Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Нилок“ ЕООД ЕИК 131139279 гр. С. чрез адв.. Н срещу Решение № 5689 от 03.10.2019 г., постановено по административно дело № 12262/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002216009097-091-001/06.07.2017г., потвърден и изменен в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 1542/29.09.2017 г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от Ем ей Ви 75 ЕООД и Би Си Груп ЕООД в размер на 12 911,48 лв. и е доначислен ДДС на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС за данъчен период м.11.2015г в размер на 4 161,82лв. Касаторът обжалва изцяло решението, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Твърди, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. А, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 930 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет...