Производството е по реда на чл.160, ал.6 от ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 6895 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д.№6136 по описа на Административен съд София град за 2018 г. е отменен по жалба на О.С ревизионен акт №Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №659/14.05.2018 г. от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София, в частта на доначислен данък за 2011 г. в размер на 3 405.92 лв. главница и за 2012 г. в размер на 1772.56 лв. главница, ведно със съответните лихви за невнесените суми.

В останалата част, в която са определени остатък за довнасяне на задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. 10 000 в. главница и 3 056.80 лв. лихва и остатък за довнасяне за 2014 г. 15 000 лв. главница и 3 061 лв. лихва, жалбата е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби.

Директорът на Дирекция „ОДОП”-София, оспорва решението, в частта, с която определените публични задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 5 178.48 лв. са отменени. Поддържа твърдение, че съдебният акт е частично недопустим, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум, а в останалата част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Решението в частта, с която ревизионният акт е отменен относно задълженията по ЗДДФЛ за сумата над 1468 лв. за 2011 г. и за сумата от 357.12 лв. за 2012 г. следва да бъде обезсилено. Сумите, които са преценявани от АССГ като такива, установени с ревизионния акт, представляват декларирани доходи от задълженото лице. Те не са спорни между страните и не се включват в задълженията по РА. Те не са били предмет на делото и неправилно са отменени.

В останалата част отменителното решение е неправилно, тъй като съдът при постановяването му се е позовал на вариант от изслушаната по делото експертиза. Същата се различава от приетото по ревизионното производство, само в частта, относно включените в паричните потоци разходи за издръжка.

Неправилно АССГ е приел, че разходите за издръжка следва да се определят според обявените от НСИ данни, тъй като ревизираното лице е декларирало разходи в по-малки размери. Ето защо касаторът счита, че като са взети предвид статистическите данни и са игнорирани посочените от ревизираното лице и възприети от органите по приходите такива, е постановено решение, което е в противоречие със събраните по делото доказателства и с нормите на ЗДДФЛ и ДОПК.

Иска обезсилване и отмяна на съдебното решение в посочените части и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба – О.С, чрез адв.. В, оспорва жалбата като иска оставяне в сила на решението в отменителната част.

О.С оспорва първоинстанционното решение, в частта му, с която жалбата му против РА е отхвърлена. Твърди, че решението в тази част е недопустимо и неправилно-необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон.

Съдебният акт не излага аналитичен разбор и преценка на обстоятелствата, които са от значение за делото, а само преразказва констатациите на ревизионния акт. Постановен е при неясна и неправилно установена фактическа обстановка, както и при явен дефицит и непълноценност на доказателствата. Необосновано административният съд е приел, че ревизираното физическо лице е получило парични суми в процесния размер, формиращи данъчна основа за облагане.

Според този касатор, за да бъде установено плащане на такива суми следва да бъдат доказани следните факти: да бъдат определени страните по плащането; какво е платено, с какви писмени доказателства се установява и евентуално платените суми представляват ли доход по смисъла на ЗДДФЛ. Не е доказана необходимата корелационна връзка платец-получател на дохода, нито евентуалното правно облигационно основание за такова плащане.

Изводът на приходните органи и на съда за доказано плащане се основават само и единствено на свидетелските показания на Б.Л и Ю.И, като не са подкрепени от други доказателства. Според показанията на Б.Л, платците на дохода са действали не от свое име, а като представители на Ц.В-мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка /КТБ/ АД /в несъстоятелност/. Съдът е отказал да разпита Ц.В, въпреки изрично заявеното искане на жалбоподателя. Така, неизяснен е останал спорният по делото въпрос - разпореждал ли е Ц.В да бъдат извършени плащания в полза на О.С.

Приложимият в първоинстанционното съдебно производство по данъчни дела ГПК не допуска доказване със свидетелски показания на задължения за суми над 5000 лв. Освен това в ревизионното производство показанията на Лазов и Илиева не са оформени и приети в съответствие с правилата по чл.56 от ДОПК. Тези показания не са потвърдени от каквито и да било други доказателства, а свидетелите, които установяват плащането не са безпристрастни.

Доказването на доходи от други източници се извършва само чрез документи с достоверна дата, а такива липсват по ревизията и по делото пред АССГ.Оно правило е, че ревизията се извършва въз основа на документи, а в конкретния случай такива липсват.

АССГ изобщо не е коментирал в решението си следните факти и обстоятелства: липсата на връчване на актовете в ревизионното производство; посочените недостатъци на ЗВР; липсата на доказателства, че електронните документи са подписани с КЕП; не е обсъдено твърдението за липса на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред и липсва преценка на представените по делото доказателства, т. нар. „екселски таблица” на свидетелите.

Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е обстоятелството, че АССГ не е допуснал поисканата от ревизираното лице експертиза, като по този начин го е лишл и от възможност да докаже своята защитна теза.

Не на последно място, следва да се отбележи, че за същите суми в наказателното дело, което се води срещу ревизираното лице, е предявен граждански иск от Министъра на финансите, като сумите са квалифицирани като „имуществени вреди на държавата”. Същите суми са предмет и на иск предявен от КПКОНПИ, като се твърди, че същите суми са незаконен доход, придобит от престъпна дейност. Създава се една неяснота относно това как следва да се третират сумите в различните производства и няма ли в случай, че всички искове бъдат спечелени от държавата да се възстановят повече суми отколкото са получени.

Този касатор иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и цялостна отмяна на РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по тази жалба - Директорът на Дирекция „ОДОП”- София, чрез юрк.. С, оспорва жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира, че подадените касационни жалби са процесуално допустими. По същество, становището е за частична недопустимост на първоинстанционния съдебен акт в отменителната му част и за правилност на решението в останалата му част.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационните жалби процесуално допустими като подадени в законоустановения срок, от страни участвали в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА №Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №659 от 14.05.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София, в частта, с която на О.С са доначислени данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в общ размер на 26 825.12 лв. и лихви в общ размер на 7 011.51 лв. за данъчни периоди 2011, 2012, 2013 и 2014г., в останалата част ревизионният акт не е бил оспорван и е влязъл в сила.

През ревизираните периоди, лицето е подавало годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. При съпоставка на получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице, са отчетени наличните парични средства в брой към началото на периода обхванат от ревизията и за всяка година по отделно. Представена е и декларация относно източниците на доходи, приходи и други финансирания по чл.124, ал.3 от ДОПК.

Органите по приходите са констатирали, че за 2011 г. и 2012г. разходите на лицето надвишават неговите приходи и това е дало основание да бъде проведена ревизия по особения ред при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съдебният състав е споделил тезата на органите по приходите, като е приел, че от доказателствата по делото се потвърждава наличие на несъответствие между декларираните и получени доходи от физическото лице, с неговото имуществено и финансово състояние, предвид направените през същия период разходи. Не са споделени от АССГ твърденията на ревизираното лице за нищожност на РА и наличието на противоречие между РД и РА.

Според декларираното от О.С, през периода е разполагал със спестявания от трудови правоотношения и лични средства придобити от родителите му, които по години са следните: към 01.01.2010 г. – 160 000 лв.; 01.01.2011 г. – 180 000 лв.; 01.01.2012 г. – 145 000 лв.; 01.01.2013 г. – 130 000 лв.; 01.01.2014 г. – 50 000 лв. Органите по приходите са приели, че за всяка от ревизираните годни е логично и житейски оправдано лицето да разполага със сума в размер на 5 000 лв. Тази сума е участвала при формирането на паричния поток за всяка от посочените години в ревизионния акт. Според съда са недоказани твърдените от ревизираното лице наличности за всяка година, но въпреки това с оглед заключението на вещото лице е посочено, че са непълни изготвените парични потоци за 2008 и 2009 г., поради което и определеното начално салдо в ревизионния акт и салдото за следващите години не отразява обективната действителност. Съобразявайки заключението на вещото лице и данните на НСИ необходими за издръжка за ревизираните периоди съдът е приел, че ревизионният акт следва да бъде отменен относно задълженията установени за 2011 г. и 2012 г., тъй като окончателният резултат за размера на данъчните задължени по ЗДДФЛ е нула.

По отношение на установените задължения за 2013 г. и 2014 г. решаващият състав на АССГ е изложил следните мотиви: С протоколи за разпити на свидетели от 18.06.2015 г. и 30.06.2015 г., извършени в хода на досъдебно производство по прокурорска преписка № 6466/2014 г., е установено, че О.С е получил от свидетелката Ю.И, сумите 100 000 лв. и 150 000 лв. съответно на 06.08.2013 г. и на 18.03.2014 г. Според съда тези факти са установени пред него чрез разпитите на свидетелите Б.Л и Ю.И в откритото съдебно заседание на 04.02.2019 г. И двете суми са възприети от органите по приходите като доходи от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани. С ревизионния акт сумата от 100 000 лв. е включена като доход в паричните потоци на лицето за 2013 г., а сумата от 150 000 лв. е приета за доход през 2014 г. При съобразяване на тези суми допълнително на ревизираното лице са установени задължения за данък изчислен за 2013 г. в размер на 10 000 лв. и за 2014 г. в размер на 15 000 лв. в едно с дължимите лихви за невнесените в срок суми.

