Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и от „Мултиелектроникс“ АД, в ликвидация с ЕИК 831582492, чрез процесуалния му представител юрк.. К, срещу решение № 3510 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 957/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

Касаторът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА №Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден с Решение №1558/02.10.2017г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за 2008 и 2009г., ведно с лихвите, възлизащи общо с лихвите на 5 499 098лв., поради изтекла давност.Твърди, че обжалваното решение е неправилно, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в жалбата си. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - „Мултиелектроникс“ АД, изразява становище за неоснователност по касационната жалба.

Касаторът - „Мултиелектроникс“ АД, в ликвидация с ЕИК 831582492, чрез процесуалния му представител юрк.. К, обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на всички сторени по производството разноски за първа и касационна инстанция.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от „Мултиелектроникс“ АД срещу определение № 6567 от 04.09.2019 г., постановено по адм. д. № 957/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на „Мултиелектроникс“ АД и основателност на другата касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

С обжалваното решение АССГ е отменил РА №Р-2225-1000394-091-001/16.06.2017г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден с Решение №1558/02.10.2017г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за 2008 и 2009г., ведно с лихвите, възлизащи общо с лихвите на 5 499 098лв., поради изтекла давност, и е отхвърлил жалбата на „Мултиелектроникс“ АД в останалата й част за установените задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2010г. до 31.08.2010г. възлизащи на 553 917,97лв - главници и 397 157лв. – лихви, произлизащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Темпо транс“ ЕООД и „Диджи електроникс“ ЕООД.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено.

На първо място административният съд не се с съобразил с разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК, съгласно която когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В случая съдът е отменил РА в частта на установените задължения по ЗДДС за 2008 и 2009г., ведно с лихвите, възлизащи общо с лихвите на 5 499 098лв. само поради изтекла давност, като не се е произнесъл по основанието и размера на задължението. Съдът е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства по делото за процесния период на ревизията и да установи законосъобразно ли органите по приходите са установили задължения по ДДС за довнасяне на „Мултиелектроникс“ АД включително за 2008 и 2009г.

Относно задълженията по ЗДДС за 2010г. на дружеството съдът правилно е приел, че давността би следвало да започне да тече на 01.01.2011г., но тъй като на 07.10.2010г. със издаването на ЗВР е започнало производство по установяване на публичното задължение за този период, давността се счита за спряна за една година до 01.01.2012г. Неправилно обаче е стигнал до извод, че 5 годишната давност, поради спирането за 1 година, е следвало да изтече на 31.12.2017г., тъй като същата изтича на 31.12.2016г. С оглед на горното давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК. за задълженията за ДДС на дружеството за 2010г. също е била изтекла към издаването на РА от 16.06.2017г.

Съдът като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, ведно с възраженията, които са направени от страните пред него и доказателствата, събрани както в хода на ревизионното производство, така и пред съда. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. Липсата на мотиви по отделните доставчици, по които е отказан данъчен кредит, и липсата на обсъждане на всички доказателства във връзка с процесните доставки по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Липсата на относими към спора мотиви е пречка за осъществяване ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи самостоятелни фактически изводи, като извърши анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства и доказателства. Следва също така да разпредели доказателствената тежест между страните, както и на основание чл.171, ал.4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдебният състав следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В това число следва да се назначи нова съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши анализ и да отговори на въпроса с какви придружаващи фактурите документи разполага „Мултиелектроникс“ АД относно процесните доставки от „Темпо транс“ ЕООД и „Диджи електроникс“ ЕАД.

Тези съществени процесуални нарушения са рефлектирали върху материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед на горното обжалваното определение също следва да бъде отменено.

Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3510 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 957/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОТМЕНЯ определение № 6567 от 04.09.2019 г., постановено по адм. д. № 957/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.