които не кредитира свидетелските показания на Пападопулус Х. и Л.С, като управител на „С. Л“ ЕООД, както и заключеното по назначената съдебно счетоводна експертиза, в частта, в която се основава само на тези показания.
След това съдът е изложил подробни мотиви, поради които приема за недоказана и последващата реализация на стоките чрез ВОД към Ovedeski Georgi Mihail, Гърция. Съдът не е кредитирал представените доказателства за транспортирането и получаването на стоките, като е посочил, че поради различието в съдържанието на двата варианта на международна товарителница за транспорт от Гърция за България, относно вид и количество на стоката, мястото на натоварването и разтоварването и рег. номер на превозно средство, както и различието относно мястото на натоварване, посочено в международна товарителница – София с ръкописна добавка – Костинброд и мястото на доставка – гр. С., според фактурата, издадена от ревизираното дружество на Ovedeski Georgi Mihail, Гърция е разколебана доказателствената стойност на представените в два варианта международна товарителница за транспорт на стоки от Гърция за България. Този извод се подкрепял и от липсата на доказателства за възлагане на превоза на св.Пападопулус Х. и доказателства, че същия разполага с лиценз за извършване на международен превоз. Приел е, че получаването на стоките също не е доказано с представеното потвърждение за получаване от Ovedeski Georgi Mihail, Гърция, доколкото същото не съдържа необходимите реквизити, като вид и количество стока, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта, имената на лицето предали стоките, поради което не са изпълнени изискванията на чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС.
АССГ е приел за установена тезата на органите по приходите, че в случая е налице ситуация, при която чрез издадените от доставчика фактури се цели да се генерира данъчен кредит, който да бъде приспаднат от ревизираното лице, без да са възникнали основанията за това, като за пълнота е посочил, че в противоречие с икономическата логика била тезата на ревизираното дружество, че стоката, веднъж постъпила в Гърция от Италия, е преминала през България, за да се озове отново в Гърция при Ovedeski Georgi Mihail.
В заключение, АССГ е приел, че в случая не е доказан транспорт на стоките от Гърция до България, както и не е доказан извършен последващ транспорт на същите от България до Гърция, поради което доставката на стоки от "Акелдама" ЕООД към „Полео“ ЕООД е с място на изпълнение извън територията на страната съгласно чл.17, ал.1 ЗДДС, за която не следва да се начислява данък на основание чл.86, ал.3 от закона. Възприето е, че "Акелдама" ЕООД неправомерно е начислило ДДС в размер на 28 764 лв. по указаните 18 фактури за доставка на стоки, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС на ревизираното е отказано правото на данъчен кредит по тях.
При установената липса на стоки на територията на страната, съдът е приел също, че услугата по фактура № 19/31.05.2017 г. с предмет "Съхранение на стока за м.04,05.2017 г. и ТРО", издадена от "Акелдама" ЕООД на ревизираното дружество не е извършена и не е използвана за извършване на последващи облагаеми доставки. Обжалваното решение е правилно.
Първоинстанционния съд, поради очевидна фактическа грешка е посочил, че РА е потвърден с Решение № 459/28.03.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. при ЦУ на НАП, вместо с Решение № 459/28.03.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и дънъчно осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, но допуснатата неточност при посочване на органа потвърдил РА, не се отразява на правилонстта на съдебен акт и може да бъде поправена неогранично във времето по реда за поправка на очевидна фактическа грешка.
Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд, първо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства.
Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. А съгласно чл.86, ал.3, предл. трето от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Настоящата инстанция споделя фактическите установявания и правни изводи на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано от ревизираното лице, че фактурираните доставки на стоки са с място на изпълнение на територията на страната, а доводите на касатора за доказани доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, са неоснователни.
В случая не е било спорно, че доставчика "Акелдама" ЕООД е декларирал, че стоките запалки са закупени от италианско дружество Bernardi Alesandro и е представил доказателства за транспорт на стоките от Италия до Гърция, както и че не е представил документи за доказване извършен транспорт на стоките от Гърция до България.
Едва в хода на обжалването на РА по административен ред, от страна на ревизираното лице са изложени твърдения, че стоките са транспортирани от Гърция в България, като е представена писмена декларация на шофьора Пападопулус Х.. Същият е разпитан като свидетел пред първоинстанционния съд, като настоящата инстанция намира за обосновани мотивите на съда, че показанията му, като неубедителни и логически неиздържани, не следва да се кредитират с доверие.
Свидетелят дава показания, че е бил нает да превози стоки през месец януари 2017 г. с негов автомобил от фирма „Гиантас спедишън“- гр. А. за "Акелдама" ЕООД, което и сторил. Факта на наемането на свидетеля за извършване на превоза не се подкрепя с писмени доказателства по делото. Не са представени и доказателства, твърдяната от свидетеля транспортна услуга, да му е заплатена, както и доказателства за наличие лиценз за извършване на международен превоз на товари, като условие за възможността за извършване на услугата по транспорт, поради което показанията на Пападопулус Х., като неподкрепени с писмени доказателства, правило са преценени като неубедителни и не са кредитирани.
За доказване извършването на превоза от Гърция до България ревизираното дружество се позовава и на международна товарителница, която обаче е представена в два варианта с различно съдържание относно мястото на доставката – София или Костинброд. И при двата варианта за изпращач не е посочено дружеството „Гиантас спедишън“ - гр. А., каквато е тезата на ревизираното лице, а италианското дружество „Б. А“ ООД, което безспорно е извършило ВОД за "Акелдама" ЕООД с място на разтоварване в гр. А., Гърция по международна товарителница с превозвач „Еврокарго транспорт“ ООД. Последното дружество декларирала, че не е извършило транспорт на стоки от Гърция до България за "Акелдама" ЕООД и работи с изпращач „Б. А“ ООД, но стоките винаги са транспортирани до Гърция. При тези факти, обосновано съдът е приел, че представените ЧМР за превоз от Гърция до България, в нито един от вариантите си, не са убедителни за доказване на транспортирането на стоките до територията на страната.
Обоснован е и извода на съда, че по делото не е доказано съхранение на стоките в склад в гр. К., ул.“Полето“, Фуражен завод. Неоснователни са твърденията на касатора, че този факт се установява от показанията на свидетелката Л.С, като управител на „С. Л“ ЕООД. При липса на какъвто и да е писмен документ, удостоверяващ постъпване на стоките в склада и напускането им, липса на счетоводни записи в тази връзка при „С. Л“ ЕООД, което е установено и със заключение по назначената експертиза, правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Л.С, като неубедителни.
При липса на стоки, транспортирани до България и установените непълноти и противоречия в доказателствата за транспонирането им обратно до Гърция, обоснован е извода на съда, че по делото не е доказана и последвалата реализация на стоките, както и извода, че фактите по делото сочат на недобросъвестно поведение от ревизираното дружество и неговия доставчик, което чрез издадените фактури за доставка на стоки цели да се генерира данъчен кредит, който да бъде приспаднат от ревизираното лице, без да са възникнали основанията за това.
При липса на други касационни доводи и предвид, че настоящия състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд по релевантните за спора въпроси, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора, претенцията за разноски на касатора е неоснователна, а претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Полео“ ЕООД, гр. С. следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 1 394 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5435 от 26.08.2019 г., постановено по адм. дело № 4281/2018 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „Полео“ ЕООД, гр. С., ЕИК 200881882 да заплати на Национална агенция по приходите, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 394 (хиляда триста деветдесет и четири) лева.
Решението не подлежи на обжалване.