Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 5517/18.09.2019 г. на Административен съд София – Град, Трето отделение, 66 състав, постановено по адм. д. № 1676 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменен РА № 22221017008890 - 091 – 001/31.08.2018 г., потвърден с Решение № 1864/03.12.2018 г. на директора на Дирекция «ОДОП» София при ЦУ на НАП, в частта, с която на «ДВ Студио» ООД, притежаващо ЕИК 130981332, е отказан данъчен кредит по фактури №1862/24.04.2013 г., №1869/25.04.2013 г., №1879/26.04.2013 г., №1886/29.04.2013 г. и №1897/30.04.2013 г., издадени от «ДЕЙЗИ ПРИНТ» ЕООД, както и по фактури с №1289/29.10.2013 г., №1307/31.10.2013 г., № 1332/22.11.2013 г., №1336/27.11.2013 г., №1340/28.11.2013 г. и № 1354/29.01.2013 г., издадени от «ОЕМ» ЕООД, за данъчни периоди м.04.2013 г., м.10.2013 г. и м.11.2013 г. в общ размер на 15585,60 лева и са начислени лихви, считано от датата на ползване на данъчния кредит за съответния период до датата на издаване на ревизионния акт, в общ размер на 7813,70 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдът е направил погрешни установявания, не е отделил спорното от безспорното, в сайта на НАП се съдържа информация за дерегистрираните по ЗДДС лица. Според касатора е изпълнен фактическият състав на чл.70, ал.5 ЗДДС, т. к. данъкът е начислен неправомерно. Моли чрез юрк.. Д за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прилага справки от масива на НАП и заверено копие от Решение № 1642/30.09.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.

Ответникът по касационната жалба – „ДВ Студио“ ООД, притежаващо ЕИК 130981332, със съдебен адрес: 1504 София, ул. „С. С“, №14, вх. А, партер, ап.34, я е оспорил с доводи, подробно аргументирани в писмен отговор на адв. Г.Т.П е чрез пълномощника си адв.. Кв за оставяне в сила на съдебното решение. Прилага към отговора заверен препис на Решение № 1864/03.12.2018 г. на директора на Д „ОДОП – София при ЦУ на НАП, и за сведение на съда - актуална практика.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението на цитираното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е установено следното: С оспореният РА № 22221017008890 - 091 – 001/31.08.2018 г., в потвърдената част с Решение № 1864/03.12.2018 г. на директора на Дирекция «ОДОП» София при ЦУ на НАП, на «ДВ Студио» ООД, притежаващо ЕИК 130981332, е отказан данъчен кредит по фактури №1862/24.04.2013 г., №1869/25.04.2013 г., №1879/26.04.2013 г., №1886/29.04.2013 г. и №1897/30.04.2013 г., издадени от «ДЕЙЗИ ПРИНТ» ЕООД, както и по фактури с №1289/29.10.2013 г., №1307/31.10.2013 г., № 1332/22.11.2013 г., №1336/27.11.2013 г., №1340/28.11.2013 г. и № 1354/29.01.2013 г., издадени от «ОЕМ» ЕООД, за данъчни периоди м.04.2013 г., м.10.2013 г. и м.11.2013 г. в общ размер на 15585,60 лева и са начислени лихви, считано от датата на ползване на данъчния кредит за съответния период до датата на издаване на ревизионния акт, в общ размер на 7813,70 лева. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като в тази му част е потвърден с Решение №1864/03.12.2018 г. на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, а в останалата акта е върнат за нова ревизия. Решаващият орган по чл.152 ДОПК е премотивирал РА в потвърдената част, обосновавайки се с разпоредбата на чл.70, ал.5 ЗДДС предвид прекратяване регистрацията по ЗДДС на «ДЕЙЗИ ПРИНТ» ЕООД, считано от 10.04.2013 г. и регистрацията по ЗДДС на «ОЕМ» ЕООД, считано от 10.10.2013 година. Прието е, че при тези обстоятелства процесните фактури са издадени от нерегистрирани по ЗДДС лица, вследствие на което е потвърден РА в тази част.

Касационната инстанция преценява като аргументирани мотивите на първоинстанционният съд за определяне предмета на спора, а именно: непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от двама доставчици, след датата на тяхната дерегистрация по ЗДДС. Съдът е изследвал въпроса налице ли са основания за възникване правото на данъчен кредит, претендирано от «ДВ Студио» ООД, независимо от констатираната дерегистрация на доставчиците «ДЕЙЗИ ПРИНТ» ЕООД и «ОЕМ» ЕООД. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, а именно, че жалбоподателят е длъжен да докаже наличието на основанията, необходими за възникване на това право, като установи правнозначимите факти и обстоятелства, относими към основанието за отказ. Нормата на чл.70, ал.5 ЗДДС е послужила в случая на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, като основание да откаже правото на данъчен кредит по процесните фактури, въпреки, че в РА № 22221017008890 - 091 – 001/31.08.2018 г., издаден от органи по приходите, е било възприето основанието за отказ по чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 вр. чл.6 и чл.9 ЗДДС. За да промени в решението си основанието за отказ на правото на данъчен кредит директорът на Д «ОДОП» София при ЦУ на НАП изрично и недвусмислено е отбелязал в него, че по отношение на фактури с №1862/24.04.2013 г., №1869/25.04.2013 г., №1879/26.04.2013 г., №1886/29.04.2013 г. и №1897/30.04.2013 г., издадени от «ДЕЙЗИ ПРИНТ» ЕООД, както и с №1289/29.10.2013 г., №1307/31.10.2013 г., № 1332/22.11.2013 г., №1336/27.11.2013 г., №1340/28.11.2013 г. и № 1354/29.01.2013 г., издадени от «ОЕМ» ЕООД, за данъчни периоди м.04.2013 г., м.10.2013 г. и м.11.2013 г., са изпълнени условията по чл.69 ЗДДС, но е приложимо ограничението по чл.70, ал.5 ЗДДС, предвид издаването на фактурите след дерегистрацията на доставчиците. Видно е и от Решение №1642/30.09.2019 г. на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, постановено след повторната ревизия във върната част на РА, че основанията за отказ по чл.68 вр. чл.69 ЗДДС са останали касателно доставките по другите фактури.

Административният съд е изложил подробни мотиви, защо издаването на процесните фактури след дерегистрацията по ЗДДС на двамата доставчици, не може да бъде в обсъждания казус основание за непризнаване на данъчния кредит. Приходната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че ДЗЛ, като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, по преписката няма позоваване и на участие в ДДС измама. Мотивите на първоинстанционния съд са в съответствие с цитираната в него практика на СЕС и на ВАС, първоинстанционните мотиви се споделят от касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5517/18.09.2019 г. на Административен съд София – Град, Трето отделение, 66 състав, постановено по адм. д. № 1676 по описа за 2019 г. на този съд. Решението е окончателно.