Решаващият състав на АССГ е възприел доводите на органите по приходите, като е изложил мотиви за законосъобразност на ревизионния акт в тази част. Получаването на сумите е установено по размер; установена е конкретната дата на плащането, поради което правилно са били възприети от приходните органи като недекларирани доходи и обложени с данък с РА.

Според мотивите на съдебното решение няма пречка предаването на сумите да бъде установено чрез свидетелски показания, въпреки че всяка от тях надвишава сумата от 5 000 лв. В конкретния случай забраната по чл.178, ал.1 от ГПК не следва да се прилага, тъй като разпитаните свидетели само сочат, че парите са предадени и на коя дата, но не удостоверяват наличието на договор или друго правно основание за плащането. От показанията на свидетелите не се установява какво е било основанието за предоставяне на сумите от Илиева по нареждане на Ц.В и с посредничеството на Б.Л на О.С.Е се установява фактът на постъпването им в патримониума на ревизираното лице.

Според решаващият съдебен състав без значение е липсата на съставени документи за плащането – разписки, приемо-предавателни протоколи и др., както и счетоводното отразяване на сумата при платеца, тъй като ЗДДФЛ не обвързва нито факта на получаване на дохода, нито датата на придобиването му, с отразяването му в конкретен документ. По делото е установено, че е извършено плащане в брой на конкретни дати и следователно е изпълнено условието на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, за да се приеме, че доходът е придобит.

Като неоснователно е прието от съда твърдението на жалбпоподателя, че определянето на задълженията по ревизионния акт се основава само на свидетелски показания и то дадени в други производство. Въз основа на разпоредбата на чл.42, ал.3 от ДОПК, е прието, че няма пречка органите по приходите да присъединят към ревизионната преписка и доказателства събрани по реда на НПК. Прието е въз основа на свидетелските показания, че сумите получени от ревизираното лице представляват доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

По тези съображения съдът е приел, че относно установените задължения за 2013 и 2014 г. ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлена подадената срещу него жалба в тази част.

Първоинстанционното решение е частично недопустимо в отменящата РА част и неправилно в частта, с която ревизионният акт е приет за законосъобразен.

1. Основателно в касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, се твърди, че АССГ е отменил РА и за задължения, които не са били спорни между страните. Установените суми за довнасяне по ревизионен акт №Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. за 2011 г. са в размер на 1467.58 лв. и за 2012 г. са в размер на 357.12 лв. В съдебното решение е посочен общият размер на установения данък за двете години, като не е съобразено обстоятелството, че част от него е била внесена от ревизираното лице и не е била предмет на оспорване. В частта, с която са отменени задължения в размер над 1 467.58 лв. за 2011 г. и в размер над 357.12 лв. за 2012 г., съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Част от отменените задължения не са били предмет на оспорване, доколкото не са били установени като задължения за внасяне с ревизионен акт. Решението в тази част е недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част-прекратено.

2. В частта, с която АССГ е отменил установените задължения с РА № Р-2221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. за 2011 г. в размер на 1 467.58 лв. и за 2012 г. в размер на 357.12 лв., в едно с дължимите лихви, първоинстанционното съдебно решение е правилно. Мотивите на административния съд се споделят от касационната инстанция. Декларацията на лицето по чл.124 от ДОПК относно размера на разходите за издръжка за 2011 и 2012г. не се основава на доказателства, а изнесените от НСИ данни относно този факт са официални, базират се на по-обширна, събрана и обобщена информация. Вещото лице при изготвяне на експертизата е определило разходите за издръжка, въз основа на данните на НСИ и са отчетени представените доказателства за конкретно заплатени комунално-битови услуги. Обосновано при това съдът е съобразил разходите за издръжка от НСИ като единствено достоверни. По тези съображения решението, в тази част е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила.

3. Настоящият състав на касационната инстанция намира за неправилно първоинстанционното решение в останалата му част, по следните съображения:

Решаващият състав на АССГ е приел, че за 2013 и 2014 г. е доказано по отношение на ревизираното лице превишение на разходите над приходите, тъй като не са били декларирани получените от него суми, на 06.08.2013 г. в размер на 100 000 лв. и на 18.03.2014 г. в размер на 150 000 лв.

По отношение на О.С е проведена ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, като е прието, че разходите му надвишават неговите приходи. Обосновано е наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Изводите за наличие на укрити доходи са направени въз основа на приобщени в ревизията доказателства - Протоколи за разпит на свидетел от 18.06.2015 г. и от 30.06.2015 г., събрани в хода на досъдебно производство по пр. пр.№6466/2014 г., във връзка със следствено дело №92/2014 г. по описа на Следствен отдел при СГП. Получаването на суми в общ размер на 250 000 лв. е потвърдено и в хода на настоящото производство, като са разпитани същите лица като свидетели - Б.Л и Ю.И.

При тези фактически установявания АССГ е приел за доказано, както наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред и наличието на данни за укрити приходи, така и получаването на доход от ревизираното лице, който е такъв по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Основателно в касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно наличието на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Както се посочи, фактическото основание за това е констатирано превишение на извършените от лицето разходи над доказаните му приходи. Това фактическо основание е било налице обаче само за процесните 2011 и 2012г. За 2013 и 2014г. твърденията на приходните органи са, че ревизираният е получил доход от друг източник по чл.35, т.6 ЗДДФЛ, който не е декларирал. Само при наличие на действително доказан получен такъв доход биха били налице както процесуално основание за извършване на ревизията по особения ред, така и материално-правно основание за данъчно облагане. Практическото значение на това уточнение е, че констатациите на ревизионния акт в посочената част не се ползват автоматично с презумпция за истинност, а следва да се основават на допустими и относими доказателства за получаване на укрит доход.

Ревизията представлява съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които следва да се извършват при спазване на принципите за обективност /чл. 3 ДОПК/, служебно начало /чл. 5 ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6 ДОПК/, както и установените процесуални правила за провеждане на ревизията и събиране на доказателства. В дял І, глава VІІІ на ДОПК са определени доказателствата и доказателствените средства, които са допустими в производствата по ДОПК и в частност в това по издаване на ревизионен акт.

Правилно административният съд е приел, че съгласно чл.42, ал.3 от ДОПК когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. В съответствие с изискването на тази норма, на органите по приходите са изпратени протоколите за разпит на свидетелите Б.Л и Ю.И, събрани в хода на досъдебно производство по пр. пр.№6466/2014 г., във връзка със следствено дело №92/2014 г. по описа на Следствен отдел при СГП, които са присъединени към ревизионното производство. Посочената разпоредба в случая обаче се отнася единствено за основанието за образуване на ревизионното производство.

Според чл.57 от ДОПК, чието систематично място в ДОПК беше посочено по-горе, с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. Приобщените протоколи за разпит на свидетели в рамките на досъдебно наказателно производство имат същото доказателствено значение.

В ал.2 на чл.57 ДОПК обаче изчерпателно са изброени обстоятелствата, които могат да бъдат установени с писмени обяснения. Точка втора на разпоредбата предвижда, че такива са „обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ“. Съгласно чл.57, ал.4 ДОПК, обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Поради препращането на чл.158 ДОПК към чл.57, ал.2 същите ограничения са възпроизведени в първоинстанционния съдебен процес по оспорване на ревизионния акт относно събирането на гласни доказателства Съгласно чл.164, ал.1, т.3 на субсидиарно приложимия пред административния съд ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

От тази правна уредба за конкретния случай се налага извод, че свидетелските показания/писмените обяснения на трети лица не са допустими доказателствени средства, особено при липсата на всякакви други доказателства, които да ги подкрепят.

Мотивите на РА в обсъжданата част се основават на фактически констатации за предаване съответно на 100 000 и 150 000лв. за двете ревизирани години от едната свидетелка на ревизираното физическо лице по нареждане на друго физическо лице. По съществото си, това са твърдения за наличието на съглашение между наредителя на плащането и получателя на сумите, които биха могли да имат най-различно облигационно правно основание. В същото време, това са твърдения за наличие на уговорка между лицето Ц.В и свидетелите да платят на ревизирания г-н Стефанов посочените парични суми. Нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт, нито в производството по оспорване на акта пред административния съд тези твърдения са били конкретизирани относно правните основания на посочените съглашения. Това не променя обстоятелството, че става дума за договори на стойност над 5 000лв., макар и с непосочено правно основание. Нещо повече, мандатът свидетелите да платят на ревизираното физическо лице въпросните суми, според приходните органи и първоинстанционния съд е доказан само въз основа на показанията на натоварените с поръчката.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, според които свидетелските показания са допустими, защото не установявали наличието на договори, а само факта на предаване на паричните суми. Обратно на приетото от административния съд, с показанията на свидетелите не се установява само фактът на предаването на сумите, защото изрично и св.Лазов и св.Илиева посочват и размера на сумите. При липсата на каквито и да е други доказателства по преписката, твърденията на свидетелите касаят и размера на предадените пари. Същите размери са приети, като доход на ревизираното лице и са послужили за определяне на задълженията му по ЗДДФЛ. Ако се приеме, че свидетелските показания установяват само факта на предаването на парите, то тогава възниква въпросът на какво основание е прието, че полученият доход от лицето е именно в размер на 100 000 лв. за 2013 г. и 150 000 лв. за 2014 г., които са станали и данъчна основа за облагане. Съдебната практика на Върховния административен съд, в общи линии, е непротиворечива относно допустимостта на събирането на гласни доказателства относно обстоятелства по предаване на парични суми над 5 000лв., но когато са представени писмени договори или когато съглашенията са между роднини, както позволява чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

От изложеното по - горе са налага извод, че без наличието на допустими доказателства както в производството по издаване на РА, така и в съдебното производство по оспорването му, е прието, че за 2013 г. и 2014 г. О.С е получил доходи от други източници по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, които не е декларирал, поради което същите са установени и обложени с РА, издаден в производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

В текста на чл. 12 от ЗДДФЛ е уреден въпросът с подлежащия на облагане доход по този закон. Облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О).

За да бъде обложен получен доход по ЗДДФЛ, в тежест на приходната администрация е да установи размера на този доход, източника му, времето на получаването. В рамките на проведеното ревизионно производство по особения ред приходната администрация не е установила тези задължителни елементи. АССГ е приел, че няма никакви данни какво е било конкретното основание за предоставянето на сумите от св.Илиева на ревизираното лице, няма съставени документи за плащането или счетоводно отразяване от страна на платеца, но установеният факт на получаване е достатъчен, за да бъде обложена сумата като доход получен от ревизираното лице. Този извод на съда е необоснован. Няма дори твърдения, за установен източник на доходите или за основанието за плащане.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че е съществувала обща каса на „фирми на Ц.В“ и по негово нареждане на ревизираното лице са изплатени суми. Тези факти не са доказани в РД и РА, те не са обсъждани и изследвани.

Обстоятелството, че ревизионното производство е проведено по особения ред и данъчната основа е формирана по правилата на чл. 122 от ДОПК ( при посочената по-горе особеност на съвпадение на процесуалноправните и материално-правни основания за издаване на РА), не отменя задължението на приходните органи да установят с предвидените в ДОПК доказателствени средства получаването на сумите, техният размер и основание за получаване - заем, дарение или др. Безспорно е, че дадените пред разследващите органи свидетелски показания могат да бъдат присъединени към образувано поради тях ревизионно производство, но при липсата на каквито и да било други доказателства за плащането те не са допустими, а и достатъчни, за да се направи обоснован извод за получен от ревизираното лице доход, подлежащ на облагане.

Като е достигнал до други фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение в тази част, което подлежи на отмяна и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора в тази част, с което РА в посочената част бъде отменен като издаден въз основа на необосновани фактически констатации и в нарушение на закона.

Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на приходната администрация. Задължението за разноски е акцесорно и е свързано с изхода на основания правен спор. В настоящият случай, с оглед решението на касационната инстанция за незаконосъобразност на ревизионния акт, относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2013 и 2014 г. следва да бъде отменено решението и в частта за разноските присъдени от АССГ.

При този изход на спора пред касационната инстанция, в полза на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, не следва да бъдат присъдени претендираните разноски, а от ревизираното лице не е направено искане в този смисъл, в касационната жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №6895 от 14.11.2019 г. постановено адм. д.№6136 по описа на АССГ за 2018 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, за сумите представляващи доначислен данък по ЗДДФЛ в размер над 1467.58 лв. за 2011 г. и в размер над 357.12 лв. за 2012 г., в едно със съответните лихви и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение №6895 от 14.11.2019 г. постановено адм. д.№6136 по описа на АССГ за 2018 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на О.С срещу ревизионен акт № Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 659/14.05.2018 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-София, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221516005377-091-001 от 03.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 659/14.05.2018 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-София, в частта, с която на О.С са установени за довнасяне задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 10 000 лв. главница и лихви в размер на 3 056.80 лв. и за 2014 г. в размер на 15 000 лв. главница и лихви в размер на 3 061 лв.

ОТМЕНЯ решение №6895 от 14.11.2019 г. постановено адм. д.№6136 по описа на АССГ за 2018 г., в частта, с която О.С е осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – София при НАП сумата от 1545 лв., представляваща разноски в производството.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6895 от 14.11.2019 г. постановено адм. д.№6136 по описа на АССГ за 2018 г. в останалата част.

Решението е окончателно